Британския поет и писател Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век е най-известен с историческите си романи „Аз, Клавдий“ и „Божественият Клавдий“, а сред преведените на български негови книги са също „Велизарий“, „Златното руно“, „Бялата богиня“ и други.

Роден на 24 юли 1895 г. в Лондон. Баща му е училищен инспектор и поет, а майка му – роднина на известния германски историк Леополд фон Ранке. Грейвс е автор на над 120 книги, сред които исторически и митологични романи, поезия, вдъхновена от преживяванията му през Първата световна война и от древните митове, както и автобиографични текстове. Последните години от живота си прекарва на остров Майорка, където и е погребан.

С избухването на Първата световна война, въпреки че печели стипендия за колежа „Сейнт Джон“ към Оксф

Алманах, посветен на 100-годишнината от създаването на Сдружение туристическо дружество „Бачо Киро“, представят в Дряново на 22 май. Това съобщи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. 

Представянето на изданието ще се състои в Исторически музей – Дряново. Книжното издание проследява богатата история на местното туристическо движение и е посветено на приноса на поколения дряновци към развитието на туризма в региона. Алманахът обхваща началото на ТД „Бачо Киро“, като проследява дейността на неговите председатели и секретари през годините. Подробно е представена историята на клуба по пешеходен туризъм „Планинари“ – Дряново, както и развитието на организираното пещерно движение в града, посочват от културната институция. 

Специално внимание е отделено на проучванията в пещерата „Бачо Киро

Романът „Магът" на английския писател Джон Фаулз излиза за първи път в превод на български език на 18 юли, съобщават от издателство „Колибри".

Описват романа като загадка, метафикция, творба на границата между модернизма и постмодернизма.

„Магът“ е класиран сред стоте най-добри произведения на английската литература на XX век, казват издателите на български. Книгата излиза в превод от Боримир Паскалев. Художник на корицата е Стефан Касъров.

Книгата разказва за Никълъс, който заминава да преподава английски език в училище на един гръцки остров. Там се запознава с Конхис, тайнствения маг, благодарение на чиито като че ли свръхестествени способности, Никълъс става обект на странни експерименти на границата между съня и реалността. Прелъстен от две сестри близначки, той се опитва да отгатне кой стои зад всичко това и каква е целта на тази пр

Лисици, вампири и феи се събраха на фентъзи бал, за да се срещнат с американската писателка Джули Кагава. Събитието се състоя в зала "Щрак" в столицата.

Фентъзи балът "Нивганигде" беше кръстен на страната на феите от нейната поредица "Железните феи" и издателството "ПроБук" специално беше подканило феновете да дойдат маскирани. 

В началото на партито беше представен екипът, работил по българските издания на книгите на Кагава: преводачките Анна Балева и Десислава Сивилова, редакторката Анна Тодорова, художниците на корицата Ина Димитрова и Ясен Иванов. Допълнителни аплодисменти спечели фактът, че името на Ясен, преведено на английски, съвпада с това на един от главните герои в "Железните феи": Аш (Ash).

Последва раздаване на автографи и снимки с авторката. Джули Кагава разписваше всички книги - доста от феновете си носеха поредици, а на първата книга рису

Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проуч