РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Златното мастило
Проф. Христо Пимпирев и Екатерина Виткова представиха нова книга от по ...
Експресивно
Трудно е да се балансират различните източници на вдъхновение, каза в ...
Авторът и перото
Литературата може да даде на децата това, което животът невинаги така ...

Биография: Александър Вутимски

Дата на публикуване: 11:30 ч. / 30.08.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
5970
Литературен обзор

Александър Вутимски е роден на 30 август 1919 г. в Своге. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Той е от Вражалския род в Лакатник, който е с повече от 200 годишна история. В семейството на Александър са били 6 деца. В началото семейството живеело в Лакатник, но по-късно се преместило в Своге, където се ражда Александър. До 10-годишната си възраст той живее в родния си град. След загубата на близките си – майка, баща, двама братя – починали в продължение на една година от туберкулоза, той се премества в София. Отначало живее при сестра си, която също умира от туберкулоза през 1937 г., а след това при брат си Кирил. 

Приказки на Николай Райнов (1889-1954) и илюстрации на Любен Зидаров (1923-2023) са събрани в нов издателски проект. Произведенията са разпределени в четири тома - „Самодивско царство“, „Златното птиче“, „Морската царица“ и „Вълшебният дворец“, съобщават издателите от „Миранда“.

По думите им книгите включват приказки както от двата тома на издателство „Народна култура“ от 70-те години на миналия век, така и много други. 

"Самодивско царство“ и „Златното птиче“ съдържат български приказки от техните първи публикации през 1924 и 1925 година. А във вторите два тома от колекцията са събрани избрани приказки от поредицата „Приказки от цял свят“, публикувани от издателство „Стоян Атанасов“ в годините от 1931 до 1934. Издателството умишлено се придържа към ор

Поетесата Мариана Солунска представи новата си стихосбирка „Слънчеви пътеки“ пред самоковската публика. Тя събра близки и приятели в корпоративен офис „Хъба“, където разказа за книжното издание. 

Солунска каза, че новата стихосбирка е допълнение на предходната – „Моменти“ с нови стихове. В нея е разкрита душата й и ценностите, които вижда в човешкия живот като приятелството, любовта и семейството.

„Това са ценности, които са непреходни, защото в живота никой не може да бъде сам. Винаги трябва да някой, както аз казвам в едно мое стихотворение „какво му трябва на човека – една светулка в мрака, една ръка в подкрепа и да има някой да го чака“, каза още писателката. Тя добави, че в живота всичко се постига, когато има приятели, подкрепа и мечти. По думите й човек винаги трябва да сбъдва мечтите си и да

Книгата „С Родопите в сърцето“ е нов принос към творчеството и личността на Стою Шишков. Това каза доц. д-р Георги Митринов на среща в Държавния архив в Смолян за представяне на новата книга на Петър Маринов, издадена посмъртно от неговия син Александър Маринов. В изданието са събрани документи и спомени за Стою Шишков (1865-2025) – учител, историк, етнограф, фолклорист, изследовател, публицист и общественик.

Изданието, което включва спомени и разкази на Петър Маринов за изтъкнатия летописец на Родопите, бе представено от доц. Митринов и Александър Маринов. Стою Шишков пръв популяризира родопската материална и духовна култура в общославянски план, посочи доц. Митринов. Според него в книгата Стою Шишков е показан в целия си блясък.

До края на живота си Петър Маринов  наричаше Стою Шишков свой духовен баща, разказа Александър Маринов.

Петър Ма

За 23 дни написах двадесет и петте глави на „Книга за щастието“. Това каза в интервю авторът на творбата Владимир Дръндаревски. “Идеята за написването на книгата беше дълъг процес, неосъзнат във времето. Осъзнах, че исках да го направя през 2017-2018 година, когато исках да правя списание с някаква подсъзнателна идея за възраждане на мисълта. Но самото написване на книгата стана много бързо. Просто седнах на компютъра и започнах да пиша. Аз не знаех за колко време ще я завърша. Но средно на ден пишех по една глава“, разказа авторът. Той определи „Книга за щастието“ като „методика за това как човек трябва да подхожда спрямо нещата от живота“. „Хората гледат неважни, несъществени неща за тях. Те губят концентрация и използват времето си за неважни за тях приоритети - лайкнал, натиснал и т.н.“, каза Дръндаревски. От думите му ст

Фирма "Торготерм" АД - Кюстендил за поредна година дари книги на издателство "Захарий Стоянов", на Регионалната библиотека "Емануил Попдимитров" в Кюстендил. Дарението е традиционно и се прави в навечерието на 24 май. Това е 15-то поред дарение, каза в интервю директорът на издателството Иван Гранитски.

