РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Авторът и перото
Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната с ...
Експресивно
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и пра ...
Авторът и перото
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов ...

Кристин Льоненс: Художествената литература ни дава човешкия аспект на историческите събития

Дата на публикуване: 14:48 ч. / 04.11.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
2968
Подиум на писателя

Художествената литература ни дава човешкия аспект. Ако просто четеш за историята в учебник по история, научаваш факти и години, но не съпреживяваш тези времена. Това каза писателката Кристин Льоненс, автор на романите „По дирите на Амбър“ и Caging Skies, по който е адаптиран и отличеният с „Оскар“ филм „Джоджо заека“.

Хубаво е се издават книги, но ме тревожи това, че хората все по-малко четат и все повече участват в интернет. Това каза авторът и преводач Кирил Кадийски на представянето на книгите „Звездна каторга. Новата Герника“ и „Стихотворения“ от Борис Пастернак. Събитието бе в рамките на Пролетния панаир на книгата.

„Интернет бъка от пишещи и хора, които смятат, че това е тяхното признание, и че трябва непременно да кажат какво мислят. По принуда, понякога се налага да чета нещо в интернет и се смайвам колко неграмотен свят има. Не говоря за това, че малко са чели и не се наблюдават препратки към прочетени неща, но те са и граматически неграмотни“, каза Кадийски.

По думите му трагично е положението с истинската художествена литература: „Прекалено е от всички да се изисква

Тези дни, в които отново има голям бурен дебат по отношение на едно съдбоносно решение, което България трябва да вземе, една от най-големите ми болки беше, че стигнахме до там да обругаваме българския лев. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на изложбата „Светите братя Кирил и Методий – памет и прослава през вековете“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) днес. „Това не трябва да се допуска, каквито и да са мотивите, аз мога да разбера аргументите и на едната страна, и на другата страна. Нека да спорим за бъдещето на България, а да не си обругаваме светините“, посочи тя.

Йотова отбеляза, че трябва да се помни преданието на българските владетели от Първото и Второто българско царство, както и мъдрите слова на нашите първоучители и на техните ученици, че за да има бъдеще и за да вървиш напр

Актьорът Димитър Маринов се среща с почитатели в Добрич. Той представи книгите си "Към сцената" и "Към екрана" в Огледална зала "Нели Божкова". Той разказа за пътя си към Съединените американски щати, Холивуд, киното и Оскарите. Актьорът каза, че му е отнело 12 г., за да напише тези книги. Той посочи, че един актьор трябва да знае само какво се иска от него, ако много му се обяснява, той почва да мисли и не се получава образ. "Младите таланти имат нужда от основа. Оттам нататък е индивидуалност, автентичност, оригиналност и всеки е сам за себе си. Нашето изкуство е строга индивидуалност, но в партньорство. Младият човек само трябва да знае откъде да започне. Всичко, което ти каже един преподавател, един актьор, един режисьор е вярно, но въпросът е дали то ще работи за теб", каза още Маринов. 

По неговите думи актьорът трябва да бъде спонтанен и да не мисли много. “А

Когато човек чете книги за театър, той посещава театър, който се случва във въображението му, каза в интервю актрисата, режисьор и драматург Мая Кисьова, която е родом от Разград. Днес тя представи две от книгите си – „Театър от пясък“ и „Три пиеси“ в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград по покана на директора на културната институция Димитър Петров.

„Когато имаш книга с пиеси, периодично разтваряш един драматургичен текст и винаги обаче представлението, което си представяш е различно и това е някакво предимство. Четенето на пиеси отдавна е излязло от театралната институция, хората харесват, свикнаха, че драматургичен текст могат да го имат и като литература вкъщи“, подчерта Кисьова. 

„Театър от пясък“ е създадена през 2019 година. Тогава работех в Националната библиотека в зала &bdq

Всеки разказ е отломък от разпаднал се роман, казва Николай Терзийски за новата си книга „Родиния“. Премиерата е на 14 май в „Салон на изкуствата“, в НДК, съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им „Родиния“ е книга пътуване и книга завръщане: „Пространство, едновременно илюзионно и действително. Родиния – огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло – те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата“. 

