Тази книга събира търсенията и резултатите от дългогодишната ми работа на изследовател, куратор и преподавател по история на изкуството, каза в интервю проф. д-р Галина Лардева на представянето на новата й книга „Отвъд пограничното: Пространства и зони на съвременното изкуство“ тази вечер в Пловдив. 

По думите й книгата е опит да се разбира изкуството във време, в което всичките исторически ориентири на художествените творби изглеждат окончателно заличени. В раздела, посветен на изданията на Националните есенни изложби, са представени кратките портрети на повече от сто и двадесет съвременни български творци. „С това е създадена цялостна панорамна перспектива към процесите в изобразителното изкуство. Книгата е предназначена за широк кръг читатели – художници, любители на изкуството, студенти, хуманитаристи“, каза още проф. д-р. Галина Лардева.

Ученикът от Варна Симеон Христов получи Голямата награда пластиката „Полет“, дело на скулптора Ненчо Русев, на Националния литературен конкурс "Петя Дубарова" в Бургас. Отличията в 28-ото издание на надпреварата за млади автори в областта на поезията и прозата бяха обявени на празнично събитие в Културен център "Морско казино" в града домакин на инициативата, носеща името на една от най-известните български поетеси.

Симеон Христов, който се представи и като възпитаник на литературната школа "Касталия", бе отличен от журито и с първо място в категорията поезия за умението си с лекота да влиза в драмата и силата да борави с малко думи по незабравим начин. Той благодари на своя ръководител Магдалена Маркова за вложените усилия и ценни насоки. 

Заедно с него на първо място, но за проза, бе наградена Дея Динева от Ямбол, която получи и специалната награда на Ре

„Цветето на Хеликон“ е от най-хубавите награди, защото е награда на читателите. Защото е за книгите, които хората са си купували. Това каза в интервю писателят Георги Господинов, който тази вечер получи приза "Цветето на Хеликон" за романа си „Градинарят и смъртта“.  

Според него тайната за това читателите да харесват творчеството ти е да говориш искрено за неща, които обикновено не забелязваме или не говорим, или са табу. „В конкретния случай с „Градинарят и смъртта“ става дума за книга за смъртта, по-скоро за изчезването, книга за придружаването на човека, който си отива до вратата, където си пускате ръцете. Но няма как такава книга да не е искрена и да не е болезнена. Тя непрекъснато се движи между болката и утешението. Защото вътре има доста смешни истории на баща ми - на героя на тази книга. Така че, ако това е тайна, то

Новата книга на Петър Николов-Зиков – „Людовико – императорът на България“, е посветена на живота на Иван Стефан, престолонаследник от Шишмановата династия, съобщават от издателство „Сиела“.

В книгата е представена съдбата на царя в изгнание, описани са мрачните игри на тронове по българските земи, кървавите битки из средновековна Европа през XIV в., пътят на детето цар, свалено от законно полагащия му се престол, информират от „Сиела“. 

„Людовико – императорът на България“ е „правдива картина, представяща всички нюанси на една многолика личност, съхранила борбения си дух до сетния си час и заслужаваща закъсняло признание“, добавят от издателството.

Петър Николов-Зиков е политолог, историк, доцент в департамент „Политически науки“ на Нов български университет, бивш за

В Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски на 3 юни ще бъде открита изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей" - инициатива на Факултета по славянски филологии, която поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

В 11.00 ч. в централното фоайе на СУ ще бъде открита изложба, в която участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото...".

Веднага след това, в дворното пространст