Тазгодишното издание на международния фестивал на поезията „Орфей“ ще се състои на 8 и 9 май в Пловдив, в малката раннохристиянска базилика, съобщават организаторите.

Участниците са от Хърватия, Чехия, Словакия, Естония, Турция, Босна и Херцеговина, Дания, Грузия и България. Поетите, които по традиция са 12, ще четат на роден език и в превод на български в двете фестивални вечери.

По време на откриващата вечер на форума ще бъде връчена голямата награда „Орфей“ – за изключителен принос към поезията.

На 9 май – в Деня на Европа, фестивалът продължава с открит писателски форум на тема „Фигурата на Орфей – между мита и мига“, последван от заключително четене и церемония по връчването на останалите награди в следните категории – за цялостно представяне, за най-добро стихотворение, за любовно стихотворение и за

Българската делегация в Атон, водена от вицепремиера Атанас Зафиров, посети библиотеката на Зографския манастир. Преди това избраният за игумен на Зографския манастир Гавриил показва на българската делегация чудотворните икони на свети Георги.

Делегацията е на посещение в Света гора по повод празника на Зографския манастир.  В манастирската библиотека Гавриил показа мястото, където е била запазена и по-късно открита черновата на "История славянобългарска".  "Негова чернова е запазена тук на това място, което е оставено празно. Там е била и там е съхранявана и открита от големия изследовател Йордан Иванов", разказа игуменът. "Говорим за 1909 г., когато Иванов идва в манастира, за да проучи старите книги, които са били свързани с историята и с това, което е било наследство на манастира и открива ръкописа",  каза още той. "Това е единственото нещо, което е зап

Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) връчи годишните си награди в рамките на откриването на 19-ата Национална библиотечна седмица тази вечер. Събитието се състоя в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ).

За млад библиотекар на годината беше обявен Иван Петров от библиотеката при Основно училище „Ран Босилек“ в Габрово, а за библиотекар на годината - Мануела Енчева от Регионалната библиотека „Партений Павлович“ в Силистра. Наградата за библиотека на годината бе за библиотеката на Нов български университет (НБУ) в София.

Приз за цялостен принос за развитието на библиотеките бе присъден на проф. Александър Димчев, а отличието в областта на история на книгата на името на проф. Ани Гергова – на Дора Савова. В категория „Подкрепа за библиотеките“ бяха наградени БНТ2 и Васил Кафтанджиев.

В Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски на 3 юни ще бъде открита изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей" - инициатива на Факултета по славянски филологии, която поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

В 11.00 ч. в централното фоайе на СУ ще бъде открита изложба, в която участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото...".

Веднага след това, в дворното пространст

Тази книга е написана и като реакция срещу това, което аз наричам лошата музика, тоест – натрапената музика, тази, която слушаме в ресторанти и заведения, която ни налагат – еднообразна, монотонна музика. Това каза проф. Стоян Атанасов за тома си „Гигантите в джаза“. Представянето на изданието бе тази вечер, в рамките на Пролетния панаир на книгата.

Според автора джазът като музика се различава с това, че в него има много въображение и импровизация. Най-простата формулировка е синкопирана музика плюс въображение, посочи той.

Проф. Атанасов отбеляза, че се е опитал да представи историята на джаза с неговите най-видни представители, които са променили тази музика. Тях наричам „гигантите на джаза“, разказа той.

В книгата са включени 26 есета главно за американски изпълнители, понеже те са водещите в това изкуство, каза авторът н