Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проуч

Проф. Кирил Павликянов подари на Университетската библиотека снимки на ръкописи от изследователските си пътувания в Света гора и описи на предоставените материали, които ще обогатят фонда на Зографската стая. Това съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Проф. Павликянов направи дарението на втората сбирка на клуба на приятелите на Зографската стая, където представи славянските ръкописни сбирки на светогорския Протат и на манастирите Ватопед, Каракал и Дохиар.

Присъстващите учени и преподаватели от Софийския университет и от Българската академия на науките се включиха в дискусия по аргументираните тези и коментираха датировката, и стила на ръкописите. 

Сбирката завърши с виртуално пътешествие из Светогорските манастири.

Невена Коканова, Вили Цанков, Леда Тасева, Леон Даниел, Георги Миладинов, Боян Дановски, Светлозар Игов са част от личностите, за които Клара Армандова разказва в автобиографичния си роман „Танцът на делфините“.

„Когато бях на 22-23 години, много обичах морето. Имаше една сладкарничка „Албатрос“ в курорта „Дружба“ (днес "Св. св. Константин и Елена", бел. а.), която приличаше на плацдарм за НЛО. Тя съществуваше допреди седем-осем години. Аз излязох на този плацдарм и изведнъж забелязвам, че в лунната пътека танцуват едни делфинчета. Това беше невероятно преживяване“, разказва в интервю актрисата и режисьор.

„Тогава се замислих колко са свободни те и как няма никакви хора отгоре им, никакви кукловоди, никакви подмишници. Те са независими от цялата

Стартът на третото издание на Националния литературен конкурс за поезия и проза на името на Янаки Петров бе обявено от организаторите.

Всеки, който желае да участва, може да го направи до 20 август. По думите на екипа, събитието се е превърнало в културна емблема и устойчива традиция. В конкурса могат да участват всички талантливи пишещи хора с до три стихотворения в раздел „Поезия“ и с един разказ до три стандартни страници в раздел „Проза“. Няма тематични и възрастови ограничения, отбелязват още организаторите.

„Наградите ще продължат да бъдат много. Общият награден фонд е над 2 800 лева“, казва Станимир Димитров, поет и организатор на конкурса. Книгоиздателска къща „Труд“ традиционно ще се включи в конкурса като част от организаторите и за трети пореден път ще връчи своя награда. Подкрепа оказва и Община Средец.

&

Когато човек чете книги за театър, той посещава театър, който се случва във въображението му, каза в интервю актрисата, режисьор и драматург Мая Кисьова, която е родом от Разград. Днес тя представи две от книгите си – „Театър от пясък“ и „Три пиеси“ в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград по покана на директора на културната институция Димитър Петров.

„Когато имаш книга с пиеси, периодично разтваряш един драматургичен текст и винаги обаче представлението, което си представяш е различно и това е някакво предимство. Четенето на пиеси отдавна е излязло от театралната институция, хората харесват, свикнаха, че драматургичен текст могат да го имат и като литература вкъщи“, подчерта Кисьова. 

„Театър от пясък“ е създадена през 2019 година. Тогава работех в Националната библиотека в зала &bdq