Боян Ангелов разглежда теми от митологията, историята, философията и съвременността в поетичната си книга „3 х 23 разстояния“. Сборникът ще бъде представен на 29 май в рамките на Пролетния панаир на книгата, съобщават от Съюза на българските писатели.

По думите им „3 х 23 разстояния“ е предюбилейна книга за автора. Тя съдържа стихотворения, обединени в три раздела. Всеки от тях е с по 23 произведения.

Първият раздел, озаглавен „Ектения“, включва поетични диалози с исторически личности или препратки към митологични персонажи, събития, рефлексии в културната памет на човечеството. Заглавията насочват към историко-културен контекст – „Нике от Самотраки“, „Зенон Елейски“, „Панта Рей“, „Градините на Арлесхайм”, или очертават духовната сила на значими личности от родната история –

„Приказки за различността“ на журналистката Христина Чопарова ще има премиера на 5 юни на сцена „Централни хали“. Книгата илюстрира принципите на социалното включване и толерантност, посочват от националния център за алтернативна комуникация (НЦАК) „Ние ви чуваме”, които са издатели на томчето.

По думите им приказките са написани през 2020 г., в отговор на необходимостта от четиво, което по достъпен и интересен начин да осветли повече или по-малко видими специфични състояния, към които малки деца и ученици могат да бъдат понякога неуместно любопитни.

В „Приказки за различността“ има 11 животни, които притежават отличаваща го физическа особеност. Те са се събрали на горска конференция и всяко разказва своята лична история от гледна точка на уважението, получено чрез разбиране и подкрепа. Акцентът в книгата е върху различие

Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“.

„Mаус“ е историята на Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син – художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере миналото му. Форматът е на разказ в картинки и според издателите от „Нике“ успява с лекота да отърси читателите от чувството, че чете за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното.

„Комиксът като изразно средство с тежката материя на историята се съчетават изненадващо добре и продуктивно, защото самият ко

„Георги Парцалев продължава да ни провокира и днес“, каза Георги Тошев по време на представянето на новото допълнено издание на биографията „Хамлет от град Левски“.

Книгата беше представена в столичното кино „Одеон“ по повод 100-годишнината от рождението на обичания актьор. Допълненото издание включва нови свидетелства, архивни снимки, както и откъси от наскоро открития личен дневник на Парцалев.

„В книгата има много информация за онова време и за отношението на официалната власт към Георги Парцалев. Благодарение на покровителството на Людмила Живкова, той е бил пощаден от униженията, на които са били подлагани други творци или хора като него“, отбеляза Тошев.

Авторът подчерта, че работата по биографията се е превърнала в истинско пътуване из живота на един голям артист – сложна и противоречива личност, но в

Езикът не е само думи и изречения, а също култура и традиции. Сътворяването при превода е същият процес като писането на литература. Когато авторът има някаква хубава идея, се чуди как да я въплъти върху листа. Преводачът прави същото. Взема идеята, сюжета, героите, атмосферата, настроението, регистрите, това е един голям пакет от неща, не просто думи, които пренася. Взема всичко и се чуди как да го направи красиво и балансирано със средствата на език, на който то не е писано. Това каза в интервю преводачката Нева Мичева. Тя гостува във Варна на форума „Литературен прожектор“, организиран от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“, който тази година е посветен на преводите като мост за културен диалог.

Според Мичева най-добре е да се превежда на майчин език, с който си свикнал от дете и владееш най-добре. Тя самата учи български до ден днешен и смята,