Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. 

Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцият

„За сигурността“ е заглавието на новия научен труд на проф. Николай Слатински. Книгата обобщава над три десетилетия академичен и практически опит в осмислянето на базисната категория „сигурност“, съобщават от издателство „Сиела“.

В книгата ученият разглежда сигурността не само като защита от катаклизми в контекста на съвременната международна политическа карта, но и като основа на добрия живот – на стабилността, развитието и доверието, информира екипът на „Сиела“.

От издателството допълват, че проф. Слатински показва как мисленето за сигурността излиза извън рамките на армията, полицията и институциите и става част от нашето ежедневие – в семейството, в училището, на работното място, в отношенията между хората.

Проф. Николай Слатински е водещ български учен, университетски преподавател, доктор по матем

Комичното и сериозното се преплитат в романа на Ваня Кралева така, както и в живота. Това пишат издателите от „Жанет 45“ по повод новата книга на авторката – „Рожденият ден“.

Сюжетът проследява Алекс - мъж на средна възраст, който има жена, двама близнаци и прилична кариера. Въпреки това той е измъчван от безсъние и странни мисли. Едно неочаквано пътуване до малко алпийско село в Германия, където пристига сам, за да посрещне своя четиридесет и четвърти рожден ден, ще преобърне съдбата му. Новите познанства ще помогнат на Алекс да изрови забравена травма от детството, разказват издателите.

Ваня Кралева е родена в София, където завършва английска гимназия. Има магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и специализации по маркетинг в Германия и Австрия. Автор е на романа „Чужд живот“ (2021).

Ново допълнено издание на „Инвентарна книга на социализма“ излиза почти 20 години след първото представяне. Съставители са Георги Господинов и Яна Генова, съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им книгата е посветена на паметта на художничката Яна Левиева, автор на оформлението на тома.

В книгата са включени над 500 предмета от всекидневието на социализма. Показани са пластмасово шише „Веро“ от онова време, кибрити, рекламни и пропагандни билбордове в миниатюр, радиоточка, която излъчва само една станция, програма на телевизията от един обикновен ноемврийски ден през 1970-те, с всички заглавия на предавания и краят на програмата с последните новини в 22:30 ч., или програмата на съветската телевизия в петък през 1980-те. В книгата са представени още тефтерът на  „Партиздат", в който празното поле за лични задачи е удв

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн