По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ.

Експонатът на месец юни е снимка, направена във фотостудио в Дупница през март 1913 година. Тя запечатва образа на почти 4-годишния Димитър Димов, известен още като Мишо, в прегръдка с майка му Веса. От НЛМ уточниха, че ценният експонат е получен от Людмила Генева, сестрата на Димитър Димов.

Роден на 25 юни 1909 година в Ловеч, Димитър Димов прекарва детството си в бащината къща в Дупница. Баща му Тотю Димов е офицер, който загива на фронта в Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова е родена в Дупница през 1889 година. Дядо му Спас Харизанов участва в Кресненското въстание заедно със своя родственик Иван Сандански - бащата на Яне Сандански.

Темата за паметта - личната, колективната, градската, е във фокуса на книгата „Тролейни хроники с разместени страници“ на Татяна Йолинска, съобщават издателите от „Библиотека България“.

В сборника са включени кратки разкази, поетични фрагменти и моментни портрети.

„Тролейни хроники с разместени страници“ е книга за онези мигновени мисли, които ни връхлитат между две спирки, но рядко задържаме. Татяна Йолинска пише като пътник без крайна дестинация – събира и документира разпилени спомени, разговори, тишини, несъстояли се срещи – моменти, иначе обречени да се разтворят в отварата на времето“, пише редакторката Преслава Божидарова. „Не за четене, а по-скоро за преживяване, тази книга наподобява случайна среща в дъждовен ден, последната дума от разговор, който никога не се е състоял, тихото усещане, че нещо важно

„Съкровището на Цезар“ е заглавието на новата книга на Гергана Лаптева. Историческият роман, съдържащ 640 страници, излиза с логото на издателство „Егмонт“, съобщават от екипа.

Две събития са в основата на сюжета. 47 г. пр.н.е. В една лятна нощ, под прикритието на предизвикан пожар и пред погледа на пълната луна, безценно съкровище, пазено зорко и трупано през векове, бива вероломно отмъкнато.

2024 г. Александра Верон е на прага на нечувано разкритие – тя успява да разчете фрагмент от текст от папирусите, намерени в Херкулан. Това постижение само по себе си е историческо, но във фрагмента се крие нещо още по-невероятно – ключ към митологичното Съкровище на Цезар.

„С помощта на археолога Коста Марков, Александра тръгва по следите, които я отвеждат от Италия през Египет до Гърция. Само легенда ли е въпросното съкровище, а

Книгата „Рецитал край каменната маса“ със стихове на три поколения от една фамилия – Любомир, Владимир и Боян Левчеви, бе представена в Посолството на България в Букурещ.

“Имах удоволствието да получа тази книга с автограф и посвещение от единия от авторите. И си мислех за това колко важно нещо е приемствеността. И как приемствеността в случая със семейство Левчеви показва няколко епохи. Показва една епоха, в която уважаваният от всички от нас, лека му пръст, Любомир Левчев, дълги години беше един от доайените на българската поезия. Той беше и човек, ползващ се с определен авторитет сред българските поети и писатели. Той беше един майстор за времето, в което живееше. След това неговият син Владимир Левчев. Той пък стана от тези нови лица на поезията, които дадоха друг поглед и подготвиха нова епоха. Той, по подобие на своя баща, е един от хората, които с

Книгите за писателя са като децата за майката – трудно е да кажеш кое ти е любимото, но обикновено обичаш най-много най-малкото, каза Владимир Зарев в Ловеч. В Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” той представи най-новия си роман – „И аз слязох”.

Авторът разказа, че го е написал, след като бил болен и сънувал, че трябва да го напише. По думите му в книгата се стреми да даде отговор на три важни въпроса. Първият е как подвигът на Иисус Христос на кръста има такава устойчивост вече 2000 години. Отговорът според мен е, че Иисус предпочита страданието вместо възможността да се спаси.

Вторият въпрос е защо Бог изпраща на Земята едновременно човек и Бог; защо избира това странно двуединство, след като е могъл да изпрати просто ангел или само човек, или само Бог. Според Зарев отговорът трябва да се търси в изначалието на еврейското сказ