„Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции, като престанем да ги отъждествяваме с политическите повели на деня", казва поетът, преводач и писател Георги Борисов. 

Според твореца „хартията ще свърши, когато изчезнат горите, а с тях и въздухът на планетата. Тогава ще загине и човекът, а с човека – и думите. Словото обаче, „което беше в „Началото“, ще остане като дух, свидетелство и залог за живота на Земята.“

Първото стихотворение на Георги Борисов е отпечатано през 1967 г. в списание „Родна реч“, а десет години по-късно излиза и дебютната му поетична книга – „По пладне някъде в началото“.

Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Той завършва Френската езикова гимназия в столицата през 1969 г., след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Ге

Книгите "Само тази любов" и "Само тази България" на поетесата Елка Няголова ще бъдат представени в Огледална зала "Нели Божкова" в Добрич във вторник, съобщават от Община Добрич. Литературната вечер е организирана от Община Добрич, Съюза на българските писатели (СБП), Славянска академия и Сдружението на писателите – Добрич. В представянето на книгите ще участват главният редактор на вестник "Словото днес" Надя Попова, която е и член на Управителния съвет на СБП и рецензент на книгите, както и литературният критик и преподавател по български език и литература Драгомил Георгиев.

Двете нови книги на поетесата бяха представени през месец април в София. "Тази книга е моята дълго сподавяна въздишка", казва за книгата "Само тази България" Елка Няголова. 

Елка Няголова е родена в Добрич. Живее във Варна. Завършила е българска филология в СУ „Свети Климент Охри

Литературно четене по повод Деня на Европа и 80 години от края на Втората световна война организира в Плевен местното Сдружение „Дружество на писателите“. То се състоя в залата на Художествена галерия Колекция „Дарение Светлин Русев“.

В литературната вечер взеха участие Лалка Павлова, Витка Витанова, Атанас Славчев, Венета Йочева, Люлин Занов,  млади автори от Професионалната гимназия по механоелектротехника (ПГМЕТ) в града и тяхната учителка Наташа Басарова, която е член на Дружеството. Водещ беше поетът Валери Петров.

„Човечеството загуби във Втората световна война над 70 милиона души, а само Съветският съюз – над 27 милиона. С нашата вечер отбелязваме кръглата годишнина от нейния край и Деня на Европа. Това са знаменателни дати, особено в сегашното време, което е потънало във войни и неразбирателства по целия свят“, каз

Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа.

Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ. 

По думите им

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн