"Носорог в банята е метафора за всички неочаквани, неизвестни и изненадващи събития, които всеки от нас има, дори когато се убеждава, че всичко му е ясно и животът му е подреден. Носорогът олицетворява тези изненади, които живота ни поднася, без да ни пита дали сме готови за тях". Това каза журналистът Георги Милков на представянето на новата си книга „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“. Събитието се състоя в кино "Кабана“ в парка на Националния дворец на културата (НДК). 

„Тази вечер ни събира не журналистът, не специалният кореспондент, не главният редактор, не водещият на телевизионно предаване, а талантът на човека с главно ч – Жоро Милков. Един очевидец на неговите истории, който макар и инкогнито, присъства в разказите - лъскавият пътешественик Константин Вълков", каза издателят и управителят на „Книгомания" Илия

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн

В Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков бе открита изложба, която представя инициативите на най-големите библиотеки в Софийска област, както и на Столичната библиотека. 

Изложбата откри главният библиотекар на Самоковската библиотека Албена Ихтиманска. Тя каза, че това е визуален разказ за дейността и духа на библиотеките в областта. По думите на Ихтиманска в паната са запечатани най-ключовите моменти от дейността на културните институции.

„Всяка от снимките представлява прозорец на усилията, ентусиазма и любовта, с които библиотечните специалисти обгрижват своите читатели - от най-малките до най-големите“, добави тя. По думите й това не е просто сбор от изображения, а свидетелство за живота на библиотеките в съвременния живот. Тя е и израз на признателност към всички библиотекари, които с търпение и любов вършат своята работа