РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Подиум на писателя
Новата книга на Петър Николов-Зиков – „Людовико – им ...
Подиум на писателя
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, де ...
Златното мастило
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с бог ...

Биография: Иван Гарелов

Дата на публикуване: 09:46 ч. / 03.09.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
4419
Златното мастило

„Водещите хора, които са лица на журналистиката, трябва да водят битка за истината, да жертват себе си, своите си интереси, своите си дребни битови житейски удобства в името на търсенето на истината. Това оценяват хората“, казва журналистът в интервю по повод своята 80-годишнина. От 1969 до 1972 година Гарелов работи в БТА. 

Хърватия чете по-малко от средното за Европа, нареждайки се на 23-то място заедно с Португалия, като само италианците, българите, румънците и кипърците четат по-малко, показва проучване на книжния пазар, представено снощи при откриването на Нощта на книгата в Националната и университетска библиотека, предаде хърватската агенция ХИНА.

Резултатите бяха представени от Тамара Краус от агенцията за пазарни анализи „Карика“ (Karika). Тя обясни, че жителите на средиземноморските страни са склонни да прекарват повече време на открито поради по-големия брой слънчеви дни, отколкото хората в Северна Европа. Въпреки това в Хърватия, Истрия и крайбрежните райони - по-слънчевите южни части на страната – нивата на четене са над средните хърватски стандарти.

В допълнение към тези региони, жените с висше образование и с високи доходи също четат повече от средното, пок

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн

На 30 юни най-младежкият филиал на Столична библиотека - този в Студентски град, отбелязва 10-годишнината от създаването си с откриване на ново споделено пространство за четене, срещи и събития. Празникът ще бъде съпроводен с литературни четения и финала на Третия шампионат по поезия на софийските училища „Млада метафора“.

Филиал „Студентски“ е сред петте действащи библиотечни филиала на Столична библиотека, която в последните 10 години активно разширява мрежата си и работи за по-добър достъп до култура в различни райони на София. От откриването си през 2015 г. броят на посетителите на филиала се е увеличил от 3000 на над 35 хиляди годишно, а фондът е нараснал от 2000 на 18 хиляди тома.

Събитието ще събере популярни български писатели – Захари Карабашлиев, Мирела Иванова и Амелия Личева, които ще четат свои творби и ще раздават автографи.

Монографията „Toxicity of heavy metals and pesticides on the living world“ с автор доц. д-р Галина Сачанска излиза и на английски език. Представянето на изданието ще е на 15 май в Нов български университет (НБУ), съобщават от висшето учебно заведение. Доц. Галина Сачанска е ръководител на департамент „Природни науки“. 

Рецензенти на изданието са акад. Ангел Гълъбов и проф. Мария Ангелова (Институт по микробиология „Стефан Ангелов” - БАН). Научен редактор е доц. д-р Михаил Илиев (СУ „Св. Кл. Охридски”).

В монографията е описано пагубното влияние на тежките метали върху живия свят - бактерии, гъби, растения и животни. Разгледано е токсичното въздействие на тежките метали върху човека – върху всички негови органи и системи, както и начините да се хората да се предпазват от такива замърсявания. „Не трябва да се

Литературно четене по повод Деня на Европа и 80 години от края на Втората световна война организира в Плевен местното Сдружение „Дружество на писателите“. То се състоя в залата на Художествена галерия Колекция „Дарение Светлин Русев“.

В литературната вечер взеха участие Лалка Павлова, Витка Витанова, Атанас Славчев, Венета Йочева, Люлин Занов,  млади автори от Професионалната гимназия по механоелектротехника (ПГМЕТ) в града и тяхната учителка Наташа Басарова, която е член на Дружеството. Водещ беше поетът Валери Петров.

„Човечеството загуби във Втората световна война над 70 милиона души, а само Съветският съюз – над 27 милиона. С нашата вечер отбелязваме кръглата годишнина от нейния край и Деня на Европа. Това са знаменателни дати, особено в сегашното време, което е потънало във войни и неразбирателства по целия свят“, каз

По думите му пътят към спечелването на доверието е дълъг, а този към разочарованието е много къс. „Ние дългия път го изминахме. Медиите се радваха на огромно влияние и интерес от страна на българската публика, при цялото многообразие и пъстрота. За съжаление, журналистиката много се комерсиализира. Стана много зависима от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те поставят в зависимост. И оттам тя загуби позиции. Освен че, разбира се, станаха и по-трудни времената. Да кажем, издаването на вестници стана вече много скъпо, всичко стана скъпо“, коментира Иван Гарелов. Той допълва, че публиката не се залъгва по жълтини, а интересът и доверието са много различни понятия.

Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, област Пазарджик. Една случка в живота му го насочва към избраната професия – да стане журналист. Решава го, когато е на 14 години. Бил в Пазарджик и чакал на опашка да се качи в рейса. Шофьорът ги държал на дъжда и не ги пускал вътре.  Възмутен след случката, той написал дописка и я пратил на пловдивския вестник „Отечествен глас“. Изданието не само я публикува, но му й платили за това. Решението дошло само и никога не е съжалявал за своя избор.

Въпреки че родителите му били против да учи журналистика, той не се отказва. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Журналистика“. Още когато е във втори курс на университета, започва да работи във вестник „Студентска трибуна“.

През 1964 г. взима първото си интервю с Лили Иванова. След като се дипломира, е назначен във вестник „Народна младеж“.

В Гарелов започва работа през 1969 г. заради гръцкия език, който научава, след като завършва университета. Тогава отива за пет месеца в Гърция по линия на Комитета за културни връзки с чужбина.  През 1972 г. публикува пътепис за Света гора в списание „Паралели“ на .  В агенцията работи до 1972 г. като редактор.

Марко Семов е човекът, поканил Иван Гарелов да работи в Българската телевизия през 1973 година за новосъздадената редакция „Публицистика“, след като прочита пътеписа му за Света гора. Първото му телевизионно интервю е с президента на Кипър архиепископ Макариос. През 1974 г. прави първия си документален филм за Гърция „Гърция без пагони“ за падането на хунтата.  Следват поредица от документални филми – за гражданската война в Ливан – „Идвам от Ливан“. В страната отива за първи път  през 1976 г., без да  е командирован. С оператора Иво Нешев заминават за Кипър, откъдето ги прекарват с лодка до Ливан. Снима също в Близкия изток, където взима присърце палестинската кауза.

Покрай военните си командировки Иван Гарелов се сдобива и със син – палестинеца Ахмед, когото Иван Гарелов снима в Ливан през 1979 г. Тогава Ахмед е 13-годишен. През 1982 г. съдбата отново ги среща в Бейрут по време на обсадата на града. Иван Гарелов го открива в квартал Бурж Барнже, го взима със себе си и тайно го прекарва през границата. Довежда го в България, където Ахмед завършва първо гимназия и след това медицина. Връща се в родината си Ливан през 1992 г. Седем години по-късно Иван Гарелов е в Ливан, където се среща с него, а той вече има три деца.

През 1979 г. прави документален филм за Камбоджа – „Къде сте доктор Тиенг Терпи“. Този филм се ползва в американски университети като помагало за драматургия на документален филм, изучава се и в Нов български университет. Може да напише томове за своите пътешествия и срещи по света – Китай, Танзания, Зимбабве, Мозамбик, Израел, Гърция.  Автор е на повече от 30 документални филми от Ливан, Израел, Кипър, Гърция, Виетнам, Камбоджа, Афганистан.

Дългогодишен водещ е на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия. Наричан Мистър Панорама, Иван Гарелов започва да работи в предаването осем години след неговото начало. Първоначално е заместник-главен редактор и продуцент на предаването, а от декември 1979 до 2000 г. е постоянен водещ.  От 11 септември 2000 г. до 14 септември  2001 г. е директор на „Новини и актуални предавания“ в "Нова телевизия". От 2004 до 2007 г. е водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по Би Ти Ви.

Иван Гарелов е обучил журналисти, сред които са Маргарита Михнева, Асен Агов, Райчо Райков, Иван Константинов, Веселина Патракиева, Бойко Василев, Елена Йончева, Валя Ахчиева, Емилия Иванова, Евгения Атанасова, Ива Петрони.

Председател е на управителния съвет на сдружението за награди за телевизионна журналистика "Свети Влас“, което през 2022 година присъжда наградите за 12-а поредна година.

В началото на 1986 година Иван Гарелов издава първите си две книги - "Идвам от Израел" и "Атила срещу Афродита". През 2013 г. представя първата си мемоарна книга „Недалеч и неотдавна“, написана по повод неговата 70-а годишнина. Книгата е разказ от първо лице за реални събития, които са станали част от световната политика. На 25 февруари 2016 г. Иван Гарелов представя книгата си „Тук и сега“, фокусирана върху предаването "Панорама" и историята на журналиста, останал в паметта на зрителите с фразата си "Часът и мястото на срещата са известни“. През 2017 г. издава „Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното“, в която събира своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 до края на 2016 г. През 2022 г. издава „Неизпратени писма до Маргарита“.

 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридс ...
Вижте също
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с богатия набор от документална литература, която съм прочел, и най-вече – с дисциплината ми през п ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Начинът ми на работа е по западен модел
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с богатия набор от документална литература, която съм прочел, и най-вече – с дисциплината ми през последните две години. Това каза в интервю Иван Комита по повод премиерата на втория си ром ...
Златното мастило
Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от ...
Специално заот Нахиде Дениз
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Златното мастило
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екз ...
Теодора Славянова
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Алжирски съд потвърди присъдата от пет години затвор за писателя Буалем Сансал
Апелативният съд на Алжир потвърди присъдата срещу френско-алжирския писател Буалем Сансал. Сансал беше осъден на пет години затвор за „подкопаване на националното единство“. Писателят разполага с осем дни, в които може да обжалва съдебното решени ...
Атанаси Петров
Златното мастило
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Георги Господинов ще представи романа си „Времеубежище" на литературния фестивал Literaturfestival Potsdam - LIT:Potsdam (ЛИТ: Потсдам) в Германия, съобщиха организаторите на официалния уеб сайт на фестивала. Тазгодишното 13-о издание ще се проведе ...
Подиум на писателя
Диана Саватева: Впечатлена съм от усилията на българите в Брюксел за Фестивала на българската книга
Йоана Кръстева
Експресивно
РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата
БТА
Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич обнови информационния си център по проект на Министерството на културата. Това съобщават от културния институт. Проектът „Библиотеката – динамична среда и равностоен участник в изграждането на информационно общество, основаващо се на знанието“ е част от Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насър ...
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
Златното мастило
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята кр ...
Начало Златното мастило

Биография: Иван Гарелов

09:46 ч. / 03.09.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
4419
Златното мастило

„Водещите хора, които са лица на журналистиката, трябва да водят битка за истината, да жертват себе си, своите си интереси, своите си дребни битови житейски удобства в името на търсенето на истината. Това оценяват хората“, казва журналистът в интервю по повод своята 80-годишнина. От 1969 до 1972 година Гарелов работи в БТА. 

По думите му пътят към спечелването на доверието е дълъг, а този към разочарованието е много къс. „Ние дългия път го изминахме. Медиите се радваха на огромно влияние и интерес от страна на българската публика, при цялото многообразие и пъстрота. За съжаление, журналистиката много се комерсиализира. Стана много зависима от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те поставят в зависимост. И оттам тя загуби позиции. Освен че, разбира се, станаха и по-трудни времената. Да кажем, издаването на вестници стана вече много скъпо, всичко стана скъпо“, коментира Иван Гарелов. Той допълва, че публиката не се залъгва по жълтини, а интересът и доверието са много различни понятия.

Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, област Пазарджик. Една случка в живота му го насочва към избраната професия – да стане журналист. Решава го, когато е на 14 години. Бил в Пазарджик и чакал на опашка да се качи в рейса. Шофьорът ги държал на дъжда и не ги пускал вътре.  Възмутен след случката, той написал дописка и я пратил на пловдивския вестник „Отечествен глас“. Изданието не само я публикува, но му й платили за това. Решението дошло само и никога не е съжалявал за своя избор.

Въпреки че родителите му били против да учи журналистика, той не се отказва. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Журналистика“. Още когато е във втори курс на университета, започва да работи във вестник „Студентска трибуна“.

През 1964 г. взима първото си интервю с Лили Иванова. След като се дипломира, е назначен във вестник „Народна младеж“.

В Гарелов започва работа през 1969 г. заради гръцкия език, който научава, след като завършва университета. Тогава отива за пет месеца в Гърция по линия на Комитета за културни връзки с чужбина.  През 1972 г. публикува пътепис за Света гора в списание „Паралели“ на .  В агенцията работи до 1972 г. като редактор.

