Приемат се ръкописи по Програмата за финансиране на съвременни автори на Община Пазарджик за 2025 г., съобщиха от местната администрация.

Крайният срок е 18 юни 2025 г. Програмата има за цел да насърчи литературното творчество, като подпомогне издаването на нови заглавия с художествена, културологична, краеведска или изследователска стойност, свързани с Пазарджик и региона, уточняват оттам.

Могат да кандидатстват съвременни автори, които живеят и творят на територията на община Пазарджик, както и творци от страната или чужбина, но популяризиращи положително региона. Участниците могат да бъдат членове на писателски дружества/сдружения или самостоятелни автори, поясняват от Общината.

Финансиране може да се отпусне само на първи издания на една творба, като за второ или следващо издание на същата книга не се отпускат средства от Общината. Не се финансират сборници

Кирил Кадийски представя тритомно издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Първата книга съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите, във втората са представени френските поети от Емил Верхарн до Гийом Аполинер и Блез Сандрар, а в третата са включени творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия, посочват от „Колибри“.

Според Кадийски тритомното издание е ковчеже, пълно с отблясъци. „Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие“, пише той.

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика, сред които „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения&l

Литературата може да даде на децата това, което животът невинаги така добросъвестно и щедро подарява. Това каза в интервю кинокритикът проф. Божидар Манов. Днес той представи книгата си за деца „Що е то? Гатанки в стихове“ в рамките на Пролетния панаир на книгата.

Проф. Манов прочете част от гатанките, включени в изданието, и награди присъстващите деца, дали верни отговори, с вафли и бонбони. Произведенията в „Що е то? Гатанки в стихове“ са за животни, природни явления, битови събития. Това е едно ветрило от разнообразни сюжети, с които детето, естествено, расте, но не е лошо да ги види и в една мерена реч, която, надявам се, е разбираема и приятна за тях, отбеляза авторът на книгата.

Той разказа, че идеята за книгата се е появила, след като по време на пандемията е общувал с внучетата си в Тулуза по Skype. „Късно следобед се виждахме по S

Тържествена церемония във фоайето на Драматичен театър „Стефан Киров“ ознаменува едно от ключовите събития в рамките на Националния фестивал на детската книга. 

По време на събитието бяха наградени отличените участници в Националния литературен конкурс на тема „Чудесата нямат край“ и в XIV Национален конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни герои.

Литературният конкурс, който е традиционна част от фестивалната програма, събра над 740 деца и младежи от цяла България и българските общности в чужбина.

В категориите „Поезия“ и „Проза“ бяха отличени 42 талантливи млади автори.

В кукления конкурс участваха повече от 260 деца с над 280 ръчно изработени кукли, като 18 от тях получиха награди за оригиналност и майсторска изработка. 

Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се проведе днес в Българския културен център в София.

Събитието е посветено на 10-ото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на святата земя“ в град Бат Ям (Израел), което се състоя през юни.

„Тази година в Израел открихме 10-ото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на святата земя“. В неговите рамки се проведе и първата международната среща на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина. Щастлива съм, че представихме нашите гости от няколко страни – българи, които в душата и сърцето си никога не са тръгвали от родината и българи, които са останали в България, за да работим заедно и да представяме на народите по света нашите традиции, култура, история и обичаи. Те са с дълбоки корени и