Излезе от печат новият, четвърти брой на поредицата на Националния археологически институт с музей - БАН (НАИМ-БАН) „Спасителни археологически проучвания по инфраструктурни обекти“:„Некрополът при Макак“, с автори гл. ас. д-р Елена Василева и доц.  д-р Виктория Русева, съобщават от екипа на музея.

Изданието е под научната редакция на доц. д-р Стефан Александров и представя резултатите от проучването на обширен мюсюлмански некропол и прилежащо селище при кв. „Макак“, гр. Шумен. Текстовете са на български и английски език, под езиковата редакция на Гергана Ангелова (български език), Татяна Стефанова и Слави Костадинов (английски език), отбелязват от НАИМ-БАН.

От екипа уточняват, че изследването включва увод и три основни глави. Първа глава представя кратка история на проучването. Втора глава разглежда гробните съоръжения, позициит

Дискусия за начина, по който изкуството помага за съхраняването на паметта, постави началото на тазгодишното издание на "Литературни срещи" на фондация "Прочети София", провеждащи се под мотото "Археология на паметта". Разговорът на тема "Трагедия или фарс - къде се намираме, накъде отиваме и кой ще го опише" се проведе на 24 април в античния комплекс „Сердика“.

В събитието участваха Виктория Драганова (куратор и основател на Swimming Pool), Ангел Игов (писател и литературен критик), Кирил Василев (поет и културолог). Модератор беше философът и журналист Тони Николов.

"Колективната памет е като едно разбито огледало, на което ние нарязваме пръстите си, докато се опитваме да подредим някакви късчета от живота си", обобщи той малко преди финала - сравнение, което допадна на всички участници.

Самото ларго, останка от отминалите времена на Рим, даде друг п

Журналистката Ирена Григорова преплита митология, езотерика и български фолклор в новата си книга – фентъзи романа „Последното предсказание“. Премиерата е днес, 16 март, на семинара „Беседи: Духовната сила и матрицата“ в столичния хотел „Хемус“, съобщават издателите от „Апостроф“.

В „Последното предсказание“ авторката пише за стари народни вярвания, иманярски и градски легенди и археологически открития. Тя разказва за една любов, неподчинена на времето, докато води читателите в четири паралелни свята. Романът прави въведение и в езотеричните учения за пътя на душите след земния им живот, космическите портали, през които преминават идващите и отиващите си, ролята на предопределението и важното място, отредено за човека на планетата Земя, отбелязват издателите.

Сюжетът разказва за родената в Крайсвет Берен

Когато има хубава емоция, книгите се пишат сами, каза художникът Светозар Арнаудов-Зари на представянето на новите си пътеписи в литературния клуб "Перото".

Тази вечер Арнаудов и редакторът му, журналистът и създател на специализирания сайт за хора със слухова загуба „Ние ви чуваме“ – Христина Чопарова, представиха третата и четвъртата част от едноименната поредица, озаглавена „Пътешествията на един художник". Авторът разказа за запознанството си с Чопарова и за влюбването в професионализма й.

Чопарова разгледа живота на Арнаудов, но не като художник, а като писател, докато той прочете откъси от историите си, включени в новите му два тома. Авторът се пошегува, като направи паралел между гръцките и карибските острови, и определи гръцките като едно от най- големите бижута на нашия свят. "Всички сме пътешественици, малко или много", каза още художн

Исках да разкажа за ежедневните компромиси, които хората са правили в Третия райх, не исках да се фокусирам върху големите чудовищни престъпления. Това каза германският писател Даниел Келман за книгата си „Светлина и сянка“ по време на среща с българските читатели в „Гьоте институт“ тази вечер.

„В крайна сметка, този роман се е получил доста политически. Аз, всъщност, исках да пиша за голямото време, за експресионизма по времето на нямото кино в Германия“, отбеляза Келман. По думите му първоначално идеята му била да измисли един герой, който да е режисьор от 20-те години. Много литература изчетох и много филми изгледах, обясни писателят.