„Идеята ми беше да събера всичките си разкази, писани през годините, и те да зазвучат по нов начин“, сподели проф. Венцеслав Николов по време на представянето на най-новата си книга „Викът на улулицата“.

Събитието се състоя днес в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките (БАН). В представянето взеха участие литературният критик Георги Цанков, а актьорът Мариус Донкин прочете откъси от книгата.

„Аз съм оптимист и вярвам, че доброто винаги ще побеждава. Винаги съм искал в разказите ми да присъства тази светлина — онази, която според мен съществува в света. Макар понякога в текстовете ми да прозвучават песимистични нотки, на мен ми се струва, че светът е по-скоро добър. И именно това се опитвам да съхраня в книгите си“, каза още авторът.

Литературният критик Георги Цанков акцентира върху уни

Благодаря от сърце за това, което направихте за Франция и България. Вие сте наистина посланикът на Франция тук и посланикът на България във Франция. С тези думи посланикът на Франция у нас Жоел Мейер се обърна към Мария Конакчиева, която тази вечер представи книгата си „Влюбена в живота“. Премиерата бе в изпълнената до краен предел бална зала на Националната художествена галерия (Двореца).

„При мен всичко минава през душата и сърцето. Тази книга е душата ми ,излята в двеста страници. Мисля, че животът ми е малко по-дълъг, но не исках да отегчавам читателя“, каза Мария Конакчиева. „Мисля, че моята мисия може би е добра, може би недостатъчно, но това, че ми се довери такова издателство може би доказва, че можем да посмеем да хванем перото. Аз не съм човек,

Лияна Панделиева разказва истории на необикновени личности от средновековна Англия в нова книга. „Англия, както я обикнах“ ще бъде представена тази вечер в столичния литературен клуб „Перото“, съобщават организаторите.

По думите им вълнуващите съдби на тези личности са с нишки, преплетени до наши дни и дори минават през българската история. Авторката разказва за жени, чиято дързост е в основата на поколения успешни предприемачи, както и за кралска воля, която благославя жестокостта и пиратството като успешна държавна политика, посочват организаторите на представянето на книгата.

Според издателите от „Труд“ „Англия, каквато я обикнах” е разказ за доброто, достигнало до нас през времето, въпреки болките, които струят от историята.

Лияна Панделиева е завършила публична реч, учила е и в САЩ, а магистърската си степен

Тези дни, в които отново има голям бурен дебат по отношение на едно съдбоносно решение, което България трябва да вземе, една от най-големите ми болки беше, че стигнахме до там да обругаваме българския лев. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на изложбата „Светите братя Кирил и Методий – памет и прослава през вековете“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) днес. „Това не трябва да се допуска, каквито и да са мотивите, аз мога да разбера аргументите и на едната страна, и на другата страна. Нека да спорим за бъдещето на България, а да не си обругаваме светините“, посочи тя.

Йотова отбеляза, че трябва да се помни преданието на българските владетели от Първото и Второто българско царство, както и мъдрите слова на нашите първоучители и на техните ученици, че за да има бъдеще и за да вървиш напр

Намерен е автентичен автограф на Софроний Врачански. Това казва проф. Николай Овчаров по повод фотографското проучване на Михаел Чернин и Шай Халеви от Израелската служба по антики. Както информирахме, изследването е разкрило десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим. Първо за това е съобщил израелският в. „Джерузалем пост“.

Проф. Овчаров цитира публикация относно текст от манастира „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Светия град, който е автограф и гласи: „Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“. Археологът посочва, че е прочел в оригинал цялата статия на двамата си израелски колеги. „Оказва се, че подписите на Хаджи Стойко от Котел са два, като вторият е силно повреден“, отбелязва той. Допълва, че пасажът с коментарите на авторите след разчитането на текстовете „променя много