Започна кампанията „Обичам българската книга“, посветена на родните автори и техните произведения, които изграждат културната идентичност и оставят следа в личните истории на читателите. Инициативата е организирана от верига книжарници Orange и ще завърши на 24 май, когато ще бъдат обявени книгите победители, информират от екипа.

По думите на организаторите инициативата цели да ангажира обществеността в национален разговор за значението на четенето и да открои книгите, които формират ценностите и въображението на различните поколения. Те посочват, че кампанията ще се реализира в три етапа, като първият се провежда между 1 и 10 май. В него всеки читател може свободно да номинира любима българска книга, без жанрови или тематични ограничения, чрез специално създадена лендинг страница. Вторият етап ще бъде от 14 до 22 май, когато ще се проведе гласуване между най-често

Невена Коканова, Вили Цанков, Леда Тасева, Леон Даниел, Георги Миладинов, Боян Дановски, Светлозар Игов са част от личностите, за които Клара Армандова разказва в автобиографичния си роман „Танцът на делфините“.

„Когато бях на 22-23 години, много обичах морето. Имаше една сладкарничка „Албатрос“ в курорта „Дружба“ (днес "Св. св. Константин и Елена", бел. а.), която приличаше на плацдарм за НЛО. Тя съществуваше допреди седем-осем години. Аз излязох на този плацдарм и изведнъж забелязвам, че в лунната пътека танцуват едни делфинчета. Това беше невероятно преживяване“, разказва в интервю актрисата и режисьор.

„Тогава се замислих колко са свободни те и как няма никакви хора отгоре им, никакви кукловоди, никакви подмишници. Те са независими от цялата

Регионална библиотека „Гео Милев“ отличи победителите в Годишните библиотечни награди в област Монтана.

Победителите в културното съревнование са избрани сред общо шест номинации в две категории. „Библиотекар на годината“ стана Камелия Борисова от библиотеката при Народно читалище (НЧ) „ А. Йосифов – 1926“ в с. Габровница, община Монтана. В категорията „Библиотека на годината“ бяха връчени две равностойни награди на библиотеките при НЧ  „Н. Й. Вапцаров – 1898“ в с. Ковачица, община Лом, и библиотеката при НЧ „Народна просвета – 1908“ в с. Смоляновци, община Монтана.

„В област Монтана има над 70 библиотеки, някои от тях работят активно, други не чак толкова. Тази година имахме повече кандидатури, но комисията допусна до номинации почти равностойни библиотеки и библиотека

Трудно е да се балансират различните източници на вдъхновение, каза в интервю американската фентъзи писателка Джули Кагава, която пристигна в България за Пролетния панаир на книгата.

Авторката, позната на българските читатели с поредиците "Железните феи", "Кръв от рая", "Нокът" и "Сянката на лисицата", се срещна с почитателите си на щанда на издателство "ПроБук" и на фентъзи бала "Нивганигде".

"Изграждането на светове е едно от любимите ми неща. Обичам този процес", каза авторката. "Имам представа за този свят, но докато пиша, я доразвивам, хрумнат ми нови идеи и ги добавям. Така светът донякъде се запълва, докато пиша книгата".

Писателката добави, че от всяка книга или поредицата зависи дали ще започне с персонаж, със създаването на света или с нещо друго. "Например, когато пишех поредицата "Железните феи", тя започна с идея - от какво се страхуват феите. Отго

Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал