В Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски на 3 юни ще бъде открита изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей" - инициатива на Факултета по славянски филологии, която поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

В 11.00 ч. в централното фоайе на СУ ще бъде открита изложба, в която участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото...".

Веднага след това, в дворното пространст

Литературно четене по повод Деня на Европа и 80 години от края на Втората световна война организира в Плевен местното Сдружение „Дружество на писателите“. То се състоя в залата на Художествена галерия Колекция „Дарение Светлин Русев“.

В литературната вечер взеха участие Лалка Павлова, Витка Витанова, Атанас Славчев, Венета Йочева, Люлин Занов,  млади автори от Професионалната гимназия по механоелектротехника (ПГМЕТ) в града и тяхната учителка Наташа Басарова, която е член на Дружеството. Водещ беше поетът Валери Петров.

„Човечеството загуби във Втората световна война над 70 милиона души, а само Съветският съюз – над 27 милиона. С нашата вечер отбелязваме кръглата годишнина от нейния край и Деня на Европа. Това са знаменателни дати, особено в сегашното време, което е потънало във войни и неразбирателства по целия свят“, каз

Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“ относно финансирането на библиотеките по време на днешното заседание на Комисията по културата и медиите.

 „Обсъдихме с представители на Вашия екип, че програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ е на финала на преподписване“, каза Мариана Бояджиева и отбеляза, че това е очаквано от хората, които работят там. „Бих искала да попитам, тъй като те разчитат и на допълнителни средства за регионалните библиотеки, които са от държавния бюджет чрез Министерството на културата, дали може да очакваме през настоящата година да има подобно финансиране и, разбира се, съответните правила, по които то

„Приказки за различността“ на журналистката Христина Чопарова ще има премиера на 5 юни на сцена „Централни хали“. Книгата илюстрира принципите на социалното включване и толерантност, посочват от националния център за алтернативна комуникация (НЦАК) „Ние ви чуваме”, които са издатели на томчето.

По думите им приказките са написани през 2020 г., в отговор на необходимостта от четиво, което по достъпен и интересен начин да осветли повече или по-малко видими специфични състояния, към които малки деца и ученици могат да бъдат понякога неуместно любопитни.

В „Приказки за различността“ има 11 животни, които притежават отличаваща го физическа особеност. Те са се събрали на горска конференция и всяко разказва своята лична история от гледна точка на уважението, получено чрез разбиране и подкрепа. Акцентът в книгата е върху различие

Неделчо Драганов обичаше да задава неудобни въпроси както в произведенията си, така и в публичните си изяви. Кога с горестно вълнение, кога с ирония и сарказъм, кога с насмешка, разказва синът на писателя Петко Драганов. 

Неделчо Драганов е роден на 10 май 1925 година в Бургас. Работил е като журналист и публицист. От 26 ноември 1956 г. до 31 май 1961 г. е кореспондент в Кайро, Египет. Автор е на над 20 романа, повести и сборници с разкази, сред които на романите „Не бива да си уморен“ (1963), „Приключенията на Ставри Ставрев“ (1975), „Ставри Ставрев – стари и нови приключения“  (1978), „Човекът с най-хубавите костюми“ (1982), „Хора за бесене“ (1983), на повестите за деца „Два пищова и едно куцо магаре“ (1968), „Сребърната тромба“ (1975), на сборника с пътеписи и разкази за Афри