Дебютната стихосбирка на Калоян Иванов "Ритане в облаците" бе представена в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски" в рамките на четиридесет и седмото издание на Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев".

Редактор а книгата е Маламир Николов. Илюстрациите са дело на Александър Байтошев. Оформлението и дизайна са направени от Анна Лазарова. Коректор е Мария Куманова.

В първата премиера на стихосбирката в Шумен се включиха Георги Гаврилов от издателство Scribens и Маламир Николов. Книгата е издадена от издателство Scribens и Университетско издателство "Епископ Константин Преславски", каза Гаврилов и подчерта, че самият той е бил участник в Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев" преди около 10 години и този конкурс е важен за него.

Маламир Николов коментира, че работата по книгата е преминала бързо и лесно. Той ка

Книгата “Дневникът на Джими” на писателя Сашо Серафимов бе представена в Художествената галерия в Добрич. На събитието присъстваха много приятели и почитатели на творчеството на Серафимов. 

Книгата беше представена от председателя на Сдружението на писателите в Добрич - литературния критик Драгомил Георгиев. Той каза, че книгата е преди всичко онова, което е в дълбоката стилистика на Сашо Серафимов. "Той е майстор на свободния стил още от времето, когато той се утвърждаваше. Въпреки това, той винаги е бил момчето от махалата, което е разтворило криле и има други интереси", каза още Георгиев. 

“Дневникът на Джими“ е опит на едно малко куче да си води записки за своя живот сред хората. То няма представа от човешкото време и защо хората са го разграфили на месеци и години. Поради тази причина неговите записки не са датирани. Любопитното е

„Лоно“ е заглавието на новата стихосбирка на Радослав Чичев. Книгата ще има представяне на 20 май, когато авторът ще гостува в литературен салон Spirt & Spirit в Пловдив, съобщават издателите от „Жанет 45“.

„Лоно“ е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. „Лоно“ е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд“, пише Иван Димитров за новата книга на Радослав Чичев.

Според Мирослав Христов в „Лоно“ прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. „Така се диша

Езикът не е само думи и изречения, а също култура и традиции. Сътворяването при превода е същият процес като писането на литература. Когато авторът има някаква хубава идея, се чуди как да я въплъти върху листа. Преводачът прави същото. Взема идеята, сюжета, героите, атмосферата, настроението, регистрите, това е един голям пакет от неща, не просто думи, които пренася. Взема всичко и се чуди как да го направи красиво и балансирано със средствата на език, на който то не е писано. Това каза в интервю преводачката Нева Мичева. Тя гостува във Варна на форума „Литературен прожектор“, организиран от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“, който тази година е посветен на преводите като мост за културен диалог.

Според Мичева най-добре е да се превежда на майчин език, с който си свикнал от дете и владееш най-добре. Тя самата учи български до ден днешен и смята,

Сборник с избрани стихотворения на руския поет Борис Пастернак излиза в превод на Кирил Кадийски, съобщават издателите от „Колибри“.

В книгата поетическото творчество на Пастернак е представено панорамно - от първите му творби в зората на руския модернизъм през следреволюционните години в Русия, през стиховете от романа „Доктор Живаго" до последната му книга. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език, отбелязват издателите.

„Пастернак не принадлежи към никоя школа. Но той не е и родоначалник на школа, той може да има само епигони, но не и последователи. Той не може да бъде учител, защото изповядва идеята, че творецът се учи сам от всичко край него – културни напластявания, природа, човешки взаимоотношения, собствени грешки и увлечения“, пише Кади