РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Литературен обзор
Книгата „Литературният персонализъм“ е синтез на моите зан ...
Златното мастило
„Детето от пророчеството“ е третата и последна част от три ...
Златното мастило
„Изгорелите книги“ е заглавието на изложбата, която проф. ...

Димитър Маринов: Успехът е нещо, което ти си даваш сам (интервю)

Дата на публикуване: 11:53 ч. / 01.12.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
3997
Литературен обзор

Младите таланти не правят разлика между персонално и професионално его. Това каза актьорът Димитър Маринов по повод книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“. Премиерата е на 2 декември в литературния клуб „Перото“.

Дванадесетото издание на Международния литературен конкурс "Изкуство против дрогата" започва набирането на творби, които ще се борят за награден фонд, разпределен в 12 категории, съобщават организаторите му от Народно читалище "Любен Каравелов 1940" в партньорство със Синдиката на българските учители в Бургас и Общински съвет по наркотични вещества към Община Бургас.

Конкурсът се организира по повод Международния ден за борба с наркоманиите - 26 юни. Той се провежда под егидата на областния управител на Бургас и досега в него участие са взели над 2000 автори от повече от 60 държави, като наградените и номинираните творби се издават в сборник.

Желаещите да се включат в тазгодишното издание трябва да са деца и младежи на възраст от 14 до 25 години, разделени в две възрастови групи - от 14 до 17 и от 18 до 25 години. Най-късно до 14 април те трябва да изпратят свое стихот

Следващата книга на Пол Маккартни, която ще излезе тази есен, напомня, че легендарната ливърпулска четворка "Бийтълс" не е била единствената му група, предаде Асошиейтед прес. 

Wings: The Story of a Band on the Run разказва историята на група "Уингс", която Маккартни сформира в началото на 70-те години на миналия век след разпадането на "Бийтълс". 

С членове, сред които китаристът Дени Лейн и тогавашната съпруга на Пол Маккартни - Линда, "Уингс" се издига от група, концертираща с ван, до продажбата на милиони записи с хитове като Band on the Run, Jet, My Love и Silly Love Songs. 

Групата се разпада през 1981 г.

Книгата от 528 страници, която отчасти се основава на интервюта с Пол Маккартни, ще бъде издадена на 4 ноември.

"Много съм щастлив, че ще се пренеса във времето на "Уингс" и ще преживея отново някои от нашите луди приключения чр

Изживяла съм историята на моите три героини, каза камерунската писателка Джаили Амаду Амал по време на представянето на новата си книга "Жени, лишени от търпение".

Събитието тази вечер бе част от "Нощ на четенето" в зала "Славейков" на Френския институт. 

Джаили Амаду Амал благодари на всички присъстващи в залата и разказа за мотивите за написването на книгата. Тя говори за силата на литературата в живота на всеки човек. Сподели и за малка част от живота си - основата върху, която е изградила "Жени, лишени от търпение". 

Актрисата Ина Добрева прочете откъс от книгата на френски и на български. 

Джаили Амаду Амал придобива световна популярност със своите произведения, които се занимават с теми като правата на жените, социалната несправедливост и трудностите, пред които са изправени африканските жени. Писателката участва в различни инициати

"Просвета", водещото българско издателство за учебна литература, отбелязва своя 80-годишен юбилей с поредица от културни събития заедно с учителската общност в страната. Това съобщиха от издателството.

Празничната програма включва театрални постановки в различни градове - моноспектакъла "Една българка" на Снежина Петрова във Варна, Бургас, Стара Загора, Силистра, Добрич и Ловеч, представлението на Здрава Каменова и Яница Кънева "Клас, стани! Клас, мирно!" в Плевен, Враца, Монтана, Видин, Велико Търново, Кюстендил и Разград, и "Българската литература накратко" от Иво Сиромахов в Пловдив. Юбилейните чествания ще завършат с мюзикъла "Здравей! Как си, приятелю?" по песните на Стефан Диомов в края на февруари, в зала 1 на НДК. За събитието са предвидени специални покани за гостите.

