В навечерието на 50-ата годишнина от създаването на Националния литературен музей (НЛМ), три проектни предложения на институцията получават подкрепа от Министерството на културата по сесията за целево финансиране на движимото културно наследство, музеите и художествените галерии. Това съобщават от музея.

През следващата година музеят се готви да посрещне 175 години от рождението на Патриарха на българската литература и народен поет Иван Вазов. Освен юбилейната програма от събития, ще бъде представена обновената постоянна експозиция в къщата музей „Иван Вазов“ в София с атрактивен многоезичен аудиогид и образователни пособия за лица със зрителни нарушения.

В рамките на финансирането ще бъде извършена консервация и реставрация на ценни художествени произведения от битовите експозиции в къщите музеи „Петко и Пенчо Славейкови“ и „Пейо К. Яворо

Виктория Бешлийска е най-четеният автор в сливенската регионална библиотека “Сава Доброплодни“ през 2024г., съобщиха от културния институт. Нейните книги „Нишка“ и „Сърце“ оглавяват класацията топ 10 на най-четените книги през миналата година в библиотеката.

На второ място е новата книга на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“. Неговата книга „Времеубежище“ бе най-четената за 2023 година в сливенската регионална библиотека. На трето място е романът „Пътища от огън“ на Мария Лалева, която представи книгата си в библиотеката през октомври. „Истории от ръчния багаж“ на Георги Милков е на четвърто място, следван от „Луничави разкази“ на  Здравка Евтимова и „Времеубежище“ на Георги Господинов. На седмо място се нарежда трилогията на Цончо Родев „Тътени“,

Доц. д-р Калина Иванова е новият директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ). Това съобщават от библиотеката.

По време на дирекционния съвет днес досегашният директор проф. д-р Красимира Александрова е предала поста на доц. Иванова. „За мен е от съществено значение, че оставям институцията в надеждните ръце на доц. Иванова“, гласят думи на проф. Александрова, цитирани от екипа на НБКМ. Заместник-министърът на културата Калин Вельов е представил доц. Иванова и е съобщил, че тя ще заема поста до провеждането на конкурс.

Доц. д-р Калина Иванова е коментирала пред колегията, че за нея е привилегия и отговорност да поеме ръководството на най-старата следосвобожденска културна институция в страната. Тя е председател на Българската библиотечно-информационна асоциация и директор на Регионалната народна библиотека  „П. Р

Никола Вапцаров е показал, че наистина е голям. Това каза директорът на Националния литературен музей (НЛМ) Атанас Капралов тази вечер в къщата музей на поета в София.

На събитието бяха отбелязани няколко повода - имен ден на поета, 115 години от рождението му, изложбата „Чака ме светът“ с експонати на музея и дарения, които са направени наскоро, както и 100 години от рождението на първия преводач на английски на Вапцаров - Питър Темпест. 

Вапцаров е един поет, който аз съм обичал винаги, още от юношеството си. Има сили, които искат да принизят неговата личност, неговото творчество. Много повече са тези, които обичат него и поезията му, каза Капралов. По думите му Вапцаров става голям поет все пак благодарение на една идеология, която в голяма степен помага това да се случи, но тогава е имало и други поети, чието творчество е било показвано, но не те н

Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе награди за девети път своите най-активни читатели на специална церемония в Детския отдел на културния институт „Библиотечко“. Седемгодишната Никола Цанкова оглави класацията за 2024 година при децата и сложи отпечатъка си в Алеята на най-четящите деца на Русе. 

Най-малкият читател за 2024 година е Никола Драганов, записан в библиотеката на 1 месец и 19 дни. Читателят с най-много заети книги от отдела за възрастни е Десислава Великова, която е учител, уточниха от библиотеката. И двамата получиха грамоти и награди. 

В рамките на тържеството главният библиотекар д-р Теодора Дянкова отчете, че през 2024 година са регистрирали 9330 читатели. Това означава на практика, че почти десет хиляди русенци са ползвали библиотеката в класическия ù вид, място за книги, съкровищница на информация.