&bdquo

„Например, всички преживяхме пандемията, затова тя не е част от историята за нас. Тя беше част от живота ни. При книгите е същото. Ако историята е в книга, ние не я приемаме просто като история, а я преживяваме все едно сме герои в тази книга. Сякаш това, което се случва в книгата, е част от нашия живот. Мисля, че е важно да откриваме историята по този начин, за да почувстваме какво е било да се живее в тези времена“, допълва авторката. Тя бе част от журито на международния кино-литературен фестивал „Синелибри".

Според нея собственият почерк на режисьора е това, което прави една филмова адаптация добра: „Не искам да контролирам всичко и да настоявам, че всичко трябва да е както в книгата, защото това може да доведе до катастрофа. Това също не е полезно за режисьора и за хората, които работят по тази адаптация“.

Кристин Льоненс , в разговор за научния интерес към темата за отношенията между съпругата и свекървата, за качествата на една добра филмова адаптация и за любовта към цигулката, модата и конете. И още: Какви съвети е получила от своя дядо – художникът и скулптор Гийом Льоненс и има ли човешко състояние, за което не би писала? Защо е важно да си припомняме историята и през художествената литература?

Какво прави една филмова адаптация на книга добра? Ако трябва да назовете едно нещо – какво търсите в екипа, който би екранизирал Ваша книга, за да му я поверите?

- Сложно е. Ако филмовата адаптация е твърде близка с книгата – и аз съм го виждала, това често може да бъде скучно, защото интерпретацията е в различна медия. Затова тя трябва да може да „преведе“ написаното на екрана. Диалозите трябва да са по-кратки, адаптацията трябва да е много по-визуална в сравнение с книгата. И заради това авторът на филма трябва да има свой собствен почерк. Бих казала, че това е най-важното за мен. Мисля си също, че ако нямам доверие на даден човек, не бих му позволила да работи върху книгата. Но, ако му имам доверие, тогава искам да му дам свобода.

Не искам да контролирам всичко и да настоявам, че всичко трябва да е както в книгата, защото това може да доведе до катастрофа. Това също не е полезно за режисьора и за хората, които работят по тази адаптация. Те трябва да могат да се усетят като у дома и да правят нещата по техния начин. Важно е да имат определена свобода, за да се чувстват добре. 

Казвате, че изследването на различни аспекти от човешките състояния е нещо, което Ви мотивира да пишете. Има ли човешко състояние, за което не бихте писали?

- Това е интересно. Вероятно бих се затруднила да напиша нещо за някой психопат, например. Но, ако някой преминава през много голяма трудност, това би било много интересно за мен. Мисля, че човешкото същество е невероятно сложно и интересно, има много по какво да работи, по отношение на съзнанието си. Но хората се променят – първо си бебе, после ставаш малко дете. Тъкмо ставаш добър в това да си малко дете и бум – минаваш през пубертета. Това те обърква – наполовина си дете, наполовина – възрастен. След това преминаваш през това да си възрастен. Всичко е въпрос на баланс. Достигаш до средна възраст, след това до старостта – не знаеш как, но сега това ти се случва. Всичко се променя постоянно и човек постоянно трябва да се адаптира. Освен това го има аспекта на духа, на психиката, на миналото, на разкаянията. В Космоса хората са вероятно най-интересните и очарователни създания.

Би ми било интересно да знам какви са създанията от другите планети – дали са също толкова сложни, колкото хората. Защото мисля, че интелектът превръща хората в сложни създания. Затова и дори други създания – като делфините, като косатките, също са сложни.

В Caging Skies описвате Втората световна война, а в „По дирите на Амбър“ - антиядрено движение от 80-те години и бомбардировката на кораба Rainbow Warrior. В този контекст – защо е важно да си припомняме историята и през художествената литература?

- Художествената литература ни дава човешкия аспект. Ако просто четеш за историята в учебник по история, научаваш факти и години, но не съпреживяваш тези времена. Например, всички преживяхме пандемията, затова тя не е част от историята за нас. Тя беше част от живота ни. При книгите е същото. Ако историята е в книга, ние не я приемаме просто като история, а я преживяваме все едно сме герои в тази книга. Сякаш това, което се случва в книгата, е част от нашия живот. Мисля, че е важно да откриваме историята по този начин, за да почувстваме какво е било да се живее в тези времена.

Трябва да си много точен, когато описваш историческите събития. И не можеш да представяш само една гледна точка. Трябва да можеш да покажеш различни гледни точки и перспективи. В Caging Skies, например, имаме гледната точка на младия нацист, но има още много гледни точки, които да дадат пълната картина за това как вероятно се е чувствала една домакиня в тези години. Затова, със сигурност, трябва да имаш достатъчно герои, за да покажеш различни гледни точки.

С какво темата за отношенията между жената и майката на съпруга й предизвика Вашия интерес? Посвещавате дисертация и третата си книга на нея…

- За мен беше много интересно, че накъдето и да погледнех, включително най-надалеч в писаната ни история, във всяка една култура, винаги съществува конфликт между съпругата и свекървата. Исках да разбера в дълбочина защо това е така, като интервюирах много жени по този въпрос. Мисля, че сега разбирам добре защо това е толкова трудна връзка. Понякога тя дори е подсъзнателно трудна, но така или иначе е трудна.

Вашият дядо Гийом Льоненс, който е художник и скулптор, предсказва, че един ден ще станете писател и Ви е предупредил за предизвикателствата, пред които се изправя един артист. Какъв беше най-ценният съвет, който получихте от него?

- Каза ми колко трудно ще бъде всичко и ми даде книга на Винсент ван Гог с негови писма до брат му Тео. Прочетох ги и прочетох колко много се е борил, как не е имал никакви пари… Така че знаех, че ще е трудно, защото писането отнема много време, отнема години. Caging Skies, например, не беше издаден веднага. По-късно, беше издаден и преведен на много езици, но мина една година преди някой издател да го вземе. Предвид колко много години бях вложила в тази книга, това беше много болезнено време за мен. Спомням си, че си мислех, че съм писала в продължение на пет години, а никой няма да иска да го издаде. Бях много разстроена заради това, беше ми трудно да спя. Дядо ми ме подготви за това колко тежък ще бъде този път, за да не се отказвам, когато има трудности.

Какво Ви липсва повече днес – свиренето на цигулка, работата като модел или конете?

- Забавно е, защото все още свиря на цигулка в оркестър, в Бурж, Франция. Свирим симфонии на Хайдн и концерт за кларинет и цигулка на Моцарт. Това е Grand Symphonic Orchestra of Bourges. Но много ми липсват конете. Прекалено много ме е страх да не падна, за да се опитам отново да яздя. Понякога през нощта сънувам как яздя и, когато се събудя,  си мисля: „Това беше чудесно“.

Преди на уебсайта ми имаше информация за изявите ми с цигулката, може би, отново трябва да я има. Когато излезе „Джоджо заека“, гледах двама души по радиото, които говореха за мен. Сърцето ми започна да бие бъро. Единият от тях каза, че свиря на цигулка, а другият отговори с: „изтънчена дама“  (Смее се – бел. а.). Затова махнах тази информация – не искам някой да ме мисли за „изтънчена дама“. Аз съм много обикновена, точно като цигулката. Засрамих се, когато казаха „изтънчена дама“ и затова премахнах тази информация от уебсайта си.

Имало ли е период, в който не сте свирила на цигулка?

- Да, докато работех като модел. И ми липсваше. Помня, че това беше едно от нещата, с които започнах отново да се занимавам, след като преустанових тази работа. Освен това, заради цигулката е хубаво човек да има къси нокти, а заради работата като модел, беше хубаво те да са малко по-дълги. Така че след като престанах да бъда модел, си изрязах ноктите и отново се захванах с цигулката.

Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?

- Бих казала, че съм много грижовна спрямо хората (Кристин Льоненс използва думата caring – бел. а).

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича..."?

- Обичам да се смея. Мисля, че е важно човек да дава някакъв вид радост.

Кристин Льоненс е родена през 1964 г. в Хартфорд, Кънектикът, от майка италианка и баща белгиец. Тя е новозеландско-белгийска писателка, авторка на четири романа, преведени на 25 езика. Има бакалавърска степен по френска литература от Университета на Северна Каролина и магистърска степен по английска и американска литература от „Харвард Екстеншън Скул“ в Кеймбридж, Масачузетс. През 2008 г. получава стипендия от университета „Виктория“ в Уелингтън за докторска степен по творческо писане.

За да осигури образованието и ранната си писателска кариера, се изявява като фотомодел – позирала е за модните дизайнери Юбер дьо Живанши, Пако Рабан, Нина Ричи и др. През 1996 г. печели награда за най-добър оригинален сценарий от „Centre National du Cinéma“. През 1999 г. Кристин Льоненс издава първия си роман „Primordial Soup“.

През 2017 г. романът „Caging Skies“ е адаптиран за театралната сцена, а две години по-късно кинорежисьорът Тайка Уайтити го пренася на големия екран. Филмът „Джоджо Заека“ печели награди, включително „Оскар“ и BAFTA в категория „Най-добър адаптиран сценарий“. Последният засега роман, „По дирите на Амбър“, е любовна история, която се развива на фона на антиядреното движение през 80-те, и в момента е в процес на екранизация от продуцентите на „Телма и Луиз“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от &bd ...
Вижте също
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Към първа страница Новини Подиум на писателя
Подиум на писателя
Писателят Борис Акунин е осъден в Русия задочно на 14 години лишаване от свобода
Писателят Борис Акунин е осъден задочно на 14 години затвор от московски съд за предполагаема подкрепа на тероризма, предаде ДПА. Адвокатът на твореца твърди, че обвиненията не са подкрепени с доказателства, съобщи ТАСС, цитирана от ДПА. Авторът на бестселър ...
Теодора Славянова
Подиум на писателя
Община Сливен обяви прием на номинации за наградата „Добри Чинтулов“
Община Сливен обявява процедура за номинации за наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ за 2025 г., съобщиха от общинския пресцентър. Право да правят предложения имат неправителствени, граждански и културни организации, творчески обеди ...
БТА
Людовико – императорът на България
Подиум на писателя
Важно е не само дали, а и какво четеш
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки". „Литературен вкус се формира бав ...
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда „Букър“ и след това не публикува книга в продължение на почти две десетилетия, пак се състезава за отличието с дългоочаквания нов роман, предаде Асошиейтед прес. The Loneliness of ...
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“. В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живота, които често остават невидими за нежелаещите да чуят „възрастни“ – депресия, тревожност, училищен тормоз, отчуждение и н ...
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Експресивно
Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се провед ...
Начало Подиум на писателя

Кристин Льоненс: Художествената литература ни дава човешкия аспект на историческите събития

14:48 ч. / 04.11.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
2968
Подиум на писателя

Художествената литература ни дава човешкия аспект. Ако просто четеш за историята в учебник по история, научаваш факти и години, но не съпреживяваш тези времена. Това каза писателката Кристин Льоненс, автор на романите „По дирите на Амбър“ и Caging Skies, по който е адаптиран и отличеният с „Оскар“ филм „Джоджо заека“.

„Например, всички преживяхме пандемията, затова тя не е част от историята за нас. Тя беше част от живота ни. При книгите е същото. Ако историята е в книга, ние не я приемаме просто като история, а я преживяваме все едно сме герои в тази книга. Сякаш това, което се случва в книгата, е част от нашия живот. Мисля, че е важно да откриваме историята по този начин, за да почувстваме какво е било да се живее в тези времена“, допълва авторката. Тя бе част от журито на международния кино-литературен фестивал „Синелибри".

Според нея собственият почерк на режисьора е това, което прави една филмова адаптация добра: „Не искам да контролирам всичко и да настоявам, че всичко трябва да е както в книгата, защото това може да доведе до катастрофа. Това също не е полезно за режисьора и за хората, които работят по тази адаптация“.

Кристин Льоненс , в разговор за научния интерес към темата за отношенията между съпругата и свекървата, за качествата на една добра филмова адаптация и за любовта към цигулката, модата и конете. И още: Какви съвети е получила от своя дядо – художникът и скулптор Гийом Льоненс и има ли човешко състояние, за което не би писала? Защо е важно да си припомняме историята и през художествената литература?

Какво прави една филмова адаптация на книга добра? Ако трябва да назовете едно нещо – какво търсите в екипа, който би екранизирал Ваша книга, за да му я поверите?

- Сложно е. Ако филмовата адаптация е твърде близка с книгата – и аз съм го виждала, това често може да бъде скучно, защото интерпретацията е в различна медия. Затова тя трябва да може да „преведе“ написаното на екрана. Диалозите трябва да са по-кратки, адаптацията трябва да е много по-визуална в сравнение с книгата. И заради това авторът на филма трябва да има свой собствен почерк. Бих казала, че това е най-важното за мен. Мисля си също, че ако нямам доверие на даден човек, не бих му позволила да работи върху книгата. Но, ако му имам доверие, тогава искам да му дам свобода.

Не искам да контролирам всичко и да настоявам, че всичко трябва да е както в книгата, защото това може да доведе до катастрофа. Това също не е полезно за режисьора и за хората, които работят по тази адаптация. Те трябва да могат да се усетят като у дома и да правят нещата по техния начин. Важно е да имат определена свобода, за да се чувстват добре. 

Казвате, че изследването на различни аспекти от човешките състояния е нещо, което Ви мотивира да пишете. Има ли човешко състояние, за което не бихте писали?

- Това е интересно. Вероятно бих се затруднила да напиша нещо за някой психопат, например. Но, ако някой преминава през много голяма трудност, това би било много интересно за мен. Мисля, че човешкото същество е невероятно сложно и интересно, има много по какво да работи, по отношение на съзнанието си. Но хората се променят – първо си бебе, после ставаш малко дете. Тъкмо ставаш добър в това да си малко дете и бум – минаваш през пубертета. Това те обърква – наполовина си дете, наполовина – възрастен. След това преминаваш през това да си възрастен. Всичко е въпрос на баланс. Достигаш до средна възраст, след това до старостта – не знаеш как, но сега това ти се случва. Всичко се променя постоянно и човек постоянно трябва да се адаптира. Освен това го има аспекта на духа, на психиката, на миналото, на разкаянията. В Космоса хората са вероятно най-интересните и очарователни създания.

Би ми било интересно да знам какви са създанията от другите планети – дали са също толкова сложни, колкото хората. Защото мисля, че интелектът превръща хората в сложни създания. Затова и дори други създания – като делфините, като косатките, също са сложни.

В Caging Skies описвате Втората световна война, а в „По дирите на Амбър“ - антиядрено движение от 80-те години и бомбардировката на кораба Rainbow Warrior. В този контекст – защо е важно да си припомняме историята и през художествената литература?

- Художествената литература ни дава човешкия аспект. Ако просто четеш за историята в учебник по история, научаваш факти и години, но не съпреживяваш тези времена. Например, всички преживяхме пандемията, затова тя не е част от историята за нас. Тя беше част от живота ни. При книгите е същото. Ако историята е в книга, ние не я приемаме просто като история, а я преживяваме все едно сме герои в тази книга. Сякаш това, което се случва в книгата, е част от нашия живот. Мисля, че е важно да откриваме историята по този начин, за да почувстваме какво е било да се живее в тези времена.

Трябва да си много точен, когато описваш историческите събития. И не можеш да представяш само една гледна точка. Трябва да можеш да покажеш различни гледни точки и перспективи. В Caging Skies, например, имаме гледната точка на младия нацист, но има още много гледни точки, които да дадат пълната картина за това как вероятно се е чувствала една домакиня в тези години. Затова, със сигурност, трябва да имаш достатъчно герои, за да покажеш различни гледни точки.

С какво темата за отношенията между жената и майката на съпруга й предизвика Вашия интерес? Посвещавате дисертация и третата си книга на нея…

- За мен беше много интересно, че накъдето и да погледнех, включително най-надалеч в писаната ни история, във всяка една култура, винаги съществува конфликт между съпругата и свекървата. Исках да разбера в дълбочина защо това е така, като интервюирах много жени по този въпрос. Мисля, че сега разбирам добре защо това е толкова трудна връзка. Понякога тя дори е подсъзнателно трудна, но така или иначе е трудна.

Вашият дядо Гийом Льоненс, който е художник и скулптор, предсказва, че един ден ще станете писател и Ви е предупредил за предизвикателствата, пред които се изправя един артист. Какъв беше най-ценният съвет, който получихте от него?