През своята 80-годишна история издателството "Просвета" се утвърди като най-авторитетната бъл

„Манифестирай без розови очила“ е заглавието на първата книга на влогърката и маркетоложка Антония Сарафова. В нея авторката търси отговор на въпроса работи ли наистина манифестирането като метод за постигане на цели и мечти, разказват издателите от „Сиела“.

По думите им Сарафова разчупва традиционната дефиниция на закона на привличането като изцяло езотеричен подход, с който чрез положителна енергия и мисли човек може да сбъдне мечтите си. Авторката разказва какъв е нейният поглед към манифестирането като процес на физическа и психическа промяна, за която трябва да се положат усилия и да се работи активно за мечтания начин на живот. 

В книгата си Антония Сарафова помества различни стратегии за самодисциплина и вътрешна трансформация като изграждане на карта на мечтите, ежедневно записване на благодарности, примери за дневна рутина и положите

„Това е едно споделяне на моя професионален опит, а и на моя житейски опит. Защото мотото и на двете книги е: „За да си добър актьор, трябва да станеш по-добър човек“, отбеляза Маринов. Посочи, че в той дава примери с „най-големите бащи на теорията, на театъра и на киното“.

Според Димитър Маринов у младите хора, желаещи да се занимават с актьорско майсторство, понякога се среща грешна мотивация. „Познават актьорството в аспекта, който го виждат, а не в аспекта, който е. Това е като една витрина на един прекрасен магазин. Това е като нещо, което ти гледаш и си казваш: „Боже, колко е красиво“. И като влезеш отзад в склада на магазина, разбираш за какво става въпрос“, обясни той. Каза, че известността и парите не би следвало да са мотивация за един актьор. Те са резултат от добре свършена работа, допълни Маринов.

По думите му работата на един педагог е да даде на своите ученици такава основа, върху която те да могат да строят колкото искат. Основата в актьорския занаят, според Димитър Маринов, е театъра. „Моето мнение е, че ако един актьор не мине през основата на театралното изкуство, той няма да разбере какво е киноизкуството. А киноизкуството е техника, базирана на театралното изкуство“, разказа той.

Димитър Маринов – за „Към сцената“ и „Към екрана“, как и дали книгите допълват академичното образование по актьорско майсторство, за разликата между българските и американските му студенти, както и между кастингите онлайн и на живо. И още – кои са най-честите заблуди относно актьорската професия, с които се среща като ментор и преподавател, в какви случаи би посъветвал актьор да откаже предложена му роля и за какво мечтае днес.

Как книгите допълват академичното образование по актьорско майсторство? 

- Това не са учебници. Това е по-скоро монография, ако щете, пътеводител и единството академично, което има в него, е постоянството. Няма претенция за академичен учебник. Това е едно споделяне на моя професионален опит, а и на моя житейски опит. Защото мотото и на двете книги е: „За да си добър актьор, трябва да станеш по-добър човек“. 

В книгите е описан не само моят професионален опит през годините. До голяма степен, аз давам примери с най-големите бащи на теорията, на театъра и на киното - Майзнер, Станиславски, Лий Страсбърг, Майерхолд. Правя съпоставки, благодарение на личния опит, през който аз съм преминал като мечтател да бъда актьор. След това разбрах, че всъщност не съм аз този, който съм избрал актьорството, то мен не е избрало. И в продължение на 15 години, пишейки тези две книжки, аз исках да споделя с младото поколение, тепърва начинаещите, желаещите, искащите, чувстващите какво е и какъв е пътят, през който се минава. И, когато те решат, прочитайки тези книги, ще знаят какво ги очаква. А за тези, които вече са влезли по този път, аз вярвам, че тези две книги ще им бъдат едно помагало, пътеводител, наръчник, ако щете. От време на време да поглеждат и да си казват: „О, да, така беше“.

