„Съкровището на Цезар“ е заглавието на новата книга на Гергана Лаптева. Историческият роман, съдържащ 640 страници, излиза с логото на издателство „Егмонт“, съобщават от екипа.

Две събития са в основата на сюжета. 47 г. пр.н.е. В една лятна нощ, под прикритието на предизвикан пожар и пред погледа на пълната луна, безценно съкровище, пазено зорко и трупано през векове, бива вероломно отмъкнато.

2024 г. Александра Верон е на прага на нечувано разкритие – тя успява да разчете фрагмент от текст от папирусите, намерени в Херкулан. Това постижение само по себе си е историческо, но във фрагмента се крие нещо още по-невероятно – ключ към митологичното Съкровище на Цезар.

„С помощта на археолога Коста Марков, Александра тръгва по следите, които я отвеждат от Италия през Египет до Гърция. Само легенда ли е въпросното съкровище, а

Носителят на наградата „Букър“ за 2022 г. Шехан Карунатилака от Шри Ланка беше в България по време на "Литературни срещи 2025". Познат на българските читатели именно с романа, спечелил му престижното отличие - "Седемте луни на Мали Алмейда" (превод: Петя Петкова, изд. "Лабиринт"), той прие да обсъди с творчеството си.

Започнахме с главния въпрос: кой е главният герой в романа му - военният фотокореспондент Мали Алмейда, или самата Шри Ланка?

"Мали Алмейда има седем дни да разкрие собственото си убийство. Но основният въпрос е, как ще се справи с миналото, с живота си", казва авторът. "Той трябва да реши дали да забрави миналото си и да продължи към светлината, да продължи напред? Или да послуша всички тези демони, които му казват: "не, не, трябва да потърсиш справедливост за смъртта си, трябва да накажеш тези, които те нараниха". Мисля, че когато започнах, п

За мен писането е въпрос на откриване на определен ритъм. Сравнявам го с ритъма на джаз, казва пред изданието Paris review през 1956 г. френската писателка Франсоаз Саган, от чието рождение днес се навършват 90 години.

Тя е смятана за една от най-значимите фигури в съвременната френска литература, а също за лошото момиче или "очарователното малко чудовище", както е наречена от писателя Франсоа Мориак.  

Още с първата си книга "Добър ден, тъга", която написва едва 18-годишна и само за шест седмици по време на лятна ваканция, Саган скандализира обществото и критиката в родината си. Романът е под 200 страници - история за изневяра и сексуалното възпитание на тийнейджърка. Франция е в смут от книгата, която бързо се разпродава и носи слава на младата писателка. Преведена е на повече от 20 езика, сред които и български.

За "Добър ден, тъга" Франсоаз Саган получ

На кого принадлежат думите „Всичко, което е далеч от морето, е провинция“?  Това бе въпрос, зададен към участник в телевизионното предаване „Стани богат“ на 29 април т.г.

За правилен отговор бе посочен Ърнест Хемингуей, като останалите възможности бяха Херман Мелвил, Паулу Коелю и Уолт Дисни. Съществуват обаче достатъчно обосновани причини авторството на Хемингуей върху въпросната фраза да бъде оспорено.

Твърдението, че всичко, далеч от морето, е провинция, се радва на широка популярност в интернет и е често цитирано в лични профили във Фейсбук, Инстаграм, Pinterest и Reddit. В преобладаващата си част тези профили са на българи.

През 2003 и 2009 г. мисълта за морето и провинцията се появи на билбордове и като лозунг в предизборните кампании на конкретни политически сили в Бургас и Варна, като думите отново са приписани на Ърнест Хем

Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проуч