По повод Деня на библиотекаря читалищната библиотека в Симитли награди най-активните си читатели за 2024 година, съобщиха от пресцентъра на община Симитли. Оттам посочиха, че отличените читатели са получили грамоти, книги и подаръци.

Най-активни читатели за 2024 година категория „Почети ми“ за деца от 0 до 6 години са - Божидар Стоилков, Георги Комолски и Яна Нашкова.

В категория "Чета си сам" отличени са - Константин Нашков – 9г., Катя Цветанова – 10г., Нико Костев – 7г. и Алекса Дафкова на 11г.

В категория "Четенето ми харесва" от 15 до 18 години бе отличена 15-годишната Петя Цветанова.

В категория „Студент", отличие е получила Силвия Мирославова Андонова. За „Най-четящо семейство“ бяха отличени Йордан и Людмила Петрови.

Най-много награди бяха връчени в категория „Четенето – начин на

Тази книга събира търсенията и резултатите от дългогодишната ми работа на изследовател, куратор и преподавател по история на изкуството, каза в интервю проф. д-р Галина Лардева на представянето на новата й книга „Отвъд пограничното: Пространства и зони на съвременното изкуство“ тази вечер в Пловдив. 

По думите й книгата е опит да се разбира изкуството във време, в което всичките исторически ориентири на художествените творби изглеждат окончателно заличени. В раздела, посветен на изданията на Националните есенни изложби, са представени кратките портрети на повече от сто и двадесет съвременни български творци. „С това е създадена цялостна панорамна перспектива към процесите в изобразителното изкуство. Книгата е предназначена за широк кръг читатели – художници, любители на изкуството, студенти, хуманитаристи“, каза още проф. д-р. Галина Лардева.

„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .

Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.

Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.

През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ

В Плевен поетесата Валентина Атанасова представи книгата си „Луната – кърваво лале. Щрихи от творчеството и живота на Н. В. Ракитин“. Събитието се състоя в залата на художествена галерия „Колекция Светлин Русев“.

„Реших да представя книгата по случай 140 години от рождението на Никола Ракитин, въпреки, че е краят на културния сезон“, каза авторката.

Тя добави, че написването на книгата е било много амбициозна задача. Атанасова е на мнение, че се е справила. Обикнала е Ракитин още през 90-те години на миналия век, когато като библиотекарка прочита неговото произведение „Лес“. Тази книга така я е увлякла, че постоянно е търсила негови творби. Когато е успяла да прочете всичко, тя вече е била влюбена в него  като личност, общественик и поет. Един ден е решила, че може да направи биографична книга.

Тя нарич

Британският писател и преводач Кристофър Бъкстон представи новата си книга "Аз, Радослава" в Културен център "Морско казино" в Бургас. Романът, който излиза на български в превод от английски на Тодор Кенов, e издание на "Знаци" и излиза под ново заглавие малко повече от десетилетие, след като първо е отпечатана под името "Радослава и викингският принц".

Основателят на издателство "Знаци" Румяна Емануилиду обяви, че междувременно Кристофър Бъкстон пише нова книга за България. Анелия Казакова, която води представянето, каза още, че в момента той работи и по превода на най-новата стихосбирка на Диана Саватева. "След 40-годишно чакане наскоро той най-накрая получи българско гражданство, след като издигна българската история на европейско ниво, защото във времената, за които той разказва събитията са се развивали на много по-широк плацдарм, отколкото е територията на сегашна Бълга