- Каза ми колко трудно ще бъде всичко и ми даде книга на Винсент ван Гог с негови писма до брат му Тео. Прочетох ги и прочетох колко много се е борил, как не е имал никакви пари… Така че знаех, че ще е трудно, защото писането отнема много време, отнема години. Caging Skies, например, не беше издаден веднага. По-късно, беше издаден и преведен на много езици, но мина една година преди някой издател да го вземе. Предвид колко много години бях вложила в тази книга, това беше много болезнено време за мен. Спомням си, че си мислех, че съм писала в продължение на пет години, а никой няма да иска да го издаде. Бях много разстроена заради това, беше ми трудно да спя. Дядо ми ме подготви за това колко тежък ще бъде този път, за да не се отказвам, когато има трудности.

Какво Ви липсва повече днес – свиренето на цигулка, работата като модел или конете?

- Забавно е, защото все още свиря на цигулка в оркестър, в Бурж, Франция. Свирим симфонии на Хайдн и концерт за кларинет и цигулка на Моцарт. Това е Grand Symphonic Orchestra of Bourges. Но много ми липсват конете. Прекалено много ме е страх да не падна, за да се опитам отново да яздя. Понякога през нощта сънувам как яздя и, когато се събудя,  си мисля: „Това беше чудесно“.

Преди на уебсайта ми имаше информация за изявите ми с цигулката, може би, отново трябва да я има. Когато излезе „Джоджо заека“, гледах двама души по радиото, които говореха за мен. Сърцето ми започна да бие бъро. Единият от тях каза, че свиря на цигулка, а другият отговори с: „изтънчена дама“  (Смее се – бел. а.). Затова махнах тази информация – не искам някой да ме мисли за „изтънчена дама“. Аз съм много обикновена, точно като цигулката. Засрамих се, когато казаха „изтънчена дама“ и затова премахнах тази информация от уебсайта си.

Имало ли е период, в който не сте свирила на цигулка?

- Да, докато работех като модел. И ми липсваше. Помня, че това беше едно от нещата, с които започнах отново да се занимавам, след като преустанових тази работа. Освен това, заради цигулката е хубаво човек да има къси нокти, а заради работата като модел, беше хубаво те да са малко по-дълги. Така че след като престанах да бъда модел, си изрязах ноктите и отново се захванах с цигулката.

Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?

- Бих казала, че съм много грижовна спрямо хората (Кристин Льоненс използва думата caring – бел. а).

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича..."?

- Обичам да се смея. Мисля, че е важно човек да дава някакъв вид радост.

Кристин Льоненс е родена през 1964 г. в Хартфорд, Кънектикът, от майка италианка и баща белгиец. Тя е новозеландско-белгийска писателка, авторка на четири романа, преведени на 25 езика. Има бакалавърска степен по френска литература от Университета на Северна Каролина и магистърска степен по английска и американска литература от „Харвард Екстеншън Скул“ в Кеймбридж, Масачузетс. През 2008 г. получава стипендия от университета „Виктория“ в Уелингтън за докторска степен по творческо писане.

За да осигури образованието и ранната си писателска кариера, се изявява като фотомодел – позирала е за модните дизайнери Юбер дьо Живанши, Пако Рабан, Нина Ричи и др. През 1996 г. печели награда за най-добър оригинален сценарий от „Centre National du Cinéma“. През 1999 г. Кристин Льоненс издава първия си роман „Primordial Soup“.

През 2017 г. романът „Caging Skies“ е адаптиран за театралната сцена, а две години по-късно кинорежисьорът Тайка Уайтити го пренася на големия екран. Филмът „Джоджо Заека“ печели награди, включително „Оскар“ и BAFTA в категория „Най-добър адаптиран сценарий“. Последният засега роман, „По дирите на Амбър“, е любовна история, която се развива на фона на антиядреното движение през 80-те, и в момента е в процес на екранизация от продуцентите на „Телма и Луиз“.

Още от рубриката
Подиум на писателя
Писателят Борис Акунин е осъден в Русия задочно на 14 години лишаване от свобода
Теодора Славянова
Подиум на писателя
Община Сливен обяви прием на номинации за наградата „Добри Чинтулов“
БТА
Подиум на писателя
Людовико – императорът на България
Всичко от рубриката
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Анелия Пенкова
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Литературен обзор
От бедност до бестселъри: Историята на Дж. К. Роулинг
Антоанета Маркова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Калина Бояджиева
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екз ...
Избрано
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа. "Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи ...
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Ако сте поропуснали
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ. Експонатът на месец юни е снимка, напра ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.