Над 90 участници – ученици, студенти, журналисти, общественици и др., са се включили във второто издание на инициативата „Голямата диктовка“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), съобщават организаторите. Събитието е с надслов „Пазител на българския език“.

Прочетеният текст е бил откъс от „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ („Солунска легенда“). Темата на диктовката е свързана с отбелязването на 1170 години от създаването на първата славянска азбука. „В годината на глаголицата, ние отдаваме признание пред делото на светите братя, които са символ на просветлението“, е казала по време на събитието директорът на НБКМ доц. Калина Иванова, цитирана от екипа на библиотеката.

Диктовката бе водена от Мирослав Христов, заместник-директор на 38. Основно училище &bdquo

„Приказки за различността“ на журналистката Христина Чопарова ще има премиера на 5 юни на сцена „Централни хали“. Книгата илюстрира принципите на социалното включване и толерантност, посочват от националния център за алтернативна комуникация (НЦАК) „Ние ви чуваме”, които са издатели на томчето.

По думите им приказките са написани през 2020 г., в отговор на необходимостта от четиво, което по достъпен и интересен начин да осветли повече или по-малко видими специфични състояния, към които малки деца и ученици могат да бъдат понякога неуместно любопитни.

В „Приказки за различността“ има 11 животни, които притежават отличаваща го физическа особеност. Те са се събрали на горска конференция и всяко разказва своята лична история от гледна точка на уважението, получено чрез разбиране и подкрепа. Акцентът в книгата е върху различие

Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. 

Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата. 

Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. &bdqu

Регионална библиотека „Гео Милев“ отличи победителите в Годишните библиотечни награди в област Монтана.

Победителите в културното съревнование са избрани сред общо шест номинации в две категории. „Библиотекар на годината“ стана Камелия Борисова от библиотеката при Народно читалище (НЧ) „ А. Йосифов – 1926“ в с. Габровница, община Монтана. В категорията „Библиотека на годината“ бяха връчени две равностойни награди на библиотеките при НЧ  „Н. Й. Вапцаров – 1898“ в с. Ковачица, община Лом, и библиотеката при НЧ „Народна просвета – 1908“ в с. Смоляновци, община Монтана.

„В област Монтана има над 70 библиотеки, някои от тях работят активно, други не чак толкова. Тази година имахме повече кандидатури, но комисията допусна до номинации почти равностойни библиотеки и библиотека

Книгата „Анима“ на Капка Касабова излиза на български език. Преводът от английски език е на авторката и на Невена Дишлиева. Българското издание ще бъде представено на 31 май в рамките на Пролетния панаир на книгата. Ще има и три премиери – на 6 юни в Бургас, на 7 юни в София и на 10 юни в Стара Загора, съобщават издателите от ICU.

„Анима“ излиза на английски език през 2024 г. и става изборът за книга на годината на Моник Рофи (The Guardian), Марк Кокър (The Spectator), Колин Таброн (The TLS) и Джонатан Коу (The New Statesman). 

Книгата е последната част от балканската четирилогия на Капка Касабова и идва след „Граница", „Към езерото" и „Еликсир". „Това е книга за всички нас, защото говори за разрушението и съпротивата, за изгубеното и съхраненото, за невидимата, но осезаема тъкан на живота. Четиво, което възста