РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Авторът и перото
Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната с ...
Експресивно
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и пра ...
Авторът и перото
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов ...

Биография: Александър Вутимски

Дата на публикуване: 11:30 ч. / 30.08.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
5991
Литературен обзор

Александър Вутимски е роден на 30 август 1919 г. в Своге. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Той е от Вражалския род в Лакатник, който е с повече от 200 годишна история. В семейството на Александър са били 6 деца. В началото семейството живеело в Лакатник, но по-късно се преместило в Своге, където се ражда Александър. До 10-годишната си възраст той живее в родния си град. След загубата на близките си – майка, баща, двама братя – починали в продължение на една година от туберкулоза, той се премества в София. Отначало живее при сестра си, която също умира от туберкулоза през 1937 г., а след това при брат си Кирил. 

Готвенето е приятно до трийсетата минута, оттам нататък е абсолютна досада, каза в интервю авторката на забавно-кулинарни книги Фата Гурмана.

Мирослава Василева, каквото е нейното рождено име, допълва, че обича да готви, но не обича да прекарва живота си в кухнята. „Има толкова много неща и детайли в живота, които трябва да изживеем, иска ни се някъде да бъдем, но трябва да готвим. Не става така. Ето затова моите рецепти са опростени до момента, в който могат да бъдат сготвени за 30 минути. Ползвам всякакви удобства, не робувам на традициите, не робувам на това, че баба ми не-знам-какво-е-правила, защото тя казва – е, ако тогава имаше, и аз щях да го ползвам”, обяснява кулинарката.

Тя има издадени две книги – „Е нема що!” и „Шекер, перли и люти чушки”. В тях рецептите са или авторски, или класически, но преработени и улес

Теодора Духовникова е гласът на „Вегетарианката“ от носителката на Нобелова награда за литература – Хан Канг. За първи път актрисата разгръща своята драматична сила в света на аудиокнигите в ролята на разказвач на бележития корейски роман, информират от „Ентусиаст“.  Аудиоизданието ще има официална премиера на 25 юни в пространството за съвременно изкуство „Топлоцентрала“.

Събитието ще се проведе със специалното участие на Теодора Духовникова, проф. Амелия Личева – декан на Факултета по славянски филолофии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Виктория Бисерова (издателство „Ентусиаст“), Ана Клисарска (Storytel) и музика от изгряващата звезда Филип Донков

По повод Деня на библиотекаря читалищната библиотека в Симитли награди най-активните си читатели за 2024 година, съобщиха от пресцентъра на община Симитли. Оттам посочиха, че отличените читатели са получили грамоти, книги и подаръци.

Най-активни читатели за 2024 година категория „Почети ми“ за деца от 0 до 6 години са - Божидар Стоилков, Георги Комолски и Яна Нашкова.

В категория "Чета си сам" отличени са - Константин Нашков – 9г., Катя Цветанова – 10г., Нико Костев – 7г. и Алекса Дафкова на 11г.

В категория "Четенето ми харесва" от 15 до 18 години бе отличена 15-годишната Петя Цветанова.

В категория „Студент", отличие е получила Силвия Мирославова Андонова. За „Най-четящо семейство“ бяха отличени Йордан и Людмила Петрови.

Най-много награди бяха връчени в категория „Четенето – начин на

Националният дарителски фонд „13 века България“ дари 46 броя книги и рисунки от конкурса „Заедно в изкуството за по-добро бъдеще“ 2024 на Народно читалище „Неофит Бозвели – 1928“ в София, съобщават от екипа.

В дарението, направено на 23 май, са включени книги на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, както и от поредицата на фонд „Съвременно българско изкуство. Имена“, отпечатани в УИ. Сред тях са: „Асен Пейков“, „Павел Койчев“, „Христо Стефанов“, „Румен Скорчев“, „Генко Генков“, „Любен Диманов“, „Вежди Рашидов“, „Жул Паскин“, „Енчо Пиронков“, „Елза Гоева“, „Асен Пейков“, „Калина Тасева“.

„Рисунките са от четвъртото издание на конкурса „За

Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. 

Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата. 

Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. &bdqu

Първото отпечатано стихотворение на Александър Вутимски е „Пак самичко" през 1935 г. На следващата година е публикувано стихотворението му „Улицата".

ПРЕКЪСВА ОБРАЗОВАНИЕТО СИ, СЛЕД КАТО СЕ РАЗБОЛЯВА ОТ ТУБЕРКУЛОЗА

През 1937 г. Александър Вутимски завършва Първа софийска мъжка гимназия. През 1938 г. той започва да следва класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но заболява от туберкулоза и след една година прекъсва образованието си. 

Публикува в сп. „Ученически подем“, сп. „Звън“, в. „Светлоструй“, в. „Трезва младеж“, в. „Млад кооператор", в. „Кооперативна просвета", в. „Росица", „Вестник на жената", детското списание „Весела дружинка“. Участва със свои творби в литературния сборник „Праг" (1938) и в литературния сборник „Жажда" (1939).

ПОЛУЧАВА ПСЕВДОНИМА СИ ОТ ИЗДАТЕЛЯ НА „ЗЛАТОРОГ“

В периода 1939-1943 г. редовно сътрудничи на списание „Златорог", редактирано и издавано от Владимир Василев, който му дава псевдонима Вутимски. С произведенията, които публикува в изданието, Вутимски се утвърждава като представител на т.нар. поколение на поетите от 40-те години, към което принадлежат и Александър Геров, Богомил Райнов, Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Пейчев, Радой Ралин и др. 

Редакторът Владимир Василев полагал грижи да облекчи битовото съществуване на Александър Вутимски. Той отправял молби към хора от Столичната община да направят нещо за боледуващия поет. Владимир Василев искал Александър Вутимски да бъде назначен в някоя редакция или библиотека. Той обаче е назначен за пазач на градинката при Докторския паметник, като имал право да ползва стаята в обществената тоалетна. По-късно Вутимски е назначен за надзирател в каменоломна. Коментарът на Владимир Василев е: „Гавра. Та той беше с проядени от туберкулозата дробове“.

Александър Вутимски се лекува безрезултатно в различни санаториуми в страната, а от пролетта на 1941 г. – в санаториума в Сурдулица в тогавашна Югославия. 

Едва навършил 24 години Александър Вутимски умира от туберкулоза на 23 септември 1943 г. в Сурдулица.

 ПЪРВАТА МУ КНИГА Е ПУБУВАНА ПРЕЗ 1970 Г.

Александър Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка. Остава неиздадена и художествената му проза – 15 кратки есета, писани в периода 1941-1943 г. Сред тях са „Войнственият век“, „Ден на надеждата“, „Размишления за почивка“, „За простотата“, „За силата“, „За парите“, „За равенството“, „За радостта“, „За най-смирените“, „За наслаждението“, „Изключителното”, „Ограничението” и др. Автор е и на автобиографичната повест „Очите, които плачат“.

Първата му книга е публикувана едва през 1970 г., а пълните му съчинения са публикувани едва след 1989 г. Негови произведения са преведени на немски, унгарски, испански и други езици. Посмъртно Александър Вутимски е приет за член на Съюза на българските писатели.

 Сред творчеството на Александър Вутимски са стиховете „Детство”, „Стари вечери”, „Есен”, „Старата черква”, „Мечта за връщане”, „Някога”, „Небето е студено”, „Аз съзерцавах”, „Пролет”, „Ден”, „Весели небеса”, „Улицата“, „Вчера и днес“, „Село“, „Столетник, „Ресторант“, „Човекът с латерната“, „Кръчма“, „Завръщане“, „Овчари“, „Нощи“, „Моето родно село“, „Нощем“, „Стряхата“, „Ден“, „Еднообразен пейзаж“, „Неделя“, „Една нощ“, „Сантиментално стихотворение“, „На кръстопътя“, „Да живееш“, „Да умреш...“, „Хаотичен спомен“, „Писмо“, „Радостен монолог“, „Жажда“, „Тия дни на нестихващи тръпки...“, „На ъгъла“, „Искра“, „Зов“, „Ти казваш, че животът ти тече...“, „Приказка“, „Сирак“, „Весели небеса“, „И ето - дядо господ е добър...“, „За родината“, „Романтична скица“ и др.

