Система са самообслужване на читателите е внедрена и от днес вече официално е в действие в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково, каза директорът й Анна Щилянова.

Подготовката за внедряването й започнала преди година с поставяне на всяка книга на тагове, които представляват своеобразни етикети, снабдени с чип със записан уникален номер и антена, чрез които се осъществяват заемане, презаписване и предаване на томчето, каза Щилянова.

Според библиотечния директор внедряването на новите технологии води до улесняване на обслужването на читателите и редуцира времето, което трябва те да отделят, за да вземат или върнат книга. „Новата система е за хора, които бързат и влизайки в заемната вече имат идея коя книга искат, затова не се нуждаят от консултация с библиотекар. Улеснението води до максимално съкращаване на времето, в което читателите се

Две пощенски марки и винетки с рисунки на деца, отличени в конкурса „145 години предаваме вашите желания“, бяха валидирани днес в зала „Зорница“ на читалище „Йордан Йовков – 1897“ в Добрич. Събитието е част от националната филателна изложба „Добрич - Филекс 2024“.

Пощенският тираж включва 6100 броя, като стойността на едната марка е 0,95 лв., а на другата – 1,50 лв. Художественото оформление на блока от марки и винетки е дело на Бояна Павлова, съобщи специалист от териториалното поделение на „Български пощи“ – Добрич.

Валидирането беше организирано от „Български пощи“ ЕАД, Съюза на българските филателисти, читалище „Йордан Йовков – 1897“ – Добрич и Детска градина №18 „Дора Габе“ – Добрич.

Преди официалната церемония бяха наградени

Четвъртият том от поредицата "Съдбата на българите в Западните покрайнини" беше представен днес в Кюстендил от доц. д-р Ангел Джонев - председател на Научния институт "Западни покрайнини", доц. д-р Александър Гребенаров - негов заместник, мецената на изданието д-р Валентин Янев - член на научния институт и Иван Николов – председател на Културно-информационния център "Босилеград".

Институтът "Западни покрайнини" е учреден през 1932 г., но е прекъснал дейността си при така нар. "народна власт", а наскоро възстанови дейността си. Членовете на института днес организираха и панихида в църквата "Св. Николай Софийски" в София по повод 108 години от погрома в Босилеградско (15-16 май 1917 г.) и за всички загинали в борбите на българите от Западните покрайнини.

"Заедно сме днес, за да се съпреживеем една поредна книга от поредицата "Съдбата на българите в Западните п

Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проуч

Общо 223 поети с над 660 творби участваха през тази година в Националния литературен конкурс "Биньо Иванов" в Кюстендил, съобщиха организаторите от читалище "Братство 1869". Организационният комитет на конкурса обяви днес резултатите от неговото 19-то издание. Официалното награждаване ще се състои на 6 юни, в Синята зала на читалище "Братство 1869" в Кюстендил..

Първа награда в литературната надпревара печели Ваня Велева от Ямбол - за стихотворението "Бяла вишна". На второ и трето място са класирани съответно Васил Славов от София за стихотворението "Тихо" и Динко Динков от Бургас за стихотворението "Насрещен вятър". Специалната награда на община Кюстендил ще получи Иванка Павлова от София за "Зад завоя".  

Журито, оценило произведенията, е било съставено от Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей - София, Димитър Христов - писател,