Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал

Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната си селекция стихосбирката "Сърцето не е създател" на поета Йордан Ефтимов като препоръчана преводна литература. Това се съобщава на сайта на организацията. 

Книгата излиза в България през 2013 г. Заглавието й на английски език е The Heart Is Not a Creator, а преводът е дело на Джонатан Дън. Стихосбирката е издадена от Broken Sleep Books и е на пазара във Великобритания от 31 юли 2025 г.

Поетът, драматург и литературен критик Т. С. Елиът заедно със свои приятели основава през 1953 г. Poetry Book Society, за да споделят радостта от поезията, се казва на сайта на организацията. Дружеството, което е базирано в Нюкасъл, е водещо в популяризирането на най-доброто в съвременната поезия.

Изборът на журито за поетична творба на есен 2025 г. е "Уста" (Mouth) на Мона Арши.  

В есенната

Поетесата Надежда Захариева участва в среща разговор с жители на Попово. Пред аудиторията тя представи част от своето творчество, както и новата си книга „Наричана накратко Надка“. Авторката разказа моменти от семейния си живот с покойния вече поет Дамян Дамянов и сподели размисли за живота, приятелство, любовта и омразата, за човешките добродетели като цяло. Пред присъстващите Захариева изказа категоричното си мнение, че „който ме отрича, ме признава“ и затова не отдава своята енергия в противоборство с онези, които говорят или пишат лошо за нея.

Събитието е част от съпътстващата програма на Националния фестивал за стара градска и шлагерна песен „Спомени в песни – Попово 2025“. Тази година е неговото четиринадесето издание. Форумът се организира от Община Попово, Дом на културата „Димо Коларов“ и Народно читалище „Съ

Тази книга е написана и като реакция срещу това, което аз наричам лошата музика, тоест – натрапената музика, тази, която слушаме в ресторанти и заведения, която ни налагат – еднообразна, монотонна музика. Това каза проф. Стоян Атанасов за тома си „Гигантите в джаза“. Представянето на изданието бе тази вечер, в рамките на Пролетния панаир на книгата.

Според автора джазът като музика се различава с това, че в него има много въображение и импровизация. Най-простата формулировка е синкопирана музика плюс въображение, посочи той.

Проф. Атанасов отбеляза, че се е опитал да представи историята на джаза с неговите най-видни представители, които са променили тази музика. Тях наричам „гигантите на джаза“, разказа той.

В книгата са включени 26 есета главно за американски изпълнители, понеже те са водещите в това изкуство, каза авторът н

На кого принадлежат думите „Всичко, което е далеч от морето, е провинция“?  Това бе въпрос, зададен към участник в телевизионното предаване „Стани богат“ на 29 април т.г.

За правилен отговор бе посочен Ърнест Хемингуей, като останалите възможности бяха Херман Мелвил, Паулу Коелю и Уолт Дисни. Съществуват обаче достатъчно обосновани причини авторството на Хемингуей върху въпросната фраза да бъде оспорено.

Твърдението, че всичко, далеч от морето, е провинция, се радва на широка популярност в интернет и е често цитирано в лични профили във Фейсбук, Инстаграм, Pinterest и Reddit. В преобладаващата си част тези профили са на българи.

През 2003 и 2009 г. мисълта за морето и провинцията се появи на билбордове и като лозунг в предизборните кампании на конкретни политически сили в Бургас и Варна, като думите отново са приписани на Ърнест Хем