"Преди 15 години Бойко Недялков - изпълнителен директор на "Торготерм" АД – Кюстендил, реши всяка година, по два пъти – в навечерието на 24 май и 1 ноември, да се даряват нови издания на българска литература от всички възможни жанрове – поезия, проза, научна, художествена, енциклопедични изследвания и речници, за да може библиотеката в Кюстендил да получи новите заглавия и по този начин да се поддържа духовния живот в града", посочи Гранитски.

Днешното дарение включва над 400 заглавия, представящи съвременни автори, класически творби, детска литература

Първото отпечатано стихотворение на Александър Вутимски е „Пак самичко" през 1935 г. На следващата година е публикувано стихотворението му „Улицата".

ПРЕКЪСВА ОБРАЗОВАНИЕТО СИ, СЛЕД КАТО СЕ РАЗБОЛЯВА ОТ ТУБЕРКУЛОЗА

През 1937 г. Александър Вутимски завършва Първа софийска мъжка гимназия. През 1938 г. той започва да следва класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но заболява от туберкулоза и след една година прекъсва образованието си. 

Публикува в сп. „Ученически подем“, сп. „Звън“, в. „Светлоструй“, в. „Трезва младеж“, в. „Млад кооператор", в. „Кооперативна просвета", в. „Росица", „Вестник на жената", детското списание „Весела дружинка“. Участва със свои творби в литературния сборник „Праг" (1938) и в литературния сборник „Жажда" (1939).

ПОЛУЧАВА ПСЕВДОНИМА СИ ОТ ИЗДАТЕЛЯ НА „ЗЛАТОРОГ“

В периода 1939-1943 г. редовно сътрудничи на списание „Златорог", редактирано и издавано от Владимир Василев, който му дава псевдонима Вутимски. С произведенията, които публикува в изданието, Вутимски се утвърждава като представител на т.нар. поколение на поетите от 40-те години, към което принадлежат и Александър Геров, Богомил Райнов, Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Пейчев, Радой Ралин и др. 

Редакторът Владимир Василев полагал грижи да облекчи битовото съществуване на Александър Вутимски. Той отправял молби към хора от Столичната община да направят нещо за боледуващия поет. Владимир Василев искал Александър Вутимски да бъде назначен в някоя редакция или библиотека. Той обаче е назначен за пазач на градинката при Докторския паметник, като имал право да ползва стаята в обществената тоалетна. По-късно Вутимски е назначен за надзирател в каменоломна. Коментарът на Владимир Василев е: „Гавра. Та той беше с проядени от туберкулозата дробове“.

Александър Вутимски се лекува безрезултатно в различни санаториуми в страната, а от пролетта на 1941 г. – в санаториума в Сурдулица в тогавашна Югославия. 

Едва навършил 24 години Александър Вутимски умира от туберкулоза на 23 септември 1943 г. в Сурдулица.

 ПЪРВАТА МУ КНИГА Е ПУБУВАНА ПРЕЗ 1970 Г.

Александър Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка. Остава неиздадена и художествената му проза – 15 кратки есета, писани в периода 1941-1943 г. Сред тях са „Войнственият век“, „Ден на надеждата“, „Размишления за почивка“, „За простотата“, „За силата“, „За парите“, „За равенството“, „За радостта“, „За най-смирените“, „За наслаждението“, „Изключителното”, „Ограничението” и др. Автор е и на автобиографичната повест „Очите, които плачат“.

Първата му книга е публикувана едва през 1970 г., а пълните му съчинения са публикувани едва след 1989 г. Негови произведения са преведени на немски, унгарски, испански и други езици. Посмъртно Александър Вутимски е приет за член на Съюза на българските писатели.

 Сред творчеството на Александър Вутимски са стиховете „Детство”, „Стари вечери”, „Есен”, „Старата черква”, „Мечта за връщане”, „Някога”, „Небето е студено”, „Аз съзерцавах”, „Пролет”, „Ден”, „Весели небеса”, „Улицата“, „Вчера и днес“, „Село“, „Столетник, „Ресторант“, „Човекът с латерната“, „Кръчма“, „Завръщане“, „Овчари“, „Нощи“, „Моето родно село“, „Нощем“, „Стряхата“, „Ден“, „Еднообразен пейзаж“, „Неделя“, „Една нощ“, „Сантиментално стихотворение“, „На кръстопътя“, „Да живееш“, „Да умреш...“, „Хаотичен спомен“, „Писмо“, „Радостен монолог“, „Жажда“, „Тия дни на нестихващи тръпки...“, „На ъгъла“, „Искра“, „Зов“, „Ти казваш, че животът ти тече...“, „Приказка“, „Сирак“, „Весели небеса“, „И ето - дядо господ е добър...“, „За родината“, „Романтична скица“ и др.

ДА НЕ ДЪРЖА ПЕРОТО, ТОВА ЗНАЧИ ДА НЕ ЖИВЕЯ

За Александър Вутимски журналистът и поет Борис Малешевски разказва: „Със Сашко (наричахме го още и Альоша – като любимия му герой Альоша Карамазов от  романа „Братя Карамазови“ на Достоевски) се сближихме на сбирките ни в Първа мъжка гимназия, където редовно заседаваше редакционната колегия на сп. „Ученически подем“. Всяка предложена за отпечатване творба се четеше на глас и взискателно се обсъждаше. Александър Вутов, макар формално да не бе включен в състава на редакционния комитет, вземаше участие в неговите заседания, но не обичаше да се изказва, а още по-малко да критикува ученическите творби. Не възразяваше дори когато някой не харесваше собствените му стихотворения. Не се сърдеше на критиката, а само ми подшушваше: „Ако го слушам, трябва да престана да пиша. А, виж това само не искайте от мен! Да не държа перото, това значи да не живея! Какво иначе ще остане от мен – нали още древните римляни са казвали „Верба волант – скрипта манент“ (Думите отлитат – писмената остават)… Такъв беше нравът му – не се сърдеше никому, по природа си беше кротък и незлоблив.“

ПРИЗНАНИЕ

На 28 септември 1968 г. в Своге е организиран първия празник на поезията за Софийски окръг. На този празник е открита паметна плоча на родния дом на Александър Вутимски. Къщата обаче през 80-те години на 20-и век е съборена.  По-късно е издигнат паметник на поета на централния площад на Своге.

През 1989 г. е учреден Национален литературен конкурс на името на Александър Вутимски за първа стихосбирка, а първият спечелил конкурса е поетът Пламен Киров със стихосбирката „И надеждата не е лош гроб”, издадена от издателска къща „Пламък”. 

През 2001 г. излиза документалният филм „Не съм затворен кръг“ посветен на поета Александър Вутимски. Сценарист на филма е Божидар Кунчев, режисьор е Милан Огнянов, оператори са Емил Герасимов и Цветан Недков, а сценографията е на Айсидора Зайднер. Филмът е продукция на Милан Огнянов, „Бояна филм“ и филмово студио „Време".

През 2006 година община Своге и Съюзът на българските писатели учредяват в негова памет литературната награда „Александър Вутимски“. Писателят Богомил Райнов е първи носител на наградата.

В Испания испанското издателство La Tortuga Búlgara  организира конкурс „Александър Вутимски“ за издаване на стихосбирка в Испания.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Трудно е да се балансират различните източници на вдъхновение, каза в интервю американската фентъзи писателка Джули Кагава, която пристигна в България за Пролетния панаир ...
Вижте също
Литературата може да даде на децата това, което животът невинаги така добросъвестно и щедро подарява. Това каза в интервю кинокритикът проф. Божидар Манов. Днес той предс ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Професорът, който обича джаза: „Истинската музика има дух и ум!“
Тази книга е написана и като реакция срещу това, което аз наричам лошата музика, тоест – натрапената музика, тази, която слушаме в ресторанти и заведения, която ни налагат – еднообразна, монотонна музика. Това каза проф. Стоян Атанасов за тома си & ...
Гергана Николова
Литературен обзор
Радина Минчева: Пожелавам на читателите да бъдат свободни души и да се наслаждават на живота
Пожелавам на читателите да бъдат свободни души и да се наслаждават на живота. Това каза в интервю писателката Радина Минчева, авторка на книгата „Свободни души". Днес тя раздава автографи в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК. „За книг ...
Емануел Смърков
Кирил Кадийски: Хубаво е се издават книги, но ме тревожи, че хората все по-малко четат
Литературен обзор
Поетът Боян Ангелов: Когато пиша за чужди градове и държави, те престават да бъдат чужди
Когато пиша за чужди градове и държави, те всъщност престават да бъдат чужди, защото са оставили някакво красиво впечатление, каза в интервю поетът Боян Ангелов на представянето на своята поетична книга „3х23“. Събитието бе в рамките на Пролетния п ...
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Кучето е по-човечно от хората – Владислав Христов с поетична антиутопия на морския бряг
Мисля, че е дошло време поезията да заеме функцията си и да не е маргинален жанр, а да има повече социални послания, защото е много важна. Поезията е най-чистата и концентрирана литература. Това каза в интервю поетът и фотограф Владислав Христов, автор на книг ...
Емануел Смърков
Златното мастило
Владимир Зарев: Писателят е невъзможен без своите читатели
Писателят, който и да е той, е невъзможен без своите читатели, каза в интервю Владимир Зарев, автор на книгата „И аз слязох". Днес той раздава автографи в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК. За мен Пролетният панаир на книгата е една от гол ...
Емануел Смърков
Подиум на писателя
Коварната болест на обществото: Проф. Матиас Десмет разобличава тоталитарния вирус!
Литературен обзор
Професорът, който обича джаза: „Истинската музика има дух и ум!“
Гергана Николова
Тази книга е написана и като реакция срещу това, което аз наричам лошата музика, тоест – натрапената музика, тази, която слушаме в ресторанти и заведения, която ни налагат – еднообразна, монотонна музика. Това каза проф. Стоян Атанасов за тома си „Гигантите в джаза“. Представянето на изданието бе тази вечер, в рамките на Пролетния панаир на книгата. Според автора джазът ка ...
Литературен обзор
Радина Минчева: Пожелавам на читателите да бъдат свободни души и да се наслаждават на живота
Емануел Смърков
Литературен обзор
Хубаво е се издават книги, но ме тревожи това, че хората все по-малко четат и все повече участв ...
Начало Литературен обзор

Биография: Александър Вутимски

11:30 ч. / 30.08.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
5970
Литературен обзор

Александър Вутимски е роден на 30 август 1919 г. в Своге. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Той е от Вражалския род в Лакатник, който е с повече от 200 годишна история. В семейството на Александър са били 6 деца. В началото семейството живеело в Лакатник, но по-късно се преместило в Своге, където се ражда Александър. До 10-годишната си възраст той живее в родния си град. След загубата на близките си – майка, баща, двама братя – починали в продължение на една година от туберкулоза, той се премества в София. Отначало живее при сестра си, която също умира от туберкулоза през 1937 г., а след това при брат си Кирил. 

Първото отпечатано стихотворение на Александър Вутимски е „Пак самичко" през 1935 г. На следващата година е публикувано стихотворението му „Улицата".

ПРЕКЪСВА ОБРАЗОВАНИЕТО СИ, СЛЕД КАТО СЕ РАЗБОЛЯВА ОТ ТУБЕРКУЛОЗА

През 1937 г. Александър Вутимски завършва Първа софийска мъжка гимназия. През 1938 г. той започва да следва класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но заболява от туберкулоза и след една година прекъсва образованието си. 

Публикува в сп. „Ученически подем“, сп. „Звън“, в. „Светлоструй“, в. „Трезва младеж“, в. „Млад кооператор", в. „Кооперативна просвета", в. „Росица", „Вестник на жената", детското списание „Весела дружинка“. Участва със свои творби в литературния сборник „Праг" (1938) и в литературния сборник „Жажда" (1939).

ПОЛУЧАВА ПСЕВДОНИМА СИ ОТ ИЗДАТЕЛЯ НА „ЗЛАТОРОГ“

В периода 1939-1943 г. редовно сътрудничи на списание „Златорог", редактирано и издавано от Владимир Василев, който му дава псевдонима Вутимски. С произведенията, които публикува в изданието, Вутимски се утвърждава като представител на т.нар. поколение на поетите от 40-те години, към което принадлежат и Александър Геров, Богомил Райнов, Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Пейчев, Радой Ралин и др. 

