„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .

Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.

Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.

През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ

Милена Димитрова е новият носител на наградата на името на дългогодишния ръководител Максим Минчев. Отличието се присъжда от Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма (ABUJET), а церемонията по награждаването се състоя днес в зала „Максим“ на БТА.

Призът се присъжда на Милена Димитрова за цялостно творчество и високи професионални постижения в сферата на журналистиката и публицистиката. Тя не присъства на събитието. Призът бе връчен от първия носител на наградата Магдалена Гигова на майката на Димитрова – журналистката Божана Димитрова. 

Милена Димитрова е автор, който пише с ерудиция, със сърце, с разбиране на нещата и се потапя във всичко, с което се занимава, каза по време на събитието Магдалена Гигова. Тя пожела здраве и време, за да може да пътува и да пише. 

„Благодаря от името на Милена. Задължена съм

Хумористът и радиоводещ Свилен Димитров представи в Плевен книгата си „Селски му работи“. Събитието се състоя в залата на Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“.

Това е четвърта книга на автора. В нея той е включил 23 автобиографични разказа в традиционния за него хумористичен стил.

„Някои от разказите съм писал много отдавна, в началото на 90-те години на миналия век. Единият е за приемането ми в комсомола. Другият разказ е за единствения път, когато ходих да ора, ама истинска оран, с магаре, с плуг и с човек, който води магарето, не с трактор“, разказа през смях Димитров.

Той отбеляза, че тъй като тези два разказа са престояли дълго време без да бъдат включени някъде, е решил да им направи собствен цикъл. Започнал да се чуди какъв да бъде той. Преди около три години решил, че трябва да е на селска тематика. &

Монографията „Toxicity of heavy metals and pesticides on the living world“ с автор доц. д-р Галина Сачанска излиза и на английски език. Представянето на изданието ще е на 15 май в Нов български университет (НБУ), съобщават от висшето учебно заведение. Доц. Галина Сачанска е ръководител на департамент „Природни науки“. 

Рецензенти на изданието са акад. Ангел Гълъбов и проф. Мария Ангелова (Институт по микробиология „Стефан Ангелов” - БАН). Научен редактор е доц. д-р Михаил Илиев (СУ „Св. Кл. Охридски”).

В монографията е описано пагубното влияние на тежките метали върху живия свят - бактерии, гъби, растения и животни. Разгледано е токсичното въздействие на тежките метали върху човека – върху всички негови органи и системи, както и начините да се хората да се предпазват от такива замърсявания. „Не трябва да се

Кирил Христов е един океан, който трябва да бъде изследван. Той не е от популярните автори и затова не се изучава в съвремието, каза литерутарният критик проф. Михаил Неделчев на литературно-научен форум по повод отбелязването на 150 години от рождението на поета Кирил Христов, в  Американския център на Столичната библиотека.

Както информирахме, от днес стартират юбилейните чествания, посветени на поета.

„Навремето, Кирил Христов е избрал тогавашната Общинска, сега Столична библиотека, за дом на своето духовно наследство, завещавайки 800 книги, от които 250 са с безценни фотографии. Библиотеката осъзнава своя дълг и днес имаме възможността да се срещнем в това пространство, да видим, да докоснем вещите, книгите и цялата светая светих на Кирил Христов", каза модераторът на форума - литературната историчка и писателка Катя Зографова.

Тя отбеляза, че та