В Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен бяха обявени носителите на Националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване за 2025 г. Журито, с председател г-жа Силва Хачерян – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ към Министерството на културата, присъди отличията в следните категории.

В категория „Автор“ наградата се присъжда на Катя Антонова за книгата „Две трудни цветя и един фейояд“ (2024, издателство „Рибка“).

В категория „Илюстратор“ – Ясен Григоров, за илюстрациите към книгата „Мил домашен комар“ от Зорница Христова (2024, издателство „Точица“)

В категория „Издателство“ отличието получава издателство „Точица“ за и

Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<

Темата за паметта - личната, колективната, градската, е във фокуса на книгата „Тролейни хроники с разместени страници“ на Татяна Йолинска, съобщават издателите от „Библиотека България“.

В сборника са включени кратки разкази, поетични фрагменти и моментни портрети.

„Тролейни хроники с разместени страници“ е книга за онези мигновени мисли, които ни връхлитат между две спирки, но рядко задържаме. Татяна Йолинска пише като пътник без крайна дестинация – събира и документира разпилени спомени, разговори, тишини, несъстояли се срещи – моменти, иначе обречени да се разтворят в отварата на времето“, пише редакторката Преслава Божидарова. „Не за четене, а по-скоро за преживяване, тази книга наподобява случайна среща в дъждовен ден, последната дума от разговор, който никога не се е състоял, тихото усещане, че нещо важно

В Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски на 3 юни ще бъде открита изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей" - инициатива на Факултета по славянски филологии, която поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

В 11.00 ч. в централното фоайе на СУ ще бъде открита изложба, в която участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото...".

Веднага след това, в дворното пространст

Новият роман на писателя и бивш почетен консул на Намибия в България Михаил Михайлов беше представен днес в Пловдив. Книгата, озаглавена „Хроники за падането на България под ромейска власт“, беше определена като „нестандартен исторически роман“, който разкрива малко познати събития от историята на България в периода на прехода между първото и второто хилядолетие – време, когато народът се бори за запазване на своята независимост.

„Това са събития с ключово значение за българската история. Важно е да бъдат осветлени, за да може младите поколения да познават миналото си и да се гордеят с него. Именно тази мотивация стои зад написването на романа, който проследява процеса на подчиняване на България от Ромейската (Византийската) империя. Историята не се изчерпва само със Самуил – става дума за дълъг период, през който българите полагат уси