Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа.

Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ. 

По думите им

Книгата „Рецитал край каменната маса“ със стихове на три поколения от една фамилия – Любомир, Владимир и Боян Левчеви, бе представена в Посолството на България в Букурещ.

“Имах удоволствието да получа тази книга с автограф и посвещение от единия от авторите. И си мислех за това колко важно нещо е приемствеността. И как приемствеността в случая със семейство Левчеви показва няколко епохи. Показва една епоха, в която уважаваният от всички от нас, лека му пръст, Любомир Левчев, дълги години беше един от доайените на българската поезия. Той беше и човек, ползващ се с определен авторитет сред българските поети и писатели. Той беше един майстор за времето, в което живееше. След това неговият син Владимир Левчев. Той пък стана от тези нови лица на поезията, които дадоха друг поглед и подготвиха нова епоха. Той, по подобие на своя баща, е един от хората, които с

Всеки разказ е отломък от разпаднал се роман, казва Николай Терзийски за новата си книга „Родиния“. Премиерата е на 14 май в „Салон на изкуствата“, в НДК, съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им „Родиния“ е книга пътуване и книга завръщане: „Пространство, едновременно илюзионно и действително. Родиния – огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло – те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата“. 

&bdquo

Георги Томов събира 24 истории в новия си сборник с разкази „Клаустрофобия“, съобщават издателите от „Библиотека България“.

По думите им историите са смешни, тъжни, трогателни, научно-фантастични, антиутопични, реалистични и пропити с обич към хората, с любов и разбиране към тези, които търсят отговори на въпросите за смисъла.

„За да имат човеците стремления, Бог начупил щастието на трошици. Пъхнал под жълтите листа, по капали на тревата в парка, посипал пенливите морски вълни, пръснал в небесния лазур и наръсил белия пух на облаците. Поставил парченце и във всяко човешко сърце, за да знаем какво да търсим и да разпознаем щастието, когато го намерим“, отбелязва авторът.

Георги Томов е автор на сборниците с разкази „Не беше тук и си отиде“, „Всичките дни“, на романите „Докато дишам“ и „Ро

Невена Коканова, Вили Цанков, Леда Тасева, Леон Даниел, Георги Миладинов, Боян Дановски, Светлозар Игов са част от личностите, за които Клара Армандова разказва в автобиографичния си роман „Танцът на делфините“.

„Когато бях на 22-23 години, много обичах морето. Имаше една сладкарничка „Албатрос“ в курорта „Дружба“ (днес "Св. св. Константин и Елена", бел. а.), която приличаше на плацдарм за НЛО. Тя съществуваше допреди седем-осем години. Аз излязох на този плацдарм и изведнъж забелязвам, че в лунната пътека танцуват едни делфинчета. Това беше невероятно преживяване“, разказва в интервю актрисата и режисьор.

„Тогава се замислих колко са свободни те и как няма никакви хора отгоре им, никакви кукловоди, никакви подмишници. Те са независими от цялата