Георги Господинов ще представи романа си „Времеубежище" на литературния фестивал Literaturfestival Potsdam - LIT:Potsdam (ЛИТ: Потсдам) в Германия, съобщиха организаторите на официалния уеб сайт на фестивала.

Тазгодишното 13-о издание ще се проведе в периода от 1 до 6 юли.

Георги Господинов с "Времеубежище" и актьорът Самуел Финци с биографичната си "Книгата на Самуел" са в програмата в първия ден на фестивала. Мотото на 13-ото издание е "Бъдеще на миналото". 

Литературата винаги е репетиция на живота, хората си представят себе си в по-ярко минало и бъдеще и мечтаят за по-добър свят, обяснява избора на мотото творческият директор на фестивала Денис Шек.

„Времеубежище" е издадена в Германия през 2022 г., а автобиографията на Самуел Финци - през 2023 г. Модератор на събитието на 1 юли в театър "Ханс Ото" в Потсдам ще бъде германският

За някои от най-запомнящите се футболни срещи на български отбори разказва спортният журналист Илия Иванов в книгата си „(Не)забравените мачове“, разказват издателите от „Сиела“.

Историите в тома са базирани на спомени и лични разкази на участващите лица. Авторът разказва за мачове на родни клубни тимове срещу футболни отбори като „Барселона“, „Ливърпул“, „Манчестър Юнайтед“, „Ювентус“, „Милан“, „Байерн“ (Мюнхен) и др. Пише още за Аспарух Никодимов, Петър Зехтински, Спас Джевизов, Атанас Пашев и други спортисти.

„Изданието ни връща към славните мигове, когато два мача не бяха достатъчни на „Ювентус“ да пречупи пловдивското „Юве“, Алекс Фъргюсън страда срещу „Марек“ в Дупница в европейския си дебют, „Левски“ се изправя срещу

Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. 

Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцият

Регионална библиотека "Христо Ботев" – Враца откри своята лятна програма с представяне на книгата „Морските приключение на Точица“ с автор Ралица Найденова. Това бе и първото събитие, с което се поставя началото на традиционната инициатива „Лято в библиотеката“. 

„Книжката „Морските приключения на Точица“ е по-различна с това, че не разказва просто история, а дава възможност на децата да участват в процеса и да продължават историята“, каза Ралица Найденова. Тя допълни, че в изданието има възможност за попълване на лексикон с въпроси, има кръстословици, илюстрации, които могат да рисуват децата. Директорът на регионалната библиотека Силвия Павлова каза по време на откриването, че всяка сряда до края на месец юли в парка зад паметника на Ботев децата ще могат да слушат приказки в откритата читалня. 

В програ

Регионалната библиотека в Смолян представи книгата на Васил Венински „Божие дърво“. „Всяка моя книга съм я писал така, че когато я чета след време, ме разплаква“, разказа пред читателите отличеният с националната литературна награда „Николай Хайтов“ писател. „Божие дърво“ е сборник разкази, в които Венински представя със завладяващо художествено повествование реални исторически сюжети, легенди и предания от Родопите.

Авторът разказа, че цялото му творчество от 33 авторски и съавторски книги са посветени на родното място. „Родопите са планина с душа, в нея е родена поезията, музиката на Орфей, но и бунтът на Спартак. Щастливи сме, че планината е нашата вселена“, каза Венински. На литературното четене авторът открехна страниците на поредица разкази, пренасящи ни в мистичната планина от XVIII век до днес. В белетристични