Инвеститорът Мирослав Недев дава съвети в книгата „Инвестирането в акции – игра на хипотези“. Изданието на „Сиела“ е определяно от екипа като дълбоко личен и в същото време изцяло практически насочен текст, който проследява пътя от финансова несигурност до стабилност, постигната чрез дисциплина, знания и хладнокръвен анализ.

„Книгата обединява дългогодишния опит на автора с ясна и приложима методология за инвестиране на фондовите пазари. Сред страниците читателят ще получи необходимото теоретично знание и практически насоки, с чиято помощ може самостоятелно да изгради своето инвестиционно портфолио“, казват от екипа. 

Представени са реални сделки от личната практика на специалиста, както и вдъхновяващи примери и идеи от някои от най-известните световни инвеститори. По думите им с житейска откровеност и аналитичен подход, Ми

Книгата „С Родопите в сърцето“ е нов принос към творчеството и личността на Стою Шишков. Това каза доц. д-р Георги Митринов на среща в Държавния архив в Смолян за представяне на новата книга на Петър Маринов, издадена посмъртно от неговия син Александър Маринов. В изданието са събрани документи и спомени за Стою Шишков (1865-2025) – учител, историк, етнограф, фолклорист, изследовател, публицист и общественик.

Изданието, което включва спомени и разкази на Петър Маринов за изтъкнатия летописец на Родопите, бе представено от доц. Митринов и Александър Маринов. Стою Шишков пръв популяризира родопската материална и духовна култура в общославянски план, посочи доц. Митринов. Според него в книгата Стою Шишков е показан в целия си блясък.

До края на живота си Петър Маринов  наричаше Стою Шишков свой духовен баща, разказа Александър Маринов.

Петър Ма

Най-важните качествата на драматурга са да предаде динамично и интересно една случка и да остави свобода за интерпретация. Това каза в интервю писателката Мария Касимова-Моасе.

Тя бе ментор на Ателие за творческо писане, организирано от сдружение „Варна Лит“, което се проведе от февруари до юни в крайморския град. 

Касимова-Моасе смята, че майсторството в драматургията изисква създаването на ясни и добре оформени герои, като за целта авторът трябва да „знае“ цялата им биография, за да може да включи в различни моменти на сюжета техните качества и недостатъци. Другото много важно изискване за добрия драматург е да остави свобода за режисьора и актьора. Не може да опишеш всичко в ремарки, трябва да има възможност за различни четения, за нюанси. Това е причината пиеса като „Ромео и Жулиета“ да се поставя до днес и в модерни прочити

В Сливен връчиха наградите на отличените участници в Националния литературен конкурс и конкурса за рисунка на тема: „Библиотеката - моят остров на съкровищата“. Церемонията в Регионална библиотека „Сава Доброплодни" бе част от започналия днес XXVII Национален фестивал на детската книга и от отбелязването на 70 години от създаването на библиотеката.

Директорът на културната институция д-р Росица Петрова обобщи резултатите от двата конкурса. В литературната надпревара са взели участие 760 деца от шест до 18 години, а рисунки са представили 460 деца и юноши. Участниците са от цялата страна, включително и от българските общности зад граница, каза директорът на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“.

В двата раздела са отличени общо 42 млади автори. Щастливи сме, че успяхме с подкрепата на Министерство на културата по проект, който изпъл

Темата за паметта - личната, колективната, градската, е във фокуса на книгата „Тролейни хроники с разместени страници“ на Татяна Йолинска, съобщават издателите от „Библиотека България“.

В сборника са включени кратки разкази, поетични фрагменти и моментни портрети.

„Тролейни хроники с разместени страници“ е книга за онези мигновени мисли, които ни връхлитат между две спирки, но рядко задържаме. Татяна Йолинска пише като пътник без крайна дестинация – събира и документира разпилени спомени, разговори, тишини, несъстояли се срещи – моменти, иначе обречени да се разтворят в отварата на времето“, пише редакторката Преслава Божидарова. „Не за четене, а по-скоро за преживяване, тази книга наподобява случайна среща в дъждовен ден, последната дума от разговор, който никога не се е състоял, тихото усещане, че нещо важно