По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ.

Експонатът на месец юни е снимка, направена във фотостудио в Дупница през март 1913 година. Тя запечатва образа на почти 4-годишния Димитър Димов, известен още като Мишо, в прегръдка с майка му Веса. От НЛМ уточниха, че ценният експонат е получен от Людмила Генева, сестрата на Димитър Димов.

Роден на 25 юни 1909 година в Ловеч, Димитър Димов прекарва детството си в бащината къща в Дупница. Баща му Тотю Димов е офицер, който загива на фронта в Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова е родена в Дупница през 1889 година. Дядо му Спас Харизанов участва в Кресненското въстание заедно със своя родственик Иван Сандански - бащата на Яне Сандански.

Монографията „Toxicity of heavy metals and pesticides on the living world“ с автор доц. д-р Галина Сачанска излиза и на английски език. Представянето на изданието ще е на 15 май в Нов български университет (НБУ), съобщават от висшето учебно заведение. Доц. Галина Сачанска е ръководител на департамент „Природни науки“. 

Рецензенти на изданието са акад. Ангел Гълъбов и проф. Мария Ангелова (Институт по микробиология „Стефан Ангелов” - БАН). Научен редактор е доц. д-р Михаил Илиев (СУ „Св. Кл. Охридски”).

В монографията е описано пагубното влияние на тежките метали върху живия свят - бактерии, гъби, растения и животни. Разгледано е токсичното въздействие на тежките метали върху човека – върху всички негови органи и системи, както и начините да се хората да се предпазват от такива замърсявания. „Не трябва да се

В Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски на 3 юни ще бъде открита изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей" - инициатива на Факултета по славянски филологии, която поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

В 11.00 ч. в централното фоайе на СУ ще бъде открита изложба, в която участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото...".

Веднага след това, в дворното пространст

Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки".

„Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се“, казва още тя.

Научните интереси на Амелия Личева са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса, и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани седем стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на

Ние настояваме за по-високо финансиране заради читателите на Столичната библиотека, заради посетителите на нейните културни събития и, разбира се, за по-високи заплати. Това каза директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова. Библиотеката отбеляза днес празника на библиотекаря, който традиционно се чества на 11 май.

По време на организираното литературно четене на площад „Славейков“ служители от Столичната библиотека участваха в мирен протест. Исканията са абсолютно справедливи и са за по-високи заплати, каза Цинзова. „Аз като директор също заявявам, че е изключително обидно да се подписвам под заплата 1450 лева или 1400 лева за магистър, който сканира, обработва, прави платформи или за колега, който обслужва високоинтелигентни читатели, каквито са читателите на Столична библиотека“, добави тя.

Директорката на Столичната библиотека отбеляза, че