РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Авторът и перото
Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната с ...
Експресивно
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и пра ...
Авторът и перото
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов ...

Романът „Кървавата графиня“ защитава унгарска благородничка от 17-и век, набедена за най-масовата серийна убийца в света

Дата на публикуване: 14:23 ч. / 30.10.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2590
Златното мастило

Новият роман „Кървавата графиня“ на британската авторка Анушка Бейли предлага нов поглед върху зловеща легенда за унгарска благородничка от 17-и век, съобщава АП.

Когато човек чете книги за театър, той посещава театър, който се случва във въображението му, каза в интервю актрисата, режисьор и драматург Мая Кисьова, която е родом от Разград. Днес тя представи две от книгите си – „Театър от пясък“ и „Три пиеси“ в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград по покана на директора на културната институция Димитър Петров.

„Когато имаш книга с пиеси, периодично разтваряш един драматургичен текст и винаги обаче представлението, което си представяш е различно и това е някакво предимство. Четенето на пиеси отдавна е излязло от театралната институция, хората харесват, свикнаха, че драматургичен текст могат да го имат и като литература вкъщи“, подчерта Кисьова. 

„Театър от пясък“ е създадена през 2019 година. Тогава работех в Националната библиотека в зала &bdq

Новият роман на писателя и бивш почетен консул на Намибия в България Михаил Михайлов беше представен днес в Пловдив. Книгата, озаглавена „Хроники за падането на България под ромейска власт“, беше определена като „нестандартен исторически роман“, който разкрива малко познати събития от историята на България в периода на прехода между първото и второто хилядолетие – време, когато народът се бори за запазване на своята независимост.

„Това са събития с ключово значение за българската история. Важно е да бъдат осветлени, за да може младите поколения да познават миналото си и да се гордеят с него. Именно тази мотивация стои зад написването на романа, който проследява процеса на подчиняване на България от Ромейската (Византийската) империя. Историята не се изчерпва само със Самуил – става дума за дълъг период, през който българите полагат уси

За някои от най-запомнящите се футболни срещи на български отбори разказва спортният журналист Илия Иванов в книгата си „(Не)забравените мачове“, разказват издателите от „Сиела“.

Историите в тома са базирани на спомени и лични разкази на участващите лица. Авторът разказва за мачове на родни клубни тимове срещу футболни отбори като „Барселона“, „Ливърпул“, „Манчестър Юнайтед“, „Ювентус“, „Милан“, „Байерн“ (Мюнхен) и др. Пише още за Аспарух Никодимов, Петър Зехтински, Спас Джевизов, Атанас Пашев и други спортисти.

„Изданието ни връща към славните мигове, когато два мача не бяха достатъчни на „Ювентус“ да пречупи пловдивското „Юве“, Алекс Фъргюсън страда срещу „Марек“ в Дупница в европейския си дебют, „Левски“ се изправя срещу

Какво се случва, когато фентъзи, изкуствен интелект и български фолклор си подадат ръка? Отговорът идва в края на юни, когато Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ ще се превърне в портал към светове, където приказното среща бъдещето. Първото издание на фестивала „Фантастичен Бургас“ (27–29 юни) обещава три дни, изпълнени с литературни премиери, комикс работилници, технологични лекции и вдъхновяващи срещи с утвърдени български автори и творци.

Фестивалът ще започне с премиерата на най-новия роман на Марин Трошанов – „Сказание за Карина и Габриел“ – приказно фентъзи, което черпи вдъхновение от класическите европейски митове и легенди. Трошанов е име, добре познато на феновете на съвременната българска спекулативна литература. Автор на романа „Ламя ЕООД“, съчетаващ мистика и корпоративна дистопия, както и на по

„Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции, като престанем да ги отъждествяваме с политическите повели на деня", казва поетът, преводач и писател Георги Борисов. 

Според твореца „хартията ще свърши, когато изчезнат горите, а с тях и въздухът на планетата. Тогава ще загине и човекът, а с човека – и думите. Словото обаче, „което беше в „Началото“, ще остане като дух, свидетелство и залог за живота на Земята.“

Първото стихотворение на Георги Борисов е отпечатано през 1967 г. в списание „Родна реч“, а десет години по-късно излиза и дебютната му поетична книга – „По пладне някъде в началото“.

Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Той завършва Френската езикова гимназия в столицата през 1969 г., след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Ге

Повече от 400 години след смъртта истината за Кървавата графиня, обявена за най-масовата серийна убийца на всички времена, продължава да бъде забулена в мистерии и да вълнува въображението.

Твърди се, че в своя замък на върха на скалист хълм в днешния град Чахтице в Западна Словакия Ержебет Батори е измъчвала и убила близо 650 млади жени и момичета. Носят се ужасяващи легенди, че графинята с удоволствие се е къпала в кръвта на жертвите си, вярвайки, че това ще помогне да запази вечна младост. 

Слуховете за жестокостта на Батори се разпространяват в Унгария в началото на XVII в. и след кралско разследване четирима нейни слуги са осъдени за убийство и жестоко екзекутирани. Набедената за кръвожадна графиня е арестувана и затворена зад стените на замъка си до смъртта си през 1614 г.

Мрачната история на Батори пленява въображението и предизвиква спекулации в продължение на векове, като поражда книги, филми, хеви метъл музика и местни легенди. 

Някои изследователи обаче поставят под съмнение дали графинята наистина е отговорна за предполагаемите зверства и предполагат, че като богата и влиятелна жена в късноренесансова Европа тя самата може да е била жертва.

„Била ли е Батори серийна убийца, която е измъчвала и изтезавала стотици млади жени само за свое удоволствие?“ – се пита Анушка Бейли, британска писателка и университетска преподавателка, която наскоро публикува роман за богатата графиня. „Твърдо съм убедена, че това е „скалъпена работа“, пише тя. 

Бейли, авторка на „Кървавата графиня“ и доцент по хуманитарни науки в Университета на Кеймбридж, казва, че популярният разказ за Батори като серийна убийца се основава на мита за „жената като чудовище“, който не се подкрепя от наличните доказателства. 

Тя твърди, че вместо убийца, Батори може да е била подривна фигура, която е представлявала заплаха за властовата структура на кралството, особено като се имат предвид данните, че тя е научила много млади жени да четат и може би е притежавала печатарска преса – радикално поведение за жена през периода, в който е живяла.

„Не трябва да забравяте, че това са годините на Реформацията и Контрареформацията, когато хората са били изгаряни на клада заради еретичните си убеждения. Печатарските преси, които са започнали да процъфтяват в цяла Европа, са давали на хората много по-широк достъп до информация и това се е смятало за много опасно“, разказва Бейли и допълва: 

„Това бе достатъчно, за да си кажа: „Чакай, почакай малко. Нека просто спрем тук и да разследваме.“

Батори, родена в аристократично семейство през 1560 г., се омъжва за богатия унгарски благородник Ференц Надажди през 1575 г. и двойката контролира големи богатства и земи в кралството. Надажди е виден пълководец и ключова фигура в отвоюването на контрола над многобройни унгарски земи, които преди това са били окупирани от Османската империя. 

Но след внезапната смърт на Надажди през 1604 г. Ержебет наследява земите и богатствата му и владее „огромно състояние в стил Джеф Безос“, според Бейли. 

Именно това богатство и властова позиция Бейли и други учени посочват като потенциален мотив за други влиятелни личности от онова време да се опитат да унищожат Батори и да заграбят богатството . 

Отказът на Батори да се омъжи отново след смъртта на съпруга си и дейността по обучението на млади жени „биха предизвикали притеснения у всеки, който е на власт“, казва Бейли.

Скептицизмът по отношение на вината на Батори не се ограничава само до академичните среди - въпросът все още е бъде поляризиран в словашкото село Чахтице, където се твърди, че са извършени зверствата. Несигурността относно мястото, където е погребана Батори, също поражда спекулации. Смята се, че гробът й е в крипта под местната църква, но има слухове, че по-късно тялото е било преместено, а църквата не разрешава разкопки за проверка.