ДА НЕ ДЪРЖА ПЕРОТО, ТОВА ЗНАЧИ ДА НЕ ЖИВЕЯ

За Александър Вутимски журналистът и поет Борис Малешевски разказва: „Със Сашко (наричахме го още и Альоша – като любимия му герой Альоша Карамазов от  романа „Братя Карамазови“ на Достоевски) се сближихме на сбирките ни в Първа мъжка гимназия, където редовно заседаваше редакционната колегия на сп. „Ученически подем“. Всяка предложена за отпечатване творба се четеше на глас и взискателно се обсъждаше. Александър Вутов, макар формално да не бе включен в състава на редакционния комитет, вземаше участие в неговите заседания, но не обичаше да се изказва, а още по-малко да критикува ученическите творби. Не възразяваше дори когато някой не харесваше собствените му стихотворения. Не се сърдеше на критиката, а само ми подшушваше: „Ако го слушам, трябва да престана да пиша. А, виж това само не искайте от мен! Да не държа перото, това значи да не живея! Какво иначе ще остане от мен – нали още древните римляни са казвали „Верба волант – скрипта манент“ (Думите отлитат – писмената остават)… Такъв беше нравът му – не се сърдеше никому, по природа си беше кротък и незлоблив.“

ПРИЗНАНИЕ

На 28 септември 1968 г. в Своге е организиран първия празник на поезията за Софийски окръг. На този празник е открита паметна плоча на родния дом на Александър Вутимски. Къщата обаче през 80-те години на 20-и век е съборена.  По-късно е издигнат паметник на поета на централния площад на Своге.

През 1989 г. е учреден Национален литературен конкурс на името на Александър Вутимски за първа стихосбирка, а първият спечелил конкурса е поетът Пламен Киров със стихосбирката „И надеждата не е лош гроб”, издадена от издателска къща „Пламък”. 

През 2001 г. излиза документалният филм „Не съм затворен кръг“ посветен на поета Александър Вутимски. Сценарист на филма е Божидар Кунчев, режисьор е Милан Огнянов, оператори са Емил Герасимов и Цветан Недков, а сценографията е на Айсидора Зайднер. Филмът е продукция на Милан Огнянов, „Бояна филм“ и филмово студио „Време".

През 2006 година община Своге и Съюзът на българските писатели учредяват в негова памет литературната награда „Александър Вутимски“. Писателят Богомил Райнов е първи носител на наградата.

В Испания испанското издателство La Tortuga Búlgara  организира конкурс „Александър Вутимски“ за издаване на стихосбирка в Испания.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от &bd ...
Вижте също
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
От бедност до бестселъри: Историята на Дж. К. Роулинг
Който не е бил беден, не може да разбере какво означава това, каза британската писателка Джоан К. Роулинг през май тази година в интервю за в. „Сънди таймс“. Авторката, създала приключенията на Хари Потър, Рон и Хърмаяни, днес разполага с над 940 м ...
Антоанета Маркова
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда „Букър“ и след това не публикува книга в продължение на почти две десетилетия, пак се състезава за отличието с дългоочаквания нов роман, предаде Асошиейтед прес. The Loneliness of ...
Калина Бояджиева
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Литературен обзор
Най-старата библиотека в Унгария се бори с нашествие от бръмбари,застрашаващи десетки хиляди книги
Десетки хиляди вековни книги и документи са извадени от рафтовете в средновековно абатство в Унгария с надеждата да бъдат спасени от нашествие на бръмбари, които поставят в риск вековна история, предаде Асошиейтед прес. Хилядолетното абатство Панонхалма е обш ...
Калина Бояджиева
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда „Букър“ и след това не публикува книга в продължение на почти две десетилетия, пак се състезава за отличието с дългоочаквания нов роман, предаде Асошиейтед прес. The Loneliness of ...
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“. В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живота, които често остават невидими за нежелаещите да чуят „възрастни“ – депресия, тревожност, училищен тормоз, отчуждение и н ...
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Експресивно
Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се провед ...
Начало Литературен обзор

