В Плевен поетесата Валентина Атанасова представи книгата си „Луната – кърваво лале. Щрихи от творчеството и живота на Н. В. Ракитин“. Събитието се състоя в залата на художествена галерия „Колекция Светлин Русев“.

„Реших да представя книгата по случай 140 години от рождението на Никола Ракитин, въпреки, че е краят на културния сезон“, каза авторката.

Тя добави, че написването на книгата е било много амбициозна задача. Атанасова е на мнение, че се е справила. Обикнала е Ракитин още през 90-те години на миналия век, когато като библиотекарка прочита неговото произведение „Лес“. Тази книга така я е увлякла, че постоянно е търсила негови творби. Когато е успяла да прочете всичко, тя вече е била влюбена в него  като личност, общественик и поет. Един ден е решила, че може да направи биографична книга.

Тя нарич

Книгата „Никола Мавродинов - изкуство и време. Анализи и обзори 1928 – 1943“ беше представена от председателя на Добруджанския научен институт Борис Спасов в добричката художествена галерия.

“Сборникът е едно от най-новите издания на Добруджански научен институт и Исторически музей – Тутракан. Той съдържа материали, поместени на страниците на емблематични български периодични издания от периода 1928 до 1943 г., сред които списанията „Златорог“, „Завети“ и „Изкуство и критика“. Те дават поглед върху художествения живот и критиката в България през първата половина на ХХ век”, каза  Борис Спасов.

Той сподели, че когато е започнал да чете книгата, е бил приятно изненадан за това какви познания за българското и световно изкуство има Никола Мавродинов. “Два периода от неговото творчество са от

Невена Коканова, Вили Цанков, Леда Тасева, Леон Даниел, Георги Миладинов, Боян Дановски, Светлозар Игов са част от личностите, за които Клара Армандова разказва в автобиографичния си роман „Танцът на делфините“.

„Когато бях на 22-23 години, много обичах морето. Имаше една сладкарничка „Албатрос“ в курорта „Дружба“ (днес "Св. св. Константин и Елена", бел. а.), която приличаше на плацдарм за НЛО. Тя съществуваше допреди седем-осем години. Аз излязох на този плацдарм и изведнъж забелязвам, че в лунната пътека танцуват едни делфинчета. Това беше невероятно преживяване“, разказва в интервю актрисата и режисьор.

„Тогава се замислих колко са свободни те и как няма никакви хора отгоре им, никакви кукловоди, никакви подмишници. Те са независими от цялата

Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа.

Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ. 

По думите им

Книгата „С Левчев завинаги“ бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ тази вечер. Сборникът излиза по повод 90 години от рождението на поета и писател Любомир Левчев.

В изданието са включени текстове на различни автори – на самия Левчев, Стефан Цанев, Юлия Кръстева, Петър Увалиев, Радой Ралин, Виктор Пасков, Никита Димитриевич Лобанов-Ростовски, Аркадий Ваксберг, Владимир Висоцки и др. Съставител на изданието е дъщерята на Любомир Левчев - Марта Левчева. Тя благодари на княз Никита Лобанов-Ростовски, на международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и на университетското издателство „Св. Климент Охридски“, с чиято подкрепа излиза „С Левчев завинаги“. 

„Благодаря на всички, които се отзоваха с текстове, на всички, които дойдохте тук“, каза Марта Левчева. Вложих