Марко Семов е човекът, поканил Иван Гарелов да работи в Българската телевизия през 1973 година за новосъздадената редакция „Публицистика“, след като прочита пътеписа му за Света гора. Първото му телевизионно интервю е с президента на Кипър архиепископ Макариос. През 1974 г. прави първия си документален филм за Гърция „Гърция без пагони“ за падането на хунтата.  Следват поредица от документални филми – за гражданската война в Ливан – „Идвам от Ливан“. В страната отива за първи път  през 1976 г., без да  е командирован. С оператора Иво Нешев заминават за Кипър, откъдето ги прекарват с лодка до Ливан. Снима също в Близкия изток, където взима присърце палестинската кауза.

Покрай военните си командировки Иван Гарелов се сдобива и със син – палестинеца Ахмед, когото Иван Гарелов снима в Ливан през 1979 г. Тогава Ахмед е 13-годишен. През 1982 г. съдбата отново ги среща в Бейрут по време на обсадата на града. Иван Гарелов го открива в квартал Бурж Барнже, го взима със себе си и тайно го прекарва през границата. Довежда го в България, където Ахмед завършва първо гимназия и след това медицина. Връща се в родината си Ливан през 1992 г. Седем години по-късно Иван Гарелов е в Ливан, където се среща с него, а той вече има три деца.

През 1979 г. прави документален филм за Камбоджа – „Къде сте доктор Тиенг Терпи“. Този филм се ползва в американски университети като помагало за драматургия на документален филм, изучава се и в Нов български университет. Може да напише томове за своите пътешествия и срещи по света – Китай, Танзания, Зимбабве, Мозамбик, Израел, Гърция.  Автор е на повече от 30 документални филми от Ливан, Израел, Кипър, Гърция, Виетнам, Камбоджа, Афганистан.

Дългогодишен водещ е на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия. Наричан Мистър Панорама, Иван Гарелов започва да работи в предаването осем години след неговото начало. Първоначално е заместник-главен редактор и продуцент на предаването, а от декември 1979 до 2000 г. е постоянен водещ.  От 11 септември 2000 г. до 14 септември  2001 г. е директор на „Новини и актуални предавания“ в "Нова телевизия". От 2004 до 2007 г. е водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по Би Ти Ви.

Иван Гарелов е обучил журналисти, сред които са Маргарита Михнева, Асен Агов, Райчо Райков, Иван Константинов, Веселина Патракиева, Бойко Василев, Елена Йончева, Валя Ахчиева, Емилия Иванова, Евгения Атанасова, Ива Петрони.

Председател е на управителния съвет на сдружението за награди за телевизионна журналистика "Свети Влас“, което през 2022 година присъжда наградите за 12-а поредна година.

В началото на 1986 година Иван Гарелов издава първите си две книги - "Идвам от Израел" и "Атила срещу Афродита". През 2013 г. представя първата си мемоарна книга „Недалеч и неотдавна“, написана по повод неговата 70-а годишнина. Книгата е разказ от първо лице за реални събития, които са станали част от световната политика. На 25 февруари 2016 г. Иван Гарелов представя книгата си „Тук и сега“, фокусирана върху предаването "Панорама" и историята на журналиста, останал в паметта на зрителите с фразата си "Часът и мястото на срещата са известни“. През 2017 г. издава „Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното“, в която събира своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 до края на 2016 г. През 2022 г. издава „Неизпратени писма до Маргарита“.

 

Още от рубриката
Златното мастило
Начинът ми на работа е по западен модел
Златното мастило
Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Специално заот Нахиде Дениз
Златното мастило
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Всичко от рубриката
Начинът ми на работа е по западен модел
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с богатия набор от документална литература, която съм прочел, и най-вече – с дисциплината ми през п ...
Златното мастило
Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Специално заот Нахиде Дениз
Авторът и перото
Алжирски съд потвърди присъдата от пет години затвор за писателя Буалем Сансал
Атанаси Петров
Златното мастило
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Подиум на писателя
Диана Саватева: Впечатлена съм от усилията на българите в Брюксел за Фестивала на българската книга
Йоана Кръстева
Експресивно
РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата
БТА
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
Експресивно
Сборник представя 50-годишната история на специалността „Реставрация“ в Националната художествена академия
Златното мастило
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Теодора Славянова
Експресивно
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Елена Христова
На бюрото
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пул ...
Избрано
Доц. д-р Георги Цанков: Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата
Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание &b ...
Книгите за писателя са като децата за майката – обикновено обичаш най-много най-малкото
Ако сте поропуснали
„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“
„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“, каза актьорът Димитър Маринов при представянето на книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“ в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.