Британския поет и писател Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век е най-известен с историческите си романи „Аз, Клавдий“ и „Божественият Клавдий“, а сред преведените на български негови книги са също „Велизарий“, „Златното руно“, „Бялата богиня“ и други.

Роден на 24 юли 1895 г. в Лондон. Баща му е училищен инспектор и поет, а майка му – роднина на известния германски историк Леополд фон Ранке. Грейвс е автор на над 120 книги, сред които исторически и митологични романи, поезия, вдъхновена от преживяванията му през Първата световна война и от древните митове, както и автобиографични текстове. Последните години от живота си прекарва на остров Майорка, където и е погребан.

С избухването на Първата световна война, въпреки че печели стипендия за колежа „Сейнт Джон“ към Оксф

Поетесата Марина Константинова представи новата си книга „Пратеникът“, посветена на учителя Петър Дънов. Премиерата се състоя в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

„Книгата не беше писана дълго, но проучванията отнеха време. Повече от десет години се интересувам от беседите на Петър Дънов, както и от всичко, написано за него и от него. Опитах се да структурирам този огромен поток от информация и да го представя в книгата“, сподели Константинова по време на представянето.

Тя отбеляза, че основен източник на вдъхновение са били романите на писателя Атанас Славов. „Той е автор на две забележителни документални книги за Учителя – едната за младежките му години, а другата за по-късния му живот. Те бяха ценен източник на информация и ме вдъхновиха да напиша „Пратеникът“. За живота на Петър Дънов няма роман,

Ако няма какво да дадем на света,/ за какво сме родени?/ Ний не щем нито славата, ни участта/ на големите гении!/ Просто трябва/ да имаме нежността/ на оная незнайна женица,/ дето първа втъкала е прелестта/ на земята ни във шевица. Част от стихотворението „Размисъл“ Припомняме в деня, в който се навършват 90 години от рождението на неговия автор Владимир Башев. 

Не по-малко популярно е и друго негово стихотворение – „Рисунка“, което дуетът Мариана и Тодор Трайчеви през 1979 г. превръща в една от най-популярните песни за времето си: „Искам да те нарисувам/ не със молив, не със четка,/ с устни ще те нарисувам,/ с благодарните си устни,/ с десет пръстчета възторг“...

Владимир Башев е роден на 28 юли 1935 г. в София. При раждането майка му го

Пред Университетската библиотека "Св. Климент Охридски" една необичайна инсталация привлича погледи - висока отворена книга. В навечерието на Деня на славянската писменост, култура и книжовност, тя е достъпна за студенти, преподаватели, ученици, учители и посетители, и приканва да станат част от визията за нов тип обучение по литература. Инсталацията е част от кампанията "Литературата не е музей", която поставя във фокус обществения разговор за нуждата от осъвременяване на учебното съдържание по литература и може да се види до края на юни 2025 г. пред Университетската библиотека, съобщи пресцентърът на висшето училище.

От Факултета по славянски филологии споделят, че книгата не е експонат, а покана към широката общественост да остави своя следа в дебата.

Чрез QR код, разположен върху инсталацията, всеки може да предложи произведение, което според него заслужава да бъде в

Обичам да използвам контрастите, които помагат посланието да бъде запомнено.

Това каза на пресконференция днес носителят на наградата "Константин Константинов" в категория "Илюстратор" Ясен Григоров.

Той получи отличието за книгата „Мил домашен комар“ (2024, издателство „Точица“).

Наградата се връчва в рамките на Националния фестивал на детската книга, чието 27-о издание се състоя тази седмица в Сливен.

Той отбеляза, че наградата е първото му голямо отличие, и припомни, че това е поредна книга на издателство "Точица", която илюстрира.

Григоров акцентира върху това, че има свободата да експериментира. Текстът на книгата сравни с песен, написана с много усет и хубаво послание. Отбеляза, че в своята работа обича да използва контрастите, които помагат посланието да бъде запомнено.

"Реших, че на този песенен текст би о