Алманах, посветен на 100-годишнината от създаването на Сдружение туристическо дружество „Бачо Киро“, представят в Дряново на 22 май. Това съобщи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. 

Представянето на изданието ще се състои в Исторически музей – Дряново. Книжното издание проследява богатата история на местното туристическо движение и е посветено на приноса на поколения дряновци към развитието на туризма в региона. Алманахът обхваща началото на ТД „Бачо Киро“, като проследява дейността на неговите председатели и секретари през годините. Подробно е представена историята на клуба по пешеходен туризъм „Планинари“ – Дряново, както и развитието на организираното пещерно движение в града, посочват от културната институция. 

Специално внимание е отделено на проучванията в пещерата „Бачо Киро

„Песента на бързолетите“ е новата поетическа книга на Емилия Найденова, съобщават издателите от „Жанет 45“. В нея авторката събира 42 стихотворения, писани в последните десет години. 

„Може да се каже, че не съм била особено продуктивна, но в този дълъг период на трасформации успях да запазя едно от най-любимите си неща все така туптящо, каквото и да се случваше“, отбелязва Емилия Найденова в публикация в социалните мрежи. По думите нито едно от тези 42 стихотворения не е случайно.

„Надявам се, че се получи една добра книга, силно документална, осъзнавам, че някои стихотворения е трудно да излязат от стаята, в която се случват. Но вярвам и че през историята на другия, човек може да се справи със своите собствени травми. Има път и нашата задача е да борим мрака, колкото сили имаме“, допълва Найденова.

Според Г

Неделчо Драганов обичаше да задава неудобни въпроси както в произведенията си, така и в публичните си изяви. Кога с горестно вълнение, кога с ирония и сарказъм, кога с насмешка, разказва синът на писателя Петко Драганов. 

Неделчо Драганов е роден на 10 май 1925 година в Бургас. Работил е като журналист и публицист. От 26 ноември 1956 г. до 31 май 1961 г. е кореспондент в Кайро, Египет. Автор е на над 20 романа, повести и сборници с разкази, сред които на романите „Не бива да си уморен“ (1963), „Приключенията на Ставри Ставрев“ (1975), „Ставри Ставрев – стари и нови приключения“  (1978), „Човекът с най-хубавите костюми“ (1982), „Хора за бесене“ (1983), на повестите за деца „Два пищова и едно куцо магаре“ (1968), „Сребърната тромба“ (1975), на сборника с пътеписи и разкази за Афри

Разговори с 13 творци, чиито поетически дебюти са в последното десетилетие на 20-и век, са събрани в новата книга „Литературни анкети – 13 поети от 90-те“. Това съобщават от Института за литература (ИЛ) при Българска академия на науките (БАН)

Една от целите, които си поставя тази книга, е да разсее съмненията, че времето за поезия отдавна е отминало, пише във въведението Боряна Владимирова, която е автор на сборника. Свои спомени и настроения от 90-те години разказват Силвия Чолева, Петър Чухов, Аксиния Михайлова, Кристин Димитрова, Пламен Антов, Амелия Личева, Николай Бойков, Яна Букова, Елка Димитрова, Кирил Василев, Азиз Таш, Мира Душкова и Надежда Радулова. Анкетьори, освен Боряна Владимирова, са Мартина Недялкова, която разговоря с Амелия Личева, и Христо Тодоров, чиито въпроси провокират разговора с Николай Бойков.

„Любопитно е да се видят

Много се радвам, че има такива книги като „Планът „Елиминирай Европа“, която дава своя принос в една кауза, която трябва да бъде на всички нас, във всички наши поприща, професии и призвания, каза арабистът, политолог и университетски преподавател, занимаващ се с политиката на Близкия изток - проф. Владимир Чуков, на представянето на книгата „Планът „Елиминирай Европа“ от Людмила Филипова.

„Много се вълнувам, че дойде момента не само да представим, но и да говорим за новия роман на Людмила Филипова „Планът „Елиминирай Европа“.  Това е шестнадесетото заглавие в нашия каталог, което издаваме съвместно с Людмила. В тази книга е много важен творческият заряд на автора, онзи вътрешен порив, който Людмила следва безапелационно, когато твори и когато иска да каже нещо на своите читатели. Тя е от авторите, които не са гол