Неделчо Драганов обичаше да задава неудобни въпроси както в произведенията си, така и в публичните си изяви. Кога с горестно вълнение, кога с ирония и сарказъм, кога с насмешка, разказва синът на писателя Петко Драганов. 

Неделчо Драганов е роден на 10 май 1925 година в Бургас. Работил е като журналист и публицист. От 26 ноември 1956 г. до 31 май 1961 г. е кореспондент в Кайро, Египет. Автор е на над 20 романа, повести и сборници с разкази, сред които на романите „Не бива да си уморен“ (1963), „Приключенията на Ставри Ставрев“ (1975), „Ставри Ставрев – стари и нови приключения“  (1978), „Човекът с най-хубавите костюми“ (1982), „Хора за бесене“ (1983), на повестите за деца „Два пищова и едно куцо магаре“ (1968), „Сребърната тромба“ (1975), на сборника с пътеписи и разкази за Афри

Книгата „Любопитни факти, личности и събития от историята на Габровския край” бе представена  в Габрово.

„Изключително съм щастлива, защото успяхме да направим тази книга, посветена на 165 години от обявяването на Габрово за град. Идеята бе на колегите от отдел „Краезнание“, направиха едно малко издание, което претърпя развитие. Подкрепих ги и в момента вече имаме книга. Събраната информация е от публикации, ние сме библиотекари“, каза  Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ в Габрово.

Нина Иванова от габровската библиотека посочи, че изданието е изработено от библиотечни специалисти, като темите са били разделени между различни колеги в институцията. Снимковият материал е използван от организации, които са помогнали текстовете да бъдат подкрепени от подходящи илюстрации. 

Лияна Панделиева разказва истории на необикновени личности от средновековна Англия в нова книга. „Англия, както я обикнах“ ще има представяне на 27 май в литературния клуб „Перото“, съобщават организаторите.

По думите им вълнуващите съдби на тези личности са с нишки, преплетени до наши дни и дори минават през българската история. Авторката разказва за жени, чиято дързост е в основата на поколения успешни предприемачи, както и за кралска воля, която благославя жестокостта и пиратството като успешна държавна политика, посочват организаторите на представянето на книгата.

Според издателите от „Труд“ „Англия, каквато я обикнах” е разказ за доброто, достигнало до нас през времето, въпреки болките, които струят от историята.

Лияна Панделиева е завършила публична реч, учила е и в САЩ, а магистърската си степен по Съвремен

Излезе от печат нов тираж от книгата „Непубликувани чудеса на св. Йоан Рилски" - издание на Синодалното издателство, по записките на архимандрит Климент Рилец на свидетелства от самите изцерени и техните близки. В изданието се публикуват чудесата, събрани от съставителя, главно в периода от 1935 до 1961 година, съобщават от Българската патриаршия в сайта си.

В продължение на десетилетия архимандрит Климент Рилец е на послушание в Рилската света обител - като секретар, библиотекар, ефимерий, доброволен екскурзовод, завеждащ регистъра за сумите, изпращани от християни за различни църковни служби. През цялото това време той грижливо събира свидетелства за чудесата на св. Йоан, както от писмата, които пристигат в манастирската канцелария, така и от устни свидетелства, за които съставя актове с подписите на свидетелстващите и трето лице.

"В края на 1961 г. Рилският ма

Кирил Кадийски ще представи книгата си „Звездна каторга. Новата Герника“ и сборника „Стихотворения“ от Борис Пастернак на 29 май в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК, съобщават от „Колибри“.

По повод „Звездна каторга. Новата Герника“ от издателството коментират, че Кирил Кадийски застава лице в лице със злата участ, съкрушен заради ескалиращото насилие, в един свят на ръба. Той дава израз на хаоса и го разсейва, артикулира изкусно и болката, и светлината, черпи заряд от изворите на поезията, за да обезсили чрез лириката си тлеещи войни, отбелязват от „Колибри“.

„Стихотворения“ съдържа избрани стихотворения на руския поет Борис Пастернак, преведени от Кирил Кадийски. В сборника творчеството на автора е представено панорамно - от първите му творби в зората на руския модернизъм през трудн