Книгата „Зоология за всеки“ на Петър Берон съдържа основни данни за съвременните тенденции в зоогеографията и за фауната на България – особено пещерната и високопланинската, като акцент е нейната защита. Това съобщават издателите от „Изток запад“. 

Стилът на тома е научнопопулярен, но предполага интерес към проблемите на зоологията и известна първоначална подготовка, отбелязват издателите. В книгата са включени и биографиите на зоолози и популяризатори на зоологията от Аристотел, Бюфон, Кювие и Латрей до Гжимек и Атънбъро. „Това четиво е за всички, които изучават зоология, но и за всеки любознателен човек, който би искал да научи повече за научните, народните и официалните имена на животните и митологията, в които се срещат“, допълват от „Изток запад“.

„През 2017 г. моят стар приятел и колега от университет

С Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) днес съвместно ще обявим официално 2025 г. за година на глаголицата. Това каза вицепрезидентът на България Илияна Йотова преди откриването на изложбите „Азбука и история“ и „Св. Методий славянобългарски“ в НБКМ.

„Изключително много благодаря на библиотеката, на доц. Иванова, защото библиотеката е не само място за четене на книги. Вие се превръщате в истински духовен институт“, каза Йотова, като се обърна към директора на Националната библиотека доц. Калина Иванова.

През 2025 г. се отбелязват 1170 години от създаването на българската азбука и славянската писменост от братята Кирил и Методий, както и 1140 години от успението на св. Методий. 

„Тази година се навършва и кръгла годишнина от покръстването на България. Създаването на глаголицата, покръ

Силвия Ненова ще представи на 11 април в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен книгата си „Дигитални зомбита“, информират от културната институция.

Ненова е майка на две деца, журналист и психолог, търсещ отговорите на наболелите въпроси, свързани със здравето и живота на децата в новото дигитално време, уточняват от шуменската библиотека.

"Дигиталният свят може да бъде едновременно чудесен и опасен за децата. Съвременните поколения се раждат с технологиите, идват, подготвени за тях, и пристрастяването им към цифровия свят е факт. Мозъкът на едно дете, което стои пет-шест часа пред компютърна игра, се променя морфологично и родителите трябва да се опълчат срещу това. Много от тях обаче не осъзнават, че новият свят изисква отказ от старите мисловни модели и нямат решение относно начина, по който могат да контролират екранното време н

Хумористът и радиоводещ Свилен Димитров представи в Плевен книгата си „Селски му работи“. Събитието се състоя в залата на Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“.

Това е четвърта книга на автора. В нея той е включил 23 автобиографични разказа в традиционния за него хумористичен стил.

„Някои от разказите съм писал много отдавна, в началото на 90-те години на миналия век. Единият е за приемането ми в комсомола. Другият разказ е за единствения път, когато ходих да ора, ама истинска оран, с магаре, с плуг и с човек, който води магарето, не с трактор“, разказа през смях Димитров.

Той отбеляза, че тъй като тези два разказа са престояли дълго време без да бъдат включени някъде, е решил да им направи собствен цикъл. Започнал да се чуди какъв да бъде той. Преди около три години решил, че трябва да е на селска тематика. &

Диктатура може да има, само когато обществото е снизходително, още при първите прояви на „аз ще направя това", каза проф. Любомир Стойков на представянето на новата си книга „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“. Събитието се проведе тази вечер в столичната галерия „Академия“.

"Ужасно дълбоко, много иманентно и имплицитно ненавиждам всяка форма на насилие, ненавиждам всякаква форма на диктатура", каза авторът. Според него по-лошо от диктатор е псевдодемократът. "Той е маскираният диктатор, а днес е пълно с такива, в нагледно демократични, либерални общества се случват неща, които човек не може да повярва доколко са демократични и хуманни. Темата за диктаторите е изключително важна", каза още проф. Стойков.

В дискусията участие взеха също ректорът на Националната художествена академия проф. Георги Янков, журналистката Валерия Ве