Актьорът Димитър Маринов се среща с почитатели в Добрич. Той представи книгите си "Към сцената" и "Към екрана" в Огледална зала "Нели Божкова". Той разказа за пътя си към Съединените американски щати, Холивуд, киното и Оскарите. Актьорът каза, че му е отнело 12 г., за да напише тези книги. Той посочи, че един актьор трябва да знае само какво се иска от него, ако много му се обяснява, той почва да мисли и не се получава образ. "Младите таланти имат нужда от основа. Оттам нататък е индивидуалност, автентичност, оригиналност и всеки е сам за себе си. Нашето изкуство е строга индивидуалност, но в партньорство. Младият човек само трябва да знае откъде да започне. Всичко, което ти каже един преподавател, един актьор, един режисьор е вярно, но въпросът е дали то ще работи за теб", каза още Маринов. 

По неговите думи актьорът трябва да бъде спонтанен и да не мисли много. “А

Невена Коканова, Вили Цанков, Леда Тасева, Леон Даниел, Георги Миладинов, Боян Дановски, Светлозар Игов са част от личностите, за които Клара Армандова разказва в автобиографичния си роман „Танцът на делфините“.

„Когато бях на 22-23 години, много обичах морето. Имаше една сладкарничка „Албатрос“ в курорта „Дружба“ (днес "Св. св. Константин и Елена", бел. а.), която приличаше на плацдарм за НЛО. Тя съществуваше допреди седем-осем години. Аз излязох на този плацдарм и изведнъж забелязвам, че в лунната пътека танцуват едни делфинчета. Това беше невероятно преживяване“, разказва в интервю актрисата и режисьор.

„Тогава се замислих колко са свободни те и как няма никакви хора отгоре им, никакви кукловоди, никакви подмишници. Те са независими от цялата

Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. 

Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата. 

Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. &bdqu

Излезе от печат нов тираж от книгата „Непубликувани чудеса на св. Йоан Рилски" - издание на Синодалното издателство, по записките на архимандрит Климент Рилец на свидетелства от самите изцерени и техните близки. В изданието се публикуват чудесата, събрани от съставителя, главно в периода от 1935 до 1961 година, съобщават от Българската патриаршия в сайта си.

В продължение на десетилетия архимандрит Климент Рилец е на послушание в Рилската света обител - като секретар, библиотекар, ефимерий, доброволен екскурзовод, завеждащ регистъра за сумите, изпращани от християни за различни църковни служби. През цялото това време той грижливо събира свидетелства за чудесата на св. Йоан, както от писмата, които пристигат в манастирската канцелария, така и от устни свидетелства, за които съставя актове с подписите на свидетелстващите и трето лице.

"В края на 1961 г. Рилският ма

Книгата „С Родопите в сърцето“ е нов принос към творчеството и личността на Стою Шишков. Това каза доц. д-р Георги Митринов на среща в Държавния архив в Смолян за представяне на новата книга на Петър Маринов, издадена посмъртно от неговия син Александър Маринов. В изданието са събрани документи и спомени за Стою Шишков (1865-2025) – учител, историк, етнограф, фолклорист, изследовател, публицист и общественик.

Изданието, което включва спомени и разкази на Петър Маринов за изтъкнатия летописец на Родопите, бе представено от доц. Митринов и Александър Маринов. Стою Шишков пръв популяризира родопската материална и духовна култура в общославянски план, посочи доц. Митринов. Според него в книгата Стою Шишков е показан в целия си блясък.

До края на живота си Петър Маринов  наричаше Стою Шишков свой духовен баща, разказа Александър Маринов.

Петър Ма