И двете книги са писани в първо лице, като разговор. Те не са от онези учебници, които, като прочетеш, нямаш идея за какво става въпрос, докато някой не ти го преведе в прав текст. Тези две книги са в прав текст за актьорската подготовка към екрана и към сцената. 

„Към сцената“ е с два пъти повече страници в сравнение с „Към екрана“. Показателно ли е това относно необходимостта или сложността на подготовката на актьорите за двете изкуства?

- Знаете ли, студентите винаги ми задават един въпрос, който е много интересен. И аз знам защо го задават. Питат: „Кино актьорът трябва ли първо да е театрален актьор и после кино актьор, или няма нужда“. И двете са верни. Когато отидох в Съединените щати, аз не съм взел нито един клас по кино. Всичко, което имах в себе си като багаж и подготовка, беше това, което научих в НАТФИЗ и в професионалния театър в България, в Германия и след това в Съединените щати.

Първата книга – „Към сцената“, е по-дебела, защото тя е основата на актьорското изкуство. Както казваше Невена Коканова навремето - това, което аз трябва да ти дам, е една основа, върху която ти да построиш къщата, която желаеш. Проблемът е, че ако аз ти дам основа, на която ти да построиш триетажна къща, а ти искаш да построиш пететажна къща, тя ще падне. Затова работата на един педагог е да ти даде такава основа, че ти да строиш колкото си искаш. Моето мнение е, че ако един актьор не мине през основата на театралното изкуство, той няма да разбере какво е киноизкуството.

Киноизкуството е техника, базирана на театралното изкуство. Нека да не забравяме, че театърът е първи, киното е второ. То е прекрасно изкуство, но това е една техника. Както казвам на всички мои театрални студенти, които искат да се научат на кино: „За да се научите, трябва първо да се отучите“. Тоест, това, което те знаят за театъра, трябва да си остане само отвътре, като основа, за да им предам новата техника. Това е просто една техника. Затова първата книга е за актьорския занаят като занаят, а втората книга е за актьорския занаят като техника за кино. Когато минеш през първата книга, във втората вече ти е ясно от какво трябва да се отучиш, за да се научиш на тази нова техника. 

Пишете, че има разлика в работата Ви с американски и с български актьори. Каква е тя?

- Това страшно вълнува всички студенти. Питат ме къде са те спрямо американските ми студенти. Това е егото, което е прекрасно, защото – ще направя едно малко отклонение – моля ви, не набеждавайте актьорите, че имат его и са нарцисисти. Това е тяхното гориво. Проблемът е, че младите таланти не могат да направят разлика между персонално его и професионално его. Тези с персоналното его не са актьори, те са позьори. А тези с професионалното его са артисти. Актьори имаме достатъчно.

И оттук, аз казвам на студентите нещо много просто: „Американски актьор излиза на сцената и казва: „Драги зрители, сега аз ще ви покажа г*за си“. Той се обръща, сваля си гащите и ние виждаме г*з. Завеса. Български актьор излиза на сцената и казва: „Драги зрители, сега ще ви покажа г*за си“. И два часа ни убеждава как ще си покаже г*за. Завеса, г*з не виждаме“. 

Разликата между американските актьори и българските актьори - нека да говорим за студентите в момента, е, че американските студенти са страшно прагматични. Те работят с цел. Те работят за това, за което им е казано да работят. Докато българският студент не знае какво е прагматично. Той знае какво е идеалистично. И затова българските студенти са много силни на креативност, творчество, идеи. Те имат толкова много идеи, че не знаят за коя се хванат. Докато на американеца му идва една идея и той само в нея копае. От една страна е прекрасно, от друга страна - не. Проблемът е, че българският актьор се влияе от това какво ще кажат другите за него. Той е зависим. Докато американският актьор е независим. 

А каква е разликата при явяване на кастинг на живо и онлайн?

