Кирил Кадийски ще представи книгата си „Звездна каторга. Новата Герника“ и сборника „Стихотворения“ от Борис Пастернак на 29 май в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК, съобщават от „Колибри“.

По повод „Звездна каторга. Новата Герника“ от издателството коментират, че Кирил Кадийски застава лице в лице със злата участ, съкрушен заради ескалиращото насилие, в един свят на ръба. Той дава израз на хаоса и го разсейва, артикулира изкусно и болката, и светлината, черпи заряд от изворите на поезията, за да обезсили чрез лириката си тлеещи войни, отбелязват от „Колибри“.

„Стихотворения“ съдържа избрани стихотворения на руския поет Борис Пастернак, преведени от Кирил Кадийски. В сборника творчеството на автора е представено панорамно - от първите му творби в зората на руския модернизъм през трудн

Книгата „Рана“ на Захари Карабашлиев ще излезе в Египет, в превод на арабски от палестинския писател и преводач Хайри Хамдан, съобщи авторът на романа в социалните мрежи. 

„Тиха и самотна работа е писането. Често и неблагодарна. А същата участ споделя и преводача. Но неведоми са пътищата на словото. Щастлив съм в навечерието на 24-ти май да разбера, че “Рана” ще излезе в Египет, преведена на арабски от палестинския писател и преводач Хайри Хамдан, който от 80-те живее в България и познава както езика, така и културата ни. Да е дълги години жив, здрав и вдъхновен“, пише Карабашлиев.

По думите му „Рана“ излиза в издателство Sefsafa Culture & Publishing, публикувало автори като Елиас Канети, Петер Хандке, Патрик Модиано и др. 

„Не можем в книгите си да излекуваме раните на света. Но можем да разказва

Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<

Съюзът на българските журналисти в Благоевград организира изложба-базар на книги от журналисти-писатели от областния град.

„Представяме базар на книги, чиито автори са колеги журналисти, които се изявяват и като писатели. Инициативата е на Регионалното дружество на СБЖ, а идеята се роди преди две години“, сподели София Гълъбова, председател на дружеството.

Тя подчерта, че журналистите не само отразяват събития, но и отправят послания, влияят върху обществените нагласи, а понякога дори ги променят. „Всичко, което преживяваме на терен, е само една крачка от създаването на художествени образи и произведения. Така събитията, личностите и героите, с които се срещаме, получават художествена стойност“, добави тя.

С изложбата-базар, представяща книги на благоевградски журналисти, организаторите целят да покажат и другото лице на професията. &bdq

„Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции, като престанем да ги отъждествяваме с политическите повели на деня", казва поетът, преводач и писател Георги Борисов. 

Според твореца „хартията ще свърши, когато изчезнат горите, а с тях и въздухът на планетата. Тогава ще загине и човекът, а с човека – и думите. Словото обаче, „което беше в „Началото“, ще остане като дух, свидетелство и залог за живота на Земята.“

Първото стихотворение на Георги Борисов е отпечатано през 1967 г. в списание „Родна реч“, а десет години по-късно излиза и дебютната му поетична книга – „По пладне някъде в началото“.

Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Той завършва Френската езикова гимназия в столицата през 1969 г., след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Ге