Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната си селекция стихосбирката "Сърцето не е създател" на поета Йордан Ефтимов като препоръчана преводна литература. Това се съобщава на сайта на организацията. 

Книгата излиза в България през 2013 г. Заглавието й на английски език е The Heart Is Not a Creator, а преводът е дело на Джонатан Дън. Стихосбирката е издадена от Broken Sleep Books и е на пазара във Великобритания от 31 юли 2025 г.

Поетът, драматург и литературен критик Т. С. Елиът заедно със свои приятели основава през 1953 г. Poetry Book Society, за да споделят радостта от поезията, се казва на сайта на организацията. Дружеството, което е базирано в Нюкасъл, е водещо в популяризирането на най-доброто в съвременната поезия.

Изборът на журито за поетична творба на есен 2025 г. е "Уста" (Mouth) на Мона Арши.  

В есенната

Теодора Духовникова е гласът на „Вегетарианката“ от носителката на Нобелова награда за литература – Хан Канг. За първи път актрисата разгръща своята драматична сила в света на аудиокнигите в ролята на разказвач на бележития корейски роман, информират от „Ентусиаст“.  Аудиоизданието ще има официална премиера на 25 юни в пространството за съвременно изкуство „Топлоцентрала“.

Събитието ще се проведе със специалното участие на Теодора Духовникова, проф. Амелия Личева – декан на Факултета по славянски филолофии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Виктория Бисерова (издателство „Ентусиаст“), Ана Клисарска (Storytel) и музика от изгряващата звезда Филип Донков

Три демографски феномена, които нямат аналог в предходната история на човечеството, бележат 21-ви век, каза доц. Георги Бърдаров – преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет, и писател, носител на много награди.

Според него съвремието ни се отличава с все по-ниски репродуктивни нагласи и раждаемост, застаряващи общества и глобално разместване на население. Позицията на експерта е, че който се възползва от настоящото „преселение“, ще прогресира. Ако държавата привлича хора - активни, квалифицирани и образовани, няма никакво значение откъде идват, те могат да са само от полза на обществото, аргументира се Бърдаров.

Неговата лична позиция е, че у нас демографията е нещо, което не се разбира. По думите му демографската спирала на света, такава, каквато в момента имаме в България и Европа, ще стане същата по целия свят през следва

На 30 юни най-младежкият филиал на Столична библиотека - този в Студентски град, отбелязва 10-годишнината от създаването си с откриване на ново споделено пространство за четене, срещи и събития. Празникът ще бъде съпроводен с литературни четения и финала на Третия шампионат по поезия на софийските училища „Млада метафора“.

Филиал „Студентски“ е сред петте действащи библиотечни филиала на Столична библиотека, която в последните 10 години активно разширява мрежата си и работи за по-добър достъп до култура в различни райони на София. От откриването си през 2015 г. броят на посетителите на филиала се е увеличил от 3000 на над 35 хиляди годишно, а фондът е нараснал от 2000 на 18 хиляди тома.

Събитието ще събере популярни български писатели – Захари Карабашлиев, Мирела Иванова и Амелия Личева, които ще четат свои творби и ще раздават автографи.

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн