Книгата „Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки“ бе представена в столичния парк „Княжевска градина“ по случай десетата годишнина от основаването на  интернет справочника „Написаното остава. Пиши правилно!“ на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките (БАН). Това съобщават от Националното издателство за образование и наука (НИОН) „Аз-буки“.

В изданието са включени подбрани текстове на учени от Института за български език. Целта е те да достигнат до максимален брой читатели и да насочат вниманието им към грешки в писмената и устната реч, които са характерни и често срещани, както и да се препоръча правилната употреба. Редактори на изданието са проф. Светла Коева, проф. Диана Благоева, доц. Татяна Александрова и доц. Ваня Мичева.

„Винаги е б

Валерия Минева - Лира представи в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен книгата си „Приказливко в страната на думите“. След срещата с десетки деца от областния град тя каза , че книгата е издадена от „Потайниче“ и че турнето за представянето е финансирано от Националния фонд „Култура“.

Тя каза още, че в основата на първата детска книга стоят обещанията и силата на думите. „Не само децата, но и до някаква степен и възрастните не държим много на думите си и на обещанията. Аз съм вдъхновена може би от моето детство и от нещата, които като дете съм усещала, че са ме разочаровали в отношението на моите родители и изцяло на възрастните“, добави Валерия Минева - Лира.

Тя коментира, че книгата е за деца от 5 до 10 години. „Разбира се при по-малките читатели родителите четат на децата си. Имахме де

Четвъртият том от поредицата "Съдбата на българите в Западните покрайнини" беше представен днес в Кюстендил от доц. д-р Ангел Джонев - председател на Научния институт "Западни покрайнини", доц. д-р Александър Гребенаров - негов заместник, мецената на изданието д-р Валентин Янев - член на научния институт и Иван Николов – председател на Културно-информационния център "Босилеград".

Институтът "Западни покрайнини" е учреден през 1932 г., но е прекъснал дейността си при така нар. "народна власт", а наскоро възстанови дейността си. Членовете на института днес организираха и панихида в църквата "Св. Николай Софийски" в София по повод 108 години от погрома в Босилеградско (15-16 май 1917 г.) и за всички загинали в борбите на българите от Западните покрайнини.

"Заедно сме днес, за да се съпреживеем една поредна книга от поредицата "Съдбата на българите в Западните п

Историците проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович представиха книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ тази вечер в столичния литературен клуб „Перото“. Изданието излиза по повод 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.  

По думите на управител на „Книгомания“ Илиян Андонов това са тримата тенори на нашата история. Аз съм изключително приятно изненадан от съдържанието, защото всички имаме нужда от съвременен прочит на нашата история, отбеляза той.

Проф. Петър Стоянович разказа, че идеята за изданието се появила много спонтанно при среща с двамата му колеги. 

„Милко каза едно изречение: Абе, що не вземем да напишем една книга за Съединението. И почти на шега, както България влезе в НАТО и ЕС, имахме готова книга“, каза той. Проф.

"Живеем в индустриална идеология на разделението. Разделени сме един от друг, разделени сме от разни мнения, разделени сме от животните, от растенията. Ние просто боледуваме от едно трагично разделение." Това коментира Капка Касабова в Бургас, разказвайки за изчезващата връзка на хората с природата и своите преживявания, предхождащи написването на най-новия роман "Анима", преведен от английски и издаден на български език от издателство ICU. Писателката и нейният издател Невена Дишлиева бяха гости на второто издание на Черноморския литературен фестивал, където преведоха публиката през процеса на създаване на последната част от т.нар. балканска четирилогия на Капка Касабова, включваща още "Граница", "Към езерото" и "Еликсир".

Писателката описа като мистичен начина, по който всеки път достига до историите и героите на своите романи. Те от своя страна, според Невена Дишлиева, не м