- Ужасна. Ако имам десет кастинга на живо, аз ще ударя осем. И го казвам много нескромно, защото съм актьор. Ако имам десет кастинга онлайн, ще ударя два или три. Защо? Защото съм театрален актьор. За мен е важна енергията. Когато вляза в студиото и видя кой е пред мен, идва едно настроение и аз искам да играя, искам да се представя. Преценявам човека срещу мен и това е предимството на театралния актьор пред актьора, който играе само в кино. Ние не се страхуваме от публика. За нас кастингът е едно представление. Ние отиваме, и зависи от енергията, от усещането на момента, ние играем, ние се забавляваме.

Докато онлайн не знаеш кой е пред теб, там няма никой. Само ти си. Там идва големият проблем на тази актьорска суета, в която ти сега се чудиш кое е най-хубавото. Кое да изпратиш? Направил си две, три, четири, пет записа и се чудиш: „Сега кое да изпратя? Какво искат“. Един съвет - първото е винаги най-добро. Това е инстинктът. Това е творческата интуиция на актьора. Имах щастието да изпия чаша вино с Глен Клоуз на „Оскар“-ите и да я попитам: „Каква е Вашата тайна“. Тя ме погледна, усмихна се и каза: „Аз никога не знам какво правя. Зависи от момента“.

Много пъти съм бил на кастинги, в които съм се подготвил - три дни съм си правил анализите, както са ме учили във ВИТИЗ. Направил съм си нещата, измислил съм си го, отивам… И в момента, в който вляза и видя хората пред мен, аз правя нещо абсолютно различно. Излизам бесен: „Димитре, какво направи“. И на следващия ден получавам телефонно обаждане: „Congratulations“ („Поздравления“ – бел. а.). И си казвам: „Леле, всичко, което аз съм си мислил, е било грешно“. Не. Няма грешно. Просто в деня, в който съм се явявал на кастинг, съм бил с един ден по-опитен, по-знаещ. От тази енергия, от това пространство, в което съм влязъл, аз съм реагирал. Защото, както казвам на всички български студенти, няма „актинг“, има „реактинг“. 

В какви случаи бихте посъветвали актьор да откаже предложена му роля?

- Тази година отказах три неща, за които мениджърът се съгласи с мен, но агентите ми, при които са парите, бяха малко против. Един актьор, ако отказва роля, това не е базирано на нищо друго, освен на неговите морални ценности и стойности. Поне за мен така работи. Или по съвет на мениджъра: „Това вече си го играл. Дай нещо по-нагоре, нещо по-различно“. Ако си на зор за пари, тогава продажна стойност си изиграва ролята. Слава Богу, засега аз имам подкрепата и на моята съпруга, и не ми се налага да отказвам или да приемам роли заради пари. При мен всичко се диктува от тази морална стойност. Прочитам сценария или откъсите, разбирам какъв ми е образът, разбирам за какво става въпрос и си казвам, че не искам децата ми един ден да кажат: „Татко се продаде“. Защото, в крайна сметка, ти не можеш да поглеждаш едно дете в очите и да му кажеш: „Прави така“, при положение, че то те поглежда и казва: „Ти защо правиш иначе“.

И при моите студенти правилото е: „Не ме слушайте какво ви говоря, гледайте какво правя“. Не обратното. И ако аз откажа роля, това е, защото имам конфликт, човешки конфликт с тази роля.

Кои са най-честите заблуди относно актьорската професия, с които се срещате като ментор и преподавател?

- Както казвам в една от книгите си, не е страшно да нямаш познание. Фаталното е, ако имаш илюзия за познание. Проблемът е, че много млади хора имат грешната мотивация и познават актьорството в аспекта, който го виждат, а не в аспекта, който е. Това е като една витрина на един прекрасен магазин. Това е като нещо, което ти гледаш и си казваш: „Боже, колко е красиво“. И като влезеш отзад в склада на магазина, разбираш за какво става въпрос. Както казва великият готвач Рамзи: „Ако ти влезеш в кухнята на един ресторант, ти никога няма да ядеш там“. 