Биография: Александър Вутимски

11:30 ч. / 30.08.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
5991
Литературен обзор

Александър Вутимски е роден на 30 август 1919 г. в Своге. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Той е от Вражалския род в Лакатник, който е с повече от 200 годишна история. В семейството на Александър са били 6 деца. В началото семейството живеело в Лакатник, но по-късно се преместило в Своге, където се ражда Александър. До 10-годишната си възраст той живее в родния си град. След загубата на близките си – майка, баща, двама братя – починали в продължение на една година от туберкулоза, той се премества в София. Отначало живее при сестра си, която също умира от туберкулоза през 1937 г., а след това при брат си Кирил. 

Първото отпечатано стихотворение на Александър Вутимски е „Пак самичко" през 1935 г. На следващата година е публикувано стихотворението му „Улицата".

ПРЕКЪСВА ОБРАЗОВАНИЕТО СИ, СЛЕД КАТО СЕ РАЗБОЛЯВА ОТ ТУБЕРКУЛОЗА

През 1937 г. Александър Вутимски завършва Първа софийска мъжка гимназия. През 1938 г. той започва да следва класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но заболява от туберкулоза и след една година прекъсва образованието си. 

Публикува в сп. „Ученически подем“, сп. „Звън“, в. „Светлоструй“, в. „Трезва младеж“, в. „Млад кооператор", в. „Кооперативна просвета", в. „Росица", „Вестник на жената", детското списание „Весела дружинка“. Участва със свои творби в литературния сборник „Праг" (1938) и в литературния сборник „Жажда" (1939).

ПОЛУЧАВА ПСЕВДОНИМА СИ ОТ ИЗДАТЕЛЯ НА „ЗЛАТОРОГ“

В периода 1939-1943 г. редовно сътрудничи на списание „Златорог", редактирано и издавано от Владимир Василев, който му дава псевдонима Вутимски. С произведенията, които публикува в изданието, Вутимски се утвърждава като представител на т.нар. поколение на поетите от 40-те години, към което принадлежат и Александър Геров, Богомил Райнов, Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Пейчев, Радой Ралин и др. 

Редакторът Владимир Василев полагал грижи да облекчи битовото съществуване на Александър Вутимски. Той отправял молби към хора от Столичната община да направят нещо за боледуващия поет. Владимир Василев искал Александър Вутимски да бъде назначен в някоя редакция или библиотека. Той обаче е назначен за пазач на градинката при Докторския паметник, като имал право да ползва стаята в обществената тоалетна. По-късно Вутимски е назначен за надзирател в каменоломна. Коментарът на Владимир Василев е: „Гавра. Та той беше с проядени от туберкулозата дробове“.

Александър Вутимски се лекува безрезултатно в различни санаториуми в страната, а от пролетта на 1941 г. – в санаториума в Сурдулица в тогавашна Югославия. 

Едва навършил 24 години Александър Вутимски умира от туберкулоза на 23 септември 1943 г. в Сурдулица.

 ПЪРВАТА МУ КНИГА Е ПУБУВАНА ПРЕЗ 1970 Г.

Александър Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка. Остава неиздадена и художествената му проза – 15 кратки есета, писани в периода 1941-1943 г. Сред тях са „Войнственият век“, „Ден на надеждата“, „Размишления за почивка“, „За простотата“, „За силата“, „За парите“, „За равенството“, „За радостта“, „За най-смирените“, „За наслаждението“, „Изключителното”, „Ограничението” и др. Автор е и на автобиографичната повест „Очите, които плачат“.

Първата му книга е публикувана едва през 1970 г., а пълните му съчинения са публикувани едва след 1989 г. Негови произведения са преведени на немски, унгарски, испански и други езици. Посмъртно Александър Вутимски е приет за член на Съюза на българските писатели.

 Сред творчеството на Александър Вутимски са стиховете „Детство”, „Стари вечери”, „Есен”, „Старата черква”, „Мечта за връщане”, „Някога”, „Небето е студено”, „Аз съзерцавах”, „Пролет”, „Ден”, „Весели небеса”, „Улицата“, „Вчера и днес“, „Село“, „Столетник, „Ресторант“, „Човекът с латерната“, „Кръчма“, „Завръщане“, „Овчари“, „Нощи“, „Моето родно село“, „Нощем“, „Стряхата“, „Ден“, „Еднообразен пейзаж“, „Неделя“, „Една нощ“, „Сантиментално стихотворение“, „На кръстопътя“, „Да живееш“, „Да умреш...“, „Хаотичен спомен“, „Писмо“, „Радостен монолог“, „Жажда“, „Тия дни на нестихващи тръпки...“, „На ъгъла“, „Искра“, „Зов“, „Ти казваш, че животът ти тече...“, „Приказка“, „Сирак“, „Весели небеса“, „И ето - дядо господ е добър...“, „За родината“, „Романтична скица“ и др.

ДА НЕ ДЪРЖА ПЕРОТО, ТОВА ЗНАЧИ ДА НЕ ЖИВЕЯ

За Александър Вутимски журналистът и поет Борис Малешевски разказва: „Със Сашко (наричахме го още и Альоша – като любимия му герой Альоша Карамазов от  романа „Братя Карамазови“ на Достоевски) се сближихме на сбирките ни в Първа мъжка гимназия, където редовно заседаваше редакционната колегия на сп. „Ученически подем“. Всяка предложена за отпечатване творба се четеше на глас и взискателно се обсъждаше. Александър Вутов, макар формално да не бе включен в състава на редакционния комитет, вземаше участие в неговите заседания, но не обичаше да се изказва, а още по-малко да критикува ученическите творби. Не възразяваше дори когато някой не харесваше собствените му стихотворения. Не се сърдеше на критиката, а само ми подшушваше: „Ако го слушам, трябва да престана да пиша. А, виж това само не искайте от мен! Да не държа перото, това значи да не живея! Какво иначе ще остане от мен – нали още древните римляни са казвали „Верба волант – скрипта манент“ (Думите отлитат – писмената остават)… Такъв беше нравът му – не се сърдеше никому, по природа си беше кротък и незлоблив.“

ПРИЗНАНИЕ

На 28 септември 1968 г. в Своге е организиран първия празник на поезията за Софийски окръг. На този празник е открита паметна плоча на родния дом на Александър Вутимски. Къщата обаче през 80-те години на 20-и век е съборена.  По-късно е издигнат паметник на поета на централния площад на Своге.

През 1989 г. е учреден Национален литературен конкурс на името на Александър Вутимски за първа стихосбирка, а първият спечелил конкурса е поетът Пламен Киров със стихосбирката „И надеждата не е лош гроб”, издадена от издателска къща „Пламък”. 

През 2001 г. излиза документалният филм „Не съм затворен кръг“ посветен на поета Александър Вутимски. Сценарист на филма е Божидар Кунчев, режисьор е Милан Огнянов, оператори са Емил Герасимов и Цветан Недков, а сценографията е на Айсидора Зайднер. Филмът е продукция на Милан Огнянов, „Бояна филм“ и филмово студио „Време".

През 2006 година община Своге и Съюзът на българските писатели учредяват в негова памет литературната награда „Александър Вутимски“. Писателят Богомил Райнов е първи носител на наградата.

В Испания испанското издателство La Tortuga Búlgara  организира конкурс „Александър Вутимски“ за издаване на стихосбирка в Испания.

Още от рубриката
Литературен обзор
От бедност до бестселъри: Историята на Дж. К. Роулинг
Антоанета Маркова
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Калина Бояджиева
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Всичко от рубриката
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Анелия Пенкова
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Литературен обзор
От бедност до бестселъри: Историята на Дж. К. Роулинг
Антоанета Маркова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Калина Бояджиева
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екз ...
Избрано
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа. "Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи ...
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Ако сте поропуснали
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ. Експонатът на месец юни е снимка, напра ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.