Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с романа си "Градинарят и смъртта", в който се разказва за болестта на баща му, за последните месеци от живота на възрастния мъж и за сбогуването на писателя с него, предаде австрийската агенция АПА. 

На второ място в класацията е романът "Разпадания" на австрийската писателка Марлене Щреерувиц, която до момента заемаше първо място, а на трета позиция е авторката Диди Дробна с романа си "Сърце от Източния блок".

Класацията на О Ер Еф за месец август е както следва:

1. Георги Господинов: "Градинарят и смъртта"

2. Марлене Щреерувиц: "Разпадания"

3. Диди Дробна: "Сърце от Източния блок"

4. Геза Олкуш: "Езикът на моя брат"

5. Серхий Жадан: "Арабески"

Книгата „С Родопите в сърцето“ е нов принос към творчеството и личността на Стою Шишков. Това каза доц. д-р Георги Митринов на среща в Държавния архив в Смолян за представяне на новата книга на Петър Маринов, издадена посмъртно от неговия син Александър Маринов. В изданието са събрани документи и спомени за Стою Шишков (1865-2025) – учител, историк, етнограф, фолклорист, изследовател, публицист и общественик.

Изданието, което включва спомени и разкази на Петър Маринов за изтъкнатия летописец на Родопите, бе представено от доц. Митринов и Александър Маринов. Стою Шишков пръв популяризира родопската материална и духовна култура в общославянски план, посочи доц. Митринов. Според него в книгата Стою Шишков е показан в целия си блясък.

До края на живота си Петър Маринов  наричаше Стою Шишков свой духовен баща, разказа Александър Маринов.

Петър Ма

„Цветето на Хеликон“ е от най-хубавите награди, защото е награда на читателите. Защото е за книгите, които хората са си купували. Това каза в интервю писателят Георги Господинов, който тази вечер получи приза "Цветето на Хеликон" за романа си „Градинарят и смъртта“.  

Според него тайната за това читателите да харесват творчеството ти е да говориш искрено за неща, които обикновено не забелязваме или не говорим, или са табу. „В конкретния случай с „Градинарят и смъртта“ става дума за книга за смъртта, по-скоро за изчезването, книга за придружаването на човека, който си отива до вратата, където си пускате ръцете. Но няма как такава книга да не е искрена и да не е болезнена. Тя непрекъснато се движи между болката и утешението. Защото вътре има доста смешни истории на баща ми - на героя на тази книга. Така че, ако това е тайна, то

Филипините ще представят своята литература като почетен гост на тазгодишния Франкфуртски панаир на книгата, който ще се проведе от 15 до 19 октомври, предаде ДПА, като цитира  организаторите.

"Тази година отваряме прозорец към Тихия океан", каза директорът Юрген Бус при представянето на програмата на гостуващата страна. Това ще спомогне и да се "разчупят клишетата" , каза той.

Филипините се състоят от 7641 острова и освен официалния език, там се говорят и над 130 други. Страната ще донесе "множество гласове във Франкфурт", каза инициаторът на гостуването Лорен Легарда. Местните автори имат интересни гледни точки за природните бедствия и колониализма, диктатурата и диаспората, визиите за бъдещето и заплахата от изменението на климата, каза тя.

Архитектът, отговарящ за павилиона на почетния гост, Стенли Руис, отбеляза, че ще бъдат използвани предимно материа

Проф. Христо Пимпирев и Екатерина Виткова издават нова книга от поредицата "Антарктида – бяла приказка“. Представянето на „Приключенията на тюлена Софи“ ще е на 1 юни на сцена „Централни хали“, съобщават издателите от „Ентусиаст“.

Книгата пренася читателите в снежните простори на Белия континент и ги среща със семейство Уедъл – мама Софи, татко Сиви и бебето Бени. Авторите разказват историята на една майка тюлен, която е разделена от своето малко заради опасна среща с косатката Кико.

Автор на илюстрациите на „Антарктида – бяла приказка. Приключенията на тюлена Софи“ е Мария Цакова.

Проф. дн Христо Пимпирев е геолог и полярен изследовател, доайен на българската антарктическа програма. От 1993 г. е председател-учредител на Българския антарктически институт, а от 2007 г. е директор на Национал