„Песента на бързолетите“ е новата поетическа книга на Емилия Найденова, съобщават издателите от „Жанет 45“. В нея авторката събира 42 стихотворения, писани в последните десет години. 

„Може да се каже, че не съм била особено продуктивна, но в този дълъг период на трасформации успях да запазя едно от най-любимите си неща все така туптящо, каквото и да се случваше“, отбелязва Емилия Найденова в публикация в социалните мрежи. По думите нито едно от тези 42 стихотворения не е случайно.

„Надявам се, че се получи една добра книга, силно документална, осъзнавам, че някои стихотворения е трудно да излязат от стаята, в която се случват. Но вярвам и че през историята на другия, човек може да се справи със своите собствени травми. Има път и нашата задача е да борим мрака, колкото сили имаме“, допълва Найденова.

Според Г

Лисици, вампири и феи се събраха на фентъзи бал, за да се срещнат с американската писателка Джули Кагава. Събитието се състоя в зала "Щрак" в столицата.

Фентъзи балът "Нивганигде" беше кръстен на страната на феите от нейната поредица "Железните феи" и издателството "ПроБук" специално беше подканило феновете да дойдат маскирани. 

В началото на партито беше представен екипът, работил по българските издания на книгите на Кагава: преводачките Анна Балева и Десислава Сивилова, редакторката Анна Тодорова, художниците на корицата Ина Димитрова и Ясен Иванов. Допълнителни аплодисменти спечели фактът, че името на Ясен, преведено на английски, съвпада с това на един от главните герои в "Железните феи": Аш (Ash).

Последва раздаване на автографи и снимки с авторката. Джули Кагава разписваше всички книги - доста от феновете си носеха поредици, а на първата книга рису

Панаирът на книгата е една чудесна инициатива и един чудесен начин читателите едновременно да се приближат до авторите, но също така и някак да минат покрай литературата, както се движа през своето ежедневие и да си изберат книга, която им харесва, да разгледат, да поговорят с авторите. Това каза поетът и писател Владимир Левчев, който днес раздава автографи на щанда на издателство „Милениум“ на Пролетния панаир на книгата. 

През март той представи новата си стихосбирка „География на съня“ . 

Днес разказва, че тази книга е продължение на известната му стихосбирка от 80-те години „Кой сънува моя живот“. Авторът обяснява, че под „География на съня“ той разбира две неща. Много мистици смятат, че когато заспим, астралното тяло се отделя от физическото и пътува в страната на сънищата или в страната на духа. Така че к

Регионалната библиотека в Смолян представи книгата на Васил Венински „Божие дърво“. „Всяка моя книга съм я писал така, че когато я чета след време, ме разплаква“, разказа пред читателите отличеният с националната литературна награда „Николай Хайтов“ писател. „Божие дърво“ е сборник разкази, в които Венински представя със завладяващо художествено повествование реални исторически сюжети, легенди и предания от Родопите.

Авторът разказа, че цялото му творчество от 33 авторски и съавторски книги са посветени на родното място. „Родопите са планина с душа, в нея е родена поезията, музиката на Орфей, но и бунтът на Спартак. Щастливи сме, че планината е нашата вселена“, каза Венински. На литературното четене авторът открехна страниците на поредица разкази, пренасящи ни в мистичната планина от XVIII век до днес. В белетристични

Над 90 участници – ученици, студенти, журналисти, общественици и др., са се включили във второто издание на инициативата „Голямата диктовка“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), съобщават организаторите. Събитието е с надслов „Пазител на българския език“.

Прочетеният текст е бил откъс от „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ („Солунска легенда“). Темата на диктовката е свързана с отбелязването на 1170 години от създаването на първата славянска азбука. „В годината на глаголицата, ние отдаваме признание пред делото на светите братя, които са символ на просветлението“, е казала по време на събитието директорът на НБКМ доц. Калина Иванова, цитирана от екипа на библиотеката.

Диктовката бе водена от Мирослав Христов, заместник-директор на 38. Основно училище &bdquo