Местният музей, посветен на Кървавата графиня от Чахтице, и групите туристи и местни хора, които се изкачват редовно по скалистия  хълм до замъка над града, са свидетелство за силата, която легендата за нея все още има.

Но Иван Пишка, местен фермер, казва, че силата на историята на Батори може би отслабва със смяната на поколенията. 

„Има легенди за Ержебет Батори, доста кръвожадни, за младите момичета, които е измъчвала и после е убила“, разказва той, като добавя: „По-възрастните хора вярват в тези разкази, но младите знаят по-малко за тях“.

Бейли смята, че популярната култура през вековете е изпитвала прекомерно увлечение към най-ужасните и жестоки разкази и че историята често е заклеймявала влиятелни жени.

Доцент Анушка Бейли се надява с „контраразказа“ на историята на Батори в книгата си да осигури известна справедливост за нея и за всички други жени, които историята може би несправедливо е осъдила. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от &bd ...
Вижте също
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
„Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции, като престанем да ги отъждествяваме с политическите повели на деня", казва поетът, преводач и писател Георги Борисов.  Според твореца „хартията ще свърши, когато изчезнат горите, а с тях и въ ...
Златното мастило
Община Свиленград издаде поетичен сборник за 20-годишния юбилей на конкурса "Жената - любима и майка"
Община Свиленград издаде поетичен сборник по повод 20-годишния юбилей на конкурса „Жената – любима и майка“, съобщиха от общинския пресцентър. Това е второто печатно издание, което събира в кориците си творбите на участвалите автори. Юбилейн ...
БТА
Оливия Харисън представя фотографии на Джордж Харисън от неговата „Бийтълс“ ера
Калина Бояджиева
Златното мастило
„За сигурността“ е новата книга на проф. Николай Слатински
„За сигурността“ е заглавието на новия научен труд на проф. Николай Слатински. Книгата обобщава над три десетилетия академичен и практически опит в осмислянето на базисната категория „сигурност“, съобщават от издателство „Сиела&ld ...
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда „Букър“ и след това не публикува книга в продължение на почти две десетилетия, пак се състезава за отличието с дългоочаквания нов роман, предаде Асошиейтед прес. The Loneliness of ...
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“. В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живота, които често остават невидими за нежелаещите да чуят „възрастни“ – депресия, тревожност, училищен тормоз, отчуждение и н ...
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Експресивно
Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се провед ...
Начало Златното мастило

Романът „Кървавата графиня“ защитава унгарска благородничка от 17-и век, набедена за най-масовата серийна убийца в света

14:23 ч. / 30.10.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2590
Златното мастило

Новият роман „Кървавата графиня“ на британската авторка Анушка Бейли предлага нов поглед върху зловеща легенда за унгарска благородничка от 17-и век, съобщава АП.

Повече от 400 години след смъртта истината за Кървавата графиня, обявена за най-масовата серийна убийца на всички времена, продължава да бъде забулена в мистерии и да вълнува въображението.

Твърди се, че в своя замък на върха на скалист хълм в днешния град Чахтице в Западна Словакия Ержебет Батори е измъчвала и убила близо 650 млади жени и момичета. Носят се ужасяващи легенди, че графинята с удоволствие се е къпала в кръвта на жертвите си, вярвайки, че това ще помогне да запази вечна младост. 

Слуховете за жестокостта на Батори се разпространяват в Унгария в началото на XVII в. и след кралско разследване четирима нейни слуги са осъдени за убийство и жестоко екзекутирани. Набедената за кръвожадна графиня е арестувана и затворена зад стените на замъка си до смъртта си през 1614 г.

Мрачната история на Батори пленява въображението и предизвиква спекулации в продължение на векове, като поражда книги, филми, хеви метъл музика и местни легенди. 

Някои изследователи обаче поставят под съмнение дали графинята наистина е отговорна за предполагаемите зверства и предполагат, че като богата и влиятелна жена в късноренесансова Европа тя самата може да е била жертва.

