Тазгодишният носител на литературната награда „Почетен знак „Стоян Михайловски“ е историкът, писател и общественик проф. Пламен Павлов, съобщиха от пресцентъра на Община Елена.

Отличието се връчва на български писатели и публицисти с безспорни постижения в областта на поезията и прозата, които имат завоюван авторитет и активно изразена гражданска позиция. Решението за връчване на отличието е взето на заседание на Общинския съвет в Елена.  

Носител на наградата през 2001 година  е проф. д-р Иван Славов; през 2002 г. – редакцията на в. „Стършел”; 2003 г. – Георги Данаилов; 2014 г. – Стефан Цанев; 2015 г. – Георги Господинов; 2016 г. – Георги Мишев; 2017 г. – Христо Медникаров; 2018 г. - Недялко Йорданов; 2019 г. – Теодора Димова; 2020 г. – Владимир Зарев; 2021 г. – Людмил Станев

Започна кампанията „Обичам българската книга“, посветена на родните автори и техните произведения, които изграждат културната идентичност и оставят следа в личните истории на читателите. Инициативата е организирана от верига книжарници Orange и ще завърши на 24 май, когато ще бъдат обявени книгите победители, информират от екипа.

По думите на организаторите инициативата цели да ангажира обществеността в национален разговор за значението на четенето и да открои книгите, които формират ценностите и въображението на различните поколения. Те посочват, че кампанията ще се реализира в три етапа, като първият се провежда между 1 и 10 май. В него всеки читател може свободно да номинира любима българска книга, без жанрови или тематични ограничения, чрез специално създадена лендинг страница. Вторият етап ще бъде от 14 до 22 май, когато ще се проведе гласуване между най-често

Хумористът и радиоводещ Свилен Димитров представи в Плевен книгата си „Селски му работи“. Събитието се състоя в залата на Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“.

Това е четвърта книга на автора. В нея той е включил 23 автобиографични разказа в традиционния за него хумористичен стил.

„Някои от разказите съм писал много отдавна, в началото на 90-те години на миналия век. Единият е за приемането ми в комсомола. Другият разказ е за единствения път, когато ходих да ора, ама истинска оран, с магаре, с плуг и с човек, който води магарето, не с трактор“, разказа през смях Димитров.

Той отбеляза, че тъй като тези два разказа са престояли дълго време без да бъдат включени някъде, е решил да им направи собствен цикъл. Започнал да се чуди какъв да бъде той. Преди около три години решил, че трябва да е на селска тематика. &

Националният фестивал на детската книга ще бъде открит на 12 май в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, съобщи д-р Росица Петрова, директор на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“.

Тази година фестивалът ще отбележи 70-годишния юбилей на библиотеката с поредица от събития.

На 12 май по обяд ще бъдат обявени резултатите от Националния литературен конкурс и конкурса за рисунка на тема „Библиотеката – моят остров на съкровищата“. Целта на конкурса е да се изследва визията на децата за библиотеките в XXI век. Издаден е сборник с творбите на участниците, а техните рисунки ще бъдат представени в изложба в библиотеката. 

В същия ден във Военния клуб ще се проведе регионална среща на библиотечни дейци от Сливенския регион, където ще бъдат връчени почетни знаци на личности с принос за модернизирането на библиотеки

Ново издание на „Затрупана София“ от Кирил Христов излиза по повод годишнината от обявяването на София за столица. Това съобщават издателите от „Кръг“.

По думите им в книгата си авторът рисува поетични картини на стара София от края на XIX и началото на XX в. В „Затрупана София“ Кирил Христов описва духа на столицата – такава, каквато е била в очите на съвременниците му. Той повежда читателя на разходка из гледки и места, част от които вече са изчезнали.

Авторът разказва за личности, с които самият той е общувал всекидневно. Описва какво е усещането балкончето на Иван Вазов да гледа към прозореца му, да гостува на Петко Каравелов или да другарува с Алеко Константинов и Пенчо Славейков, отбелязват издателите. „Тая вечер, особено нощната разходка, бе достатъчна, за да почувствам и Пенчо, и Алеко като хора близки, и то сякаш