Готвенето е приятно до трийсетата минута, оттам нататък е абсолютна досада, каза в интервю авторката на забавно-кулинарни книги Фата Гурмана.

Мирослава Василева, каквото е нейното рождено име, допълва, че обича да готви, но не обича да прекарва живота си в кухнята. „Има толкова много неща и детайли в живота, които трябва да изживеем, иска ни се някъде да бъдем, но трябва да готвим. Не става така. Ето затова моите рецепти са опростени до момента, в който могат да бъдат сготвени за 30 минути. Ползвам всякакви удобства, не робувам на традициите, не робувам на това, че баба ми не-знам-какво-е-правила, защото тя казва – е, ако тогава имаше, и аз щях да го ползвам”, обяснява кулинарката.

Тя има издадени две книги – „Е нема що!” и „Шекер, перли и люти чушки”. В тях рецептите са или авторски, или класически, но преработени и улес

Кирил Кадийски представя тритомно издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Първата книга съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите, във втората са представени френските поети от Емил Верхарн до Гийом Аполинер и Блез Сандрар, а в третата са включени творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия, посочват от „Колибри“.

Според Кадийски тритомното издание е ковчеже, пълно с отблясъци. „Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие“, пише той.

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика, сред които „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения&l

Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<

Новата книга на д-р Елица Матеева „Манифестът „Догма 95“. Рефлексии към най-новото българско кино“ бе представена във Варна. В събитието участва доц. д-р Гергана Дончева от Института за балканистика с Център по тракология (ИБЦТ) при Българската академия на науките. 

Доц. Дончева припомни, че това е четвъртата книга на театроведа и режисьор Елица Матеева, с която тя защитава дисертация в Нов български университет. По думите й трудът е написан по достъпен начин и ще бъде полезен на хората, които искат да научат повече за скандинавското и българското кино, а паралелите, които прави, са ценни и редки в науката у нас. Автор на корицата е варненският дизайнер Мила Петкова.

Книгата започва с въведение за манифестите в културно-исторически аспект, докато стигне до „Догма 95“. Представени са най-популярните и значими скандинавски режисьо

Проф. Матиас Десмет - преподавател по психоаналитична психотерапия в катедрата по психоанализа и клинично консултиране на университета в Гент, ще представи книгата си „Психология на тоталитаризма“ в София. Събитието ще се състои на 3 юни в „Гранд хотел София“, съобщават издателите на българския превод на тома от „Изток запад“.

По думите им Матиас Десмет прави безпощаден анализ на много от решенията и действията, които се прилагаха в по-голямата част от света по време на пандемията. „Кризата с КОВИД-19 е просто последният ярък и тревожен симптом на друга, по-коварна и сякаш невидима болест, която разяжда човечеството от дълго време. Матиас Десмет, психоаналитик и психотерапевт, проследява това не докрай осъзнато страдание до самите му корени. А след това показва как развитието на болестта е довело човешката психика до състояние, което я