Това, което виждат тези млади хора, е витрината, а нямат идея за какво става въпрос. Актьор не се става. Това е дарба – ти или го имаш, или го нямаш. Но те си мислят, че щом могат да си говорят така свободно пред хора и да не им пука, или щом са много интересни, забавни и всички им се смеят, значи стават. Не, не е това. Актьорлъкът е занаят, талант, дарба. Но те искат да станат актьори, за да бъдат известни. И аз обикновено такива хора ги питам дали това означава, че искат да ги дават по телевизията и те казват „Да“. Ами, що не се напиеш, седни в колата, прас – една катастрофа. Забий се някъде в някоя сграда и ще те дават 25 минути по телевизията. И ще си по-известен от всички други. 

Мотивацията не е известност. Мотивацията трябва да бъде „Аз трябва да си свърша работата“. Успехът е нещо, което ти си даваш сам. А разпознаването ти го дава публиката. Не може мотивацията да ти е: „Аз искам да правя много пари“. Парите не са мотивация. Те са резултат от добре свършена работа. Същото е и с наградата. Ако на теб целта ти е да вземеш „Оскар“, ти няма да го вземеш никога. Това е проблемът - че я има тази заблуда у младите хора, благодарение на медиите до голяма степен, че, видите ли, това е - витрината. Не. Дарбата трябва да се разпознае и, ако ти наистина имаш този талант да бъдеш актьор, ти няма нужда и да го мислиш. Няма нормален човек, който да иска да стане актьор. Той трябва да е много луд. Става се актьор не защото се учи, а защото ти си актьор. Както майка ми казваше, като я попитах кога съм решил да ставам актьор: „Ти си актьор, откакто си се родил“. Това е. 

Казвате, че всички хора на изкуството са едни и същи – откровени мечтатели и нищо повече. За какво мечтаете днес?

- Винаги съм казвал, че една мечта е прекрасна до тогава, до когато не се превърне в реалност. И тогава вече има нужда от нова мечта. Мечтая да имам ден, в който някой да ми каже: „Благодаря“. Но не директно, а да го каже на себе си, защото аз съм направил нещо, с което да му променя деня. Моят ден, знам как да си го променям сам. Но с годините разбрах, че най-голямата награда е, не когато правиш нещо за себе си, а когато го правиш за някой друг. И той дълбоко в себе си си каже: „Ех, добре, че така се случи“. И затова аз съм тук в България в момента, за да може всичко, което аз съм натрупал, всичко, през което съм преминал, да го предам.

Бяха ме попитали какво бих казал на младия талант - какво трябва да направиш, за да тръгне по моя път. И аз казах: „Никога и нищо! Никога да не тръгва по моя път“. Те трябва да си намерят своя път. И аз съм тук, за да им дам криле, мотивация и вдъхновение да намерят верния за тях път, да го преминат по-бързо, по-успешно, за да стигнат там, където аз съм стигнал, по-бързо и с още повече признание. Моята мечта е да срещам колкото се може повече хора в нужда и,  ако може аз по някакъв начин, да им бъда нужен.

Димитър Маринов е роден на 6 октомври 1964 г. Започва да свири на цигулка още като дете. На 11 години вече е първа цигулка във филхармония „Пионер“ с диригент проф. Влади Симеонов. С филхармонията през 1979 г. пътува в Ню Йорк, където има концерт в Кръглата зала на ООН. Диригент е композиторът, автор на „Уестсайдска история“ Ленард Бърнстейн.

Първият му учител по актьорско майсторство е Невена Коканова, с която се запознава на пионерски лагер. През 1982 г. го приемат във ВИТИЗ, но трябва да служи в казармата две години, което по това време е задължително за всички мъже. След опит за бягство от България като войник, той попада в затвора по политически причини. По-късно успява отново да запише и завърши ВИТИЗ в класа на професор Крикор Азарян.

През 1990 г. участва в турне в САЩ и Канада с вокалния състав на проф. Румен Цонев. Решава да не се връща в България, да остане В САЩ и се озовава в Ноксвил, Тенеси. Първите дни свири на цигулка на улицата, за да се прехранва. Работи и като мияч на съдове, в пицария, в строителството, а след това отваря и свой ресторант. От 1993 г. живее в Карлсбад, окръг Сан Диего. Кариерата си на актьор започва през 1999 г. Снима с актьори като Снима се с Матю Пери, Аштън Кътчър, Селена Гомес, София Вергара, Джеф Бриджис, Кийфър Съдърланд и др.

През 2018 г. излиза филмът „Зелената книга“ на режисьора Питър Фарели. В него Маринов играе ролята на челиста Олег. Филмът получава над десет награди, включително наградата „Оскар“ за най-добър филм и „Златен глобус“ за най-добър сценарий.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
„Детето от пророчеството“ е третата и последна част от трилогията „Общежитие за чудовища“ на Милен Хальов, съобщават издателите от „Сиела&ld ...
Вижте също
„Изгорелите книги“ е заглавието на изложбата, която проф. Греди Асса представя в Столична библиотека по случай Деня на книгата и авторското право. Откриването ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Проф. Михаил Неделчев: „Литературният персонализъм“ е синтез на моите занимания
Книгата „Литературният персонализъм“ е синтез на моите занимания, каза проф. Михаил Неделчев, който представи тази вечер изданието в книжен център „Гринуич“ в София. В събитието участие взеха също проф. Пламен Дойнов, проф. Калин Янаки ...
Иван Долев Теодора Цветкова (стажант)
Литературен обзор
Институт „Сервантес“ отбелязва Международния ден на книгата с публично четене
Институтът „Сервантес“ в София ще отбележи Международния ден на книгата, 23 април, с публично четене. Начало на събитието ще даде посланикът на Испания у нас Мигел Алонсо Берио, който ще прочете откъс от литературно произведение на испански, съобща ...
Росен Петров: Нашето невежество е заговор срещу историята ни
БТА
Литературен обзор
Книгата „Аристокрацията на Второто българско царство“ показва, че не може да има родолюбие без познание, каза Илияна Йотова
Новата книга на проф. Николай Овчаров „Аристокрацията на Второто българско царство“ показва на всички нас, че не може да има родолюбие без познание. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на премиерата на изданието тази вечер. По думите ...
Гергана Николова
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Подиум на писателя
Кармен Мишу: Моят дъжд понякога е пороен, понякога е смирен, понякога е стихиен
Кармен Мишу ще представи в Шумен романа си „Дъжд“ на 24 април. Тя ще гостува в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, съобщиха от културната институция. Кармен Мишу е родена във Видин. Завършила е Гимназията с преподаване на чужди ...
БТА
На бюрото
Арт книга събира произведения на Бояна Павлова и Иван Димитров
Арт книга „Ехо/Echo“ събира произведения на художничката Бояна Павлова и писателя Иван Димитров. Представянето на изданието е на 24 април в пространството Mahala Bookstore в София, съобщават организаторите. Книгата е двуезична и е по едноименния т ...
На бюрото
Валерия Велева представя две свои книги
БТА
На бюрото
„Литературният персонализъм“ предлага нови перспективи по въпросите за личността
„Литературният персонализъм“ е заглавието на новата книга на проф. Михаил Неделчев. Премиерата е днес, 22 април, в книжния център „Гринуич“ в София, съобщават издателите от „Сиела“. В събитието ще участват проф. Пламен Дойнов, проф. Калин Янакиев и доц. Георги Лозанов, а модератор ще бъде писателят Захари Карабашлиев. В книгата си проф. Неделчев проследява раз ...
Експресивно
Изкуството: теория и история. Избрани студии и статии
Литературен обзор
Институтът „Сервантес“ в София ще отбележи Международния ден на книгата, 23 април, ...
Начало Литературен обзор

Димитър Маринов: Успехът е нещо, което ти си даваш сам (интервю)

11:53 ч. / 01.12.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
3997
Литературен обзор

Младите таланти не правят разлика между персонално и професионално его. Това каза актьорът Димитър Маринов по повод книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“. Премиерата е на 2 декември в литературния клуб „Перото“.