„Била ли е Батори серийна убийца, която е измъчвала и изтезавала стотици млади жени само за свое удоволствие?“ – се пита Анушка Бейли, британска писателка и университетска преподавателка, която наскоро публикува роман за богатата графиня. „Твърдо съм убедена, че това е „скалъпена работа“, пише тя. 

Бейли, авторка на „Кървавата графиня“ и доцент по хуманитарни науки в Университета на Кеймбридж, казва, че популярният разказ за Батори като серийна убийца се основава на мита за „жената като чудовище“, който не се подкрепя от наличните доказателства. 

Тя твърди, че вместо убийца, Батори може да е била подривна фигура, която е представлявала заплаха за властовата структура на кралството, особено като се имат предвид данните, че тя е научила много млади жени да четат и може би е притежавала печатарска преса – радикално поведение за жена през периода, в който е живяла.

„Не трябва да забравяте, че това са годините на Реформацията и Контрареформацията, когато хората са били изгаряни на клада заради еретичните си убеждения. Печатарските преси, които са започнали да процъфтяват в цяла Европа, са давали на хората много по-широк достъп до информация и това се е смятало за много опасно“, разказва Бейли и допълва: 

„Това бе достатъчно, за да си кажа: „Чакай, почакай малко. Нека просто спрем тук и да разследваме.“

Батори, родена в аристократично семейство през 1560 г., се омъжва за богатия унгарски благородник Ференц Надажди през 1575 г. и двойката контролира големи богатства и земи в кралството. Надажди е виден пълководец и ключова фигура в отвоюването на контрола над многобройни унгарски земи, които преди това са били окупирани от Османската империя. 

Но след внезапната смърт на Надажди през 1604 г. Ержебет наследява земите и богатствата му и владее „огромно състояние в стил Джеф Безос“, според Бейли. 

Именно това богатство и властова позиция Бейли и други учени посочват като потенциален мотив за други влиятелни личности от онова време да се опитат да унищожат Батори и да заграбят богатството . 

Отказът на Батори да се омъжи отново след смъртта на съпруга си и дейността по обучението на млади жени „биха предизвикали притеснения у всеки, който е на власт“, казва Бейли.

Скептицизмът по отношение на вината на Батори не се ограничава само до академичните среди - въпросът все още е бъде поляризиран в словашкото село Чахтице, където се твърди, че са извършени зверствата. Несигурността относно мястото, където е погребана Батори, също поражда спекулации. Смята се, че гробът й е в крипта под местната църква, но има слухове, че по-късно тялото е било преместено, а църквата не разрешава разкопки за проверка.

Местният музей, посветен на Кървавата графиня от Чахтице, и групите туристи и местни хора, които се изкачват редовно по скалистия  хълм до замъка над града, са свидетелство за силата, която легендата за нея все още има.

Но Иван Пишка, местен фермер, казва, че силата на историята на Батори може би отслабва със смяната на поколенията. 

„Има легенди за Ержебет Батори, доста кръвожадни, за младите момичета, които е измъчвала и после е убила“, разказва той, като добавя: „По-възрастните хора вярват в тези разкази, но младите знаят по-малко за тях“.

Бейли смята, че популярната култура през вековете е изпитвала прекомерно увлечение към най-ужасните и жестоки разкази и че историята често е заклеймявала влиятелни жени.

Доцент Анушка Бейли се надява с „контраразказа“ на историята на Батори в книгата си да осигури известна справедливост за нея и за всички други жени, които историята може би несправедливо е осъдила. 

Още от рубриката
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Златното мастило
Община Свиленград издаде поетичен сборник за 20-годишния юбилей на конкурса "Жената - любима и майка"
БТА
Златното мастило
Оливия Харисън представя фотографии на Джордж Харисън от неговата „Бийтълс“ ера
Калина Бояджиева
Всичко от рубриката
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Анелия Пенкова
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Литературен обзор
От бедност до бестселъри: Историята на Дж. К. Роулинг
Антоанета Маркова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Калина Бояджиева
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екз ...
Избрано
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа. "Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи ...
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Ако сте поропуснали
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ. Експонатът на месец юни е снимка, напра ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.