Поетесата Марина Константинова представи новата си книга „Пратеникът“, посветена на учителя Петър Дънов. Премиерата се състоя в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

„Книгата не беше писана дълго, но проучванията отнеха време. Повече от десет години се интересувам от беседите на Петър Дънов, както и от всичко, написано за него и от него. Опитах се да структурирам този огромен поток от информация и да го представя в книгата“, сподели Константинова по време на представянето.

Тя отбеляза, че основен източник на вдъхновение са били романите на писателя Атанас Славов. „Той е автор на две забележителни документални книги за Учителя – едната за младежките му години, а другата за по-късния му живот. Те бяха ценен източник на информация и ме вдъхновиха да напиша „Пратеникът“. За живота на Петър Дънов няма роман,

Националният литературен музей (НЛМ) обяви конкурс за наградата „Владимир Башев“ за млади поети. Призът се връчва на автори до 32-годишна възраст, издали стихосбирки през 2024 и 2025 година, информират от екипа.

Конкурсът се организира от Националния литературен музей (НЛМ) и Национален дарителски фонд „13 века България“. Наградата се присъжда на всеки две години на автор до 32 години – възрастта, на която си отива от този свят поетът Владимир Башев. Кандидатите за участие в конкурса могат да изпращат своите книги лично или чрез издателствата до 15 септември в НЛМ – за Национален конкурс „Владимир Башев“, информират от екипа.

Организаторите отбелязват, че резултатите от конкурса и носителят на наградата ще бъдат обявени през ноември 2025 година, на тържествена церемония в Литературния кабинет „Владимир Башев&ldqu

Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа.

Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ. 

По думите им

Община Свиленград издаде поетичен сборник по повод 20-годишния юбилей на конкурса „Жената – любима и майка“, съобщиха от общинския пресцентър. Това е второто печатно издание, което събира в кориците си творбите на участвалите автори.

Юбилейният сборник включва всички наградени стихотворения от второто десетилетие на конкурса, който се провежда ежегодно през март в Свиленград. Негови организатори са община Свиленград, Съюзът на българските писатели и местното читалище „Просвета – 1870“, припомниха от общината.

Освен настоящото издание, община Свиленград преиздаде и първата поетична антология, събрала творбите от първите десет години на конкурса, която излезе през 2015 година.

И двата сборника са подготвени и отпечатани от община Свиленград с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Целта им е да популяризират поети

Международната литературна награда „Виленица“ за 2025 година беше присъдена на българския писател Георги Господинов, съобщи в. Slovenia Times.

Наградата се връчва от Асоциацията на словенските писатели и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тя се присъжда на автор от Централна Европа за изключителни постижения в литературата или есеистиката.

В коментар във Facebook Господинов сподели: „Вълнуващо е да бъда избран за награда, чиито носители са били Милан Кундера, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Олга Токарчук, Петер Хандке, Горан Стефановски, Миленко Йергович, Дубравка Угрешич... Благодаря!“

Сред носителите на отличието са още Ана Бландиана, Петер Естерхази, Илма Ракуза, Карл-Маркус Гаус, Давид Албахари, Клаудио Магрис, Мирча Къртъреску, Ласло Краснахоркай и Илия Троянов, уточнява изданието.

Лауреатът на „Виленица“ се