„Това е едно споделяне на моя професионален опит, а и на моя житейски опит. Защото мотото и на двете книги е: „За да си добър актьор, трябва да станеш по-добър човек“, отбеляза Маринов. Посочи, че в той дава примери с „най-големите бащи на теорията, на театъра и на киното“.

Според Димитър Маринов у младите хора, желаещи да се занимават с актьорско майсторство, понякога се среща грешна мотивация. „Познават актьорството в аспекта, който го виждат, а не в аспекта, който е. Това е като една витрина на един прекрасен магазин. Това е като нещо, което ти гледаш и си казваш: „Боже, колко е красиво“. И като влезеш отзад в склада на магазина, разбираш за какво става въпрос“, обясни той. Каза, че известността и парите не би следвало да са мотивация за един актьор. Те са резултат от добре свършена работа, допълни Маринов.

По думите му работата на един педагог е да даде на своите ученици такава основа, върху която те да могат да строят колкото искат. Основата в актьорския занаят, според Димитър Маринов, е театъра. „Моето мнение е, че ако един актьор не мине през основата на театралното изкуство, той няма да разбере какво е киноизкуството. А киноизкуството е техника, базирана на театралното изкуство“, разказа той.

Димитър Маринов – за „Към сцената“ и „Към екрана“, как и дали книгите допълват академичното образование по актьорско майсторство, за разликата между българските и американските му студенти, както и между кастингите онлайн и на живо. И още – кои са най-честите заблуди относно актьорската професия, с които се среща като ментор и преподавател, в какви случаи би посъветвал актьор да откаже предложена му роля и за какво мечтае днес.

Как книгите допълват академичното образование по актьорско майсторство? 

- Това не са учебници. Това е по-скоро монография, ако щете, пътеводител и единството академично, което има в него, е постоянството. Няма претенция за академичен учебник. Това е едно споделяне на моя професионален опит, а и на моя житейски опит. Защото мотото и на двете книги е: „За да си добър актьор, трябва да станеш по-добър човек“. 

В книгите е описан не само моят професионален опит през годините. До голяма степен, аз давам примери с най-големите бащи на теорията, на театъра и на киното - Майзнер, Станиславски, Лий Страсбърг, Майерхолд. Правя съпоставки, благодарение на личния опит, през който аз съм преминал като мечтател да бъда актьор. След това разбрах, че всъщност не съм аз този, който съм избрал актьорството, то мен не е избрало. И в продължение на 15 години, пишейки тези две книжки, аз исках да споделя с младото поколение, тепърва начинаещите, желаещите, искащите, чувстващите какво е и какъв е пътят, през който се минава. И, когато те решат, прочитайки тези книги, ще знаят какво ги очаква. А за тези, които вече са влезли по този път, аз вярвам, че тези две книги ще им бъдат едно помагало, пътеводител, наръчник, ако щете. От време на време да поглеждат и да си казват: „О, да, така беше“.

И двете книги са писани в първо лице, като разговор. Те не са от онези учебници, които, като прочетеш, нямаш идея за какво става въпрос, докато някой не ти го преведе в прав текст. Тези две книги са в прав текст за актьорската подготовка към екрана и към сцената. 

„Към сцената“ е с два пъти повече страници в сравнение с „Към екрана“. Показателно ли е това относно необходимостта или сложността на подготовката на актьорите за двете изкуства?

- Знаете ли, студентите винаги ми задават един въпрос, който е много интересен. И аз знам защо го задават. Питат: „Кино актьорът трябва ли първо да е театрален актьор и после кино актьор, или няма нужда“. И двете са верни. Когато отидох в Съединените щати, аз не съм взел нито един клас по кино. Всичко, което имах в себе си като багаж и подготовка, беше това, което научих в НАТФИЗ и в професионалния театър в България, в Германия и след това в Съединените щати.