Редакторът Владимир Василев полагал грижи да облекчи битовото съществуване на Александър Вутимски. Той отправял молби към хора от Столичната община да направят нещо за боледуващия поет. Владимир Василев искал Александър Вутимски да бъде назначен в някоя редакция или библиотека. Той обаче е назначен за пазач на градинката при Докторския паметник, като имал право да ползва стаята в обществената тоалетна. По-късно Вутимски е назначен за надзирател в каменоломна. Коментарът на Владимир Василев е: „Гавра. Та той беше с проядени от туберкулозата дробове“.

Александър Вутимски се лекува безрезултатно в различни санаториуми в страната, а от пролетта на 1941 г. – в санаториума в Сурдулица в тогавашна Югославия. 

Едва навършил 24 години Александър Вутимски умира от туберкулоза на 23 септември 1943 г. в Сурдулица.

 ПЪРВАТА МУ КНИГА Е ПУБУВАНА ПРЕЗ 1970 Г.

Александър Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка. Остава неиздадена и художествената му проза – 15 кратки есета, писани в периода 1941-1943 г. Сред тях са „Войнственият век“, „Ден на надеждата“, „Размишления за почивка“, „За простотата“, „За силата“, „За парите“, „За равенството“, „За радостта“, „За най-смирените“, „За наслаждението“, „Изключителното”, „Ограничението” и др. Автор е и на автобиографичната повест „Очите, които плачат“.

Първата му книга е публикувана едва през 1970 г., а пълните му съчинения са публикувани едва след 1989 г. Негови произведения са преведени на немски, унгарски, испански и други езици. Посмъртно Александър Вутимски е приет за член на Съюза на българските писатели.

 Сред творчеството на Александър Вутимски са стиховете „Детство”, „Стари вечери”, „Есен”, „Старата черква”, „Мечта за връщане”, „Някога”, „Небето е студено”, „Аз съзерцавах”, „Пролет”, „Ден”, „Весели небеса”, „Улицата“, „Вчера и днес“, „Село“, „Столетник, „Ресторант“, „Човекът с латерната“, „Кръчма“, „Завръщане“, „Овчари“, „Нощи“, „Моето родно село“, „Нощем“, „Стряхата“, „Ден“, „Еднообразен пейзаж“, „Неделя“, „Една нощ“, „Сантиментално стихотворение“, „На кръстопътя“, „Да живееш“, „Да умреш...“, „Хаотичен спомен“, „Писмо“, „Радостен монолог“, „Жажда“, „Тия дни на нестихващи тръпки...“, „На ъгъла“, „Искра“, „Зов“, „Ти казваш, че животът ти тече...“, „Приказка“, „Сирак“, „Весели небеса“, „И ето - дядо господ е добър...“, „За родината“, „Романтична скица“ и др.

ДА НЕ ДЪРЖА ПЕРОТО, ТОВА ЗНАЧИ ДА НЕ ЖИВЕЯ

За Александър Вутимски журналистът и поет Борис Малешевски разказва: „Със Сашко (наричахме го още и Альоша – като любимия му герой Альоша Карамазов от  романа „Братя Карамазови“ на Достоевски) се сближихме на сбирките ни в Първа мъжка гимназия, където редовно заседаваше редакционната колегия на сп. „Ученически подем“. Всяка предложена за отпечатване творба се четеше на глас и взискателно се обсъждаше. Александър Вутов, макар формално да не бе включен в състава на редакционния комитет, вземаше участие в неговите заседания, но не обичаше да се изказва, а още по-малко да критикува ученическите творби. Не възразяваше дори когато някой не харесваше собствените му стихотворения. Не се сърдеше на критиката, а само ми подшушваше: „Ако го слушам, трябва да престана да пиша. А, виж това само не искайте от мен! Да не държа перото, това значи да не живея! Какво иначе ще остане от мен – нали още древните римляни са казвали „Верба волант – скрипта манент“ (Думите отлитат – писмената остават)… Такъв беше нравът му – не се сърдеше никому, по природа си беше кротък и незлоблив.“

ПРИЗНАНИЕ

На 28 септември 1968 г. в Своге е организиран първия празник на поезията за Софийски окръг. На този празник е открита паметна плоча на родния дом на Александър Вутимски. Къщата обаче през 80-те години на 20-и век е съборена.  По-късно е издигнат паметник на поета на централния площад на Своге.

През 1989 г. е учреден Национален литературен конкурс на името на Александър Вутимски за първа стихосбирка, а първият спечелил конкурса е поетът Пламен Киров със стихосбирката „И надеждата не е лош гроб”, издадена от издателска къща „Пламък”. 

През 2001 г. излиза документалният филм „Не съм затворен кръг“ посветен на поета Александър Вутимски. Сценарист на филма е Божидар Кунчев, режисьор е Милан Огнянов, оператори са Емил Герасимов и Цветан Недков, а сценографията е на Айсидора Зайднер. Филмът е продукция на Милан Огнянов, „Бояна филм“ и филмово студио „Време".

През 2006 година община Своге и Съюзът на българските писатели учредяват в негова памет литературната награда „Александър Вутимски“. Писателят Богомил Райнов е първи носител на наградата.

В Испания испанското издателство La Tortuga Búlgara  организира конкурс „Александър Вутимски“ за издаване на стихосбирка в Испания.

Още от рубриката
Литературен обзор
Професорът, който обича джаза: „Истинската музика има дух и ум!“
Гергана Николова
Литературен обзор
Радина Минчева: Пожелавам на читателите да бъдат свободни души и да се наслаждават на живота
Емануел Смърков
Литературен обзор
Кирил Кадийски: Хубаво е се издават книги, но ме тревожи, че хората все по-малко четат
Всичко от рубриката
Проф. Божидар Манов: Литературата може да даде на децата това, което животът невинаги така добросъвестно и щедро подарява
Гергана Николова
Литературата може да даде на децата това, което животът невинаги така добросъвестно и щедро подарява. Това каза в интервю кинокритикът проф. Божидар Манов. Днес той предс ...
Подиум на писателя
Лисици, вампири и феи се събраха на фентъзи бал, за да се срещнат с писателката Джули Кагава
Асен Георгиев
Златното мастило
Кучето е по-човечно от хората – Владислав Христов с поетична антиутопия на морския бряг
Емануел Смърков
Златното мастило
Владимир Зарев: Писателят е невъзможен без своите читатели
Емануел Смърков
Подиум на писателя
Коварната болест на обществото: Проф. Матиас Десмет разобличава тоталитарния вирус!
Литературен обзор
Професорът, който обича джаза: „Истинската музика има дух и ум!“
Гергана Николова
Литературен обзор
Радина Минчева: Пожелавам на читателите да бъдат свободни души и да се наслаждават на живота
Емануел Смърков
Подиум на писателя
Валидираха пощенски марки и винетки с детски рисунки
БТА
Литературен обзор
Кирил Кадийски: Хубаво е се издават книги, но ме тревожи, че хората все по-малко четат
Литературен обзор
Поетът Боян Ангелов: Когато пиша за чужди градове и държави, те престават да бъдат чужди
Експресивно
Тролейни хроники с разместени страници
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Румен Радев: Днес заставаме единни с преклонение към просветата и знанието
За мен е чест да бъдем Ваши домакини в деня на най-светлия, най-обичания български празник, заяви президентът Румен Радев в приветственото си слово на традиционния прием, домакинстван от държавния глава и съпругата му Десислава Радева по повод 24 май - Деня на ...
Избрано
Книга със 101 езикови бележки бе представена по повод 10-ата годишнина на интернет справочника „Написаното остава. Пиши правилно!“
Книгата „Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки“ бе представена в столичния парк „Княжевска градина“ по случай десетата годишнина от основаването на  интернет справочника „Написаното остава. Пиши правилно!&ldqu ...
ГБ „Проф. Иван Шишманов“ отличи най-активните си млади читатели
Ако сте поропуснали
Юбилейно тритомно издание с неиздавани трудове на д-р Петър Берон бе представено в Стар Бешенов в Румъния
Юбилейно тритомно издание с неиздавани трудове на д-р Петър Берон бе представено за първи път днес в рамките на празнично събитие по случай 280-годишния юбилей на най-старото в света българско училище „Св. св. Кирил и Методий" и 200-годишнината от издава ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.