Носителят на награда „Пегас“ за 2018 година от конкурса за дебютанти Николай Терзийски даде символичното начало на 53-тото издание на Литературните дни „Южна пролет“ в Хасково. Под звуците на химна на „Южна пролет“ в изпълнение на общинския Духов оркестър той  запали огъня на знанието и литературата. По традиция церемонията се състоя пред сградата на Драматично-куклен театър „Иван Димов“ в областния град.

Николай Терзийски е лауреат от литературния конкурс с първия си роман „Отлъчване”. Негова е и първата творческа вечер, която започна непосредствено след откриването на литературния форум. Преди да влезе в залата на театъра той си спомни за срещите си по същото време в Хасково преди седем години. „Най-хубавите ми спомен от пролетта на южно Хасково са от разговорите тогава с останалите дебютанти, но помня и

Константин Павлов беше универсален талант - поет, белетрист, сценарист, драматург, преводач, каза Румен Леонидов по повод 92-рата годишнина от рождението на твореца.

Тя беше отбелязана със специална вечер в негова памет, която се проведе на 7 април в Дома на киното в София. Организатор бе фондация "Константин Павлов".

Павлов "е от най-добрите преводачи на Пушкин - има две или три поеми, които смятаме да издадем в отделна книга по-нататък. Превеждал е и под чужди имена, защото името му е било забранено. Има преводи на Маяковски, които са подписани от Блага Димитрова, а всъщност подобни автори са вземали парите и са ги носили на Коста Павлов, за да си прехранва семейството, защото наистина е бил като в икономическа блокада“, разказа още Леонидов.

Той откри събитието в Дома на киното, на което беше връчена тазгодишната национална награда за поезия на името н

Георги Димитров, който е посланик на Република България в Сърбия в периода между 2005 и 2012 г., издава в книга дневниците и спомените си от дипломатическата си мисия в Белград. Томът е озаглавен „Белградски преживелици“, а подзаглавието е „Дневници и спомени на един дълго задържал се посланик“, каза той в интервю. Книгата ще бъде представена на 24 април в "Перото", издател е „Сдружение международни отношения“.

Книгата обхваща периода от 2005 г. до началото на 2012 г., когато аз бях посланик в Белград, отбеляза Георги Димитров. По думите му това време е било доста динамично. 

„Това беше много активен период и за Сърбия - вътрешнополитически, в отношенията с ЕС и в регионални аспекти“, каза дипломатът. 

ДНЕВНИЦИ И СПОМЕНИ

Томът е около 650 страници. „През по-голямата част от пре

Ние настояваме за по-високо финансиране заради читателите на Столичната библиотека, заради посетителите на нейните културни събития и, разбира се, за по-високи заплати. Това каза директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова. Библиотеката отбеляза днес празника на библиотекаря, който традиционно се чества на 11 май.

По време на организираното литературно четене на площад „Славейков“ служители от Столичната библиотека участваха в мирен протест. Исканията са абсолютно справедливи и са за по-високи заплати, каза Цинзова. „Аз като директор също заявявам, че е изключително обидно да се подписвам под заплата 1450 лева или 1400 лева за магистър, който сканира, обработва, прави платформи или за колега, който обслужва високоинтелигентни читатели, каквито са читателите на Столична библиотека“, добави тя.

Директорката на Столичната библиотека отбеляза, че

Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа.

Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ. 

По думите им