Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“ относно финансирането на библиотеките по време на днешното заседание на Комисията по културата и медиите.

 „Обсъдихме с представители на Вашия екип, че програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ е на финала на преподписване“, каза Мариана Бояджиева и отбеляза, че това е очаквано от хората, които работят там. „Бих искала да попитам, тъй като те разчитат и на допълнителни средства за регионалните библиотеки, които са от държавния бюджет чрез Министерството на културата, дали може да очакваме през настоящата година да има подобно финансиране и, разбира се, съответните правила, по които то

За мен писането е въпрос на откриване на определен ритъм. Сравнявам го с ритъма на джаз, казва пред изданието Paris review през 1956 г. френската писателка Франсоаз Саган, от чието рождение днес се навършват 90 години.

Тя е смятана за една от най-значимите фигури в съвременната френска литература, а също за лошото момиче или "очарователното малко чудовище", както е наречена от писателя Франсоа Мориак.  

Още с първата си книга "Добър ден, тъга", която написва едва 18-годишна и само за шест седмици по време на лятна ваканция, Саган скандализира обществото и критиката в родината си. Романът е под 200 страници - история за изневяра и сексуалното възпитание на тийнейджърка. Франция е в смут от книгата, която бързо се разпродава и носи слава на младата писателка. Преведена е на повече от 20 езика, сред които и български.

За "Добър ден, тъга" Франсоаз Саган получ

Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<

Британския поет и писател Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век е най-известен с историческите си романи „Аз, Клавдий“ и „Божественият Клавдий“, а сред преведените на български негови книги са също „Велизарий“, „Златното руно“, „Бялата богиня“ и други.

Роден на 24 юли 1895 г. в Лондон. Баща му е училищен инспектор и поет, а майка му – роднина на известния германски историк Леополд фон Ранке. Грейвс е автор на над 120 книги, сред които исторически и митологични романи, поезия, вдъхновена от преживяванията му през Първата световна война и от древните митове, както и автобиографични текстове. Последните години от живота си прекарва на остров Майорка, където и е погребан.

С избухването на Първата световна война, въпреки че печели стипендия за колежа „Сейнт Джон“ към Оксф

Книгата „С Родопите в сърцето“ е нов принос към творчеството и личността на Стою Шишков. Това каза доц. д-р Георги Митринов на среща в Държавния архив в Смолян за представяне на новата книга на Петър Маринов, издадена посмъртно от неговия син Александър Маринов. В изданието са събрани документи и спомени за Стою Шишков (1865-2025) – учител, историк, етнограф, фолклорист, изследовател, публицист и общественик.

Изданието, което включва спомени и разкази на Петър Маринов за изтъкнатия летописец на Родопите, бе представено от доц. Митринов и Александър Маринов. Стою Шишков пръв популяризира родопската материална и духовна култура в общославянски план, посочи доц. Митринов. Според него в книгата Стою Шишков е показан в целия си блясък.

До края на живота си Петър Маринов  наричаше Стою Шишков свой духовен баща, разказа Александър Маринов.

Петър Ма