Проф. Христо Пимпирев и Екатерина Виткова издават нова книга от поредицата "Антарктида – бяла приказка“. Представянето на „Приключенията на тюлена Софи“ ще е на 1 юни на сцена „Централни хали“, съобщават издателите от „Ентусиаст“.

Книгата пренася читателите в снежните простори на Белия континент и ги среща със семейство Уедъл – мама Софи, татко Сиви и бебето Бени. Авторите разказват историята на една майка тюлен, която е разделена от своето малко заради опасна среща с косатката Кико.

Автор на илюстрациите на „Антарктида – бяла приказка. Приключенията на тюлена Софи“ е Мария Цакова.

Проф. дн Христо Пимпирев е геолог и полярен изследовател, доайен на българската антарктическа програма. От 1993 г. е председател-учредител на Българския антарктически институт, а от 2007 г. е директор на Национал

Искам да си пожелая да четете тази книга с такова удоволствие, с каквото аз съм я писала, каза телевизионната журналистка Радина Червенова на представянето на дебютния си роман „Преди ме е нямало“ в „Каза либри“ днес. 

„Една съкровена тайна беше първо в душата само на Радина, после беше в семейството, после беше сред приятелите, за да може да не бъде вече тайна. Сега всеки от вас я държи в ръцете си. Това е дебютният роман на нашата Радина“, каза водещият от Българската национална телевизия (БНТ) Георги Любенов. Радина вложи много от тази душа, разкри тази тайна. Вече тайна няма, допълни той.

„Радина не е жена. Тя е последната жена. Господ е вложил в нея нещо, което му е останало от направата на милиони други същества, както умореният майстор събира с мистрията всичкият богат разтвор от пода и вдига най-бялата и плътн

Неделчо Драганов обичаше да задава неудобни въпроси както в произведенията си, така и в публичните си изяви. Кога с горестно вълнение, кога с ирония и сарказъм, кога с насмешка, разказва синът на писателя Петко Драганов. 

Неделчо Драганов е роден на 10 май 1925 година в Бургас. Работил е като журналист и публицист. От 26 ноември 1956 г. до 31 май 1961 г. е кореспондент в Кайро, Египет. Автор е на над 20 романа, повести и сборници с разкази, сред които на романите „Не бива да си уморен“ (1963), „Приключенията на Ставри Ставрев“ (1975), „Ставри Ставрев – стари и нови приключения“  (1978), „Човекът с най-хубавите костюми“ (1982), „Хора за бесене“ (1983), на повестите за деца „Два пищова и едно куцо магаре“ (1968), „Сребърната тромба“ (1975), на сборника с пътеписи и разкази за Афри

Разговори с писатели се състояха на втория ден от тазгодишното издание на "Литературни срещи" на фондация "Прочети София", провеждащи се под мотото "Археология на паметта".

Първият, срещнал се с българските си фенове в Националния археологически институт с музей при БАН, беше писателят Шехан Карунатилака от Шри Ланка, спечелил наградата "Букър" за 2022 г. с книгата си "Седемте луни на Мали Алмейда" (публикувана на български от издателство "Лабиринт"). Той отговаряше с типичния си хумор на въпросите на модератора Ангел Игов и публиката, като разговорът се водеше на английски.

В началото модераторът разказа за срещата си с Карунатилака на писателска работилница в САЩ и представи творчеството му, като отбеляза, че въпреки тежките теми, които се засягат в "Седемте луни на Мали Алмейда", книгата не е депресираща. Вместо това авторът набляга на гротескното и я изпълва с чере

Момчил Николов публикува третата и последна част от поредицата си „Чекмо“. Събрани заедно, трите полубиографични тома, вдъхновени от съвсем реален персонаж, подреждат мозайката на една величава епопея на свободата, разказват издателите от „Сиела“. 

По думите им в третата част от поредицата Момчил Николов ошлайфва писателската си смелост и повежда читателите на още по-високоскоростно пътуване със сладко-киселия вкус на 90-тарска носталгия. „Скрити под седалката на пътнически влак от Югославия до Виена, читателите ще потеглят и към Торино, Палма де Майорка, та чак до Карибите, докато най-накрая салът на историята не ги завърне отново на постланите с глухарчета родни полета на България – и отвъд нея“, посочват издателите. Допълват, че Чекмо трябва да запази себе си в свят, в който хората все повече предпочитат да говорят пред това да