Първата книга – „Към сцената“, е по-дебела, защото тя е основата на актьорското изкуство. Както казваше Невена Коканова навремето - това, което аз трябва да ти дам, е една основа, върху която ти да построиш къщата, която желаеш. Проблемът е, че ако аз ти дам основа, на която ти да построиш триетажна къща, а ти искаш да построиш пететажна къща, тя ще падне. Затова работата на един педагог е да ти даде такава основа, че ти да строиш колкото си искаш. Моето мнение е, че ако един актьор не мине през основата на театралното изкуство, той няма да разбере какво е киноизкуството.

Киноизкуството е техника, базирана на театралното изкуство. Нека да не забравяме, че театърът е първи, киното е второ. То е прекрасно изкуство, но това е една техника. Както казвам на всички мои театрални студенти, които искат да се научат на кино: „За да се научите, трябва първо да се отучите“. Тоест, това, което те знаят за театъра, трябва да си остане само отвътре, като основа, за да им предам новата техника. Това е просто една техника. Затова първата книга е за актьорския занаят като занаят, а втората книга е за актьорския занаят като техника за кино. Когато минеш през първата книга, във втората вече ти е ясно от какво трябва да се отучиш, за да се научиш на тази нова техника. 

Пишете, че има разлика в работата Ви с американски и с български актьори. Каква е тя?

- Това страшно вълнува всички студенти. Питат ме къде са те спрямо американските ми студенти. Това е егото, което е прекрасно, защото – ще направя едно малко отклонение – моля ви, не набеждавайте актьорите, че имат его и са нарцисисти. Това е тяхното гориво. Проблемът е, че младите таланти не могат да направят разлика между персонално его и професионално его. Тези с персоналното его не са актьори, те са позьори. А тези с професионалното его са артисти. Актьори имаме достатъчно.

И оттук, аз казвам на студентите нещо много просто: „Американски актьор излиза на сцената и казва: „Драги зрители, сега аз ще ви покажа г*за си“. Той се обръща, сваля си гащите и ние виждаме г*з. Завеса. Български актьор излиза на сцената и казва: „Драги зрители, сега ще ви покажа г*за си“. И два часа ни убеждава как ще си покаже г*за. Завеса, г*з не виждаме“. 

Разликата между американските актьори и българските актьори - нека да говорим за студентите в момента, е, че американските студенти са страшно прагматични. Те работят с цел. Те работят за това, за което им е казано да работят. Докато българският студент не знае какво е прагматично. Той знае какво е идеалистично. И затова българските студенти са много силни на креативност, творчество, идеи. Те имат толкова много идеи, че не знаят за коя се хванат. Докато на американеца му идва една идея и той само в нея копае. От една страна е прекрасно, от друга страна - не. Проблемът е, че българският актьор се влияе от това какво ще кажат другите за него. Той е зависим. Докато американският актьор е независим. 

А каква е разликата при явяване на кастинг на живо и онлайн?

- Ужасна. Ако имам десет кастинга на живо, аз ще ударя осем. И го казвам много нескромно, защото съм актьор. Ако имам десет кастинга онлайн, ще ударя два или три. Защо? Защото съм театрален актьор. За мен е важна енергията. Когато вляза в студиото и видя кой е пред мен, идва едно настроение и аз искам да играя, искам да се представя. Преценявам човека срещу мен и това е предимството на театралния актьор пред актьора, който играе само в кино. Ние не се страхуваме от публика. За нас кастингът е едно представление. Ние отиваме, и зависи от енергията, от усещането на момента, ние играем, ние се забавляваме.

Докато онлайн не знаеш кой е пред теб, там няма никой. Само ти си. Там идва големият проблем на тази актьорска суета, в която ти сега се чудиш кое е най-хубавото. Кое да изпратиш? Направил си две, три, четири, пет записа и се чудиш: „Сега кое да изпратя? Какво искат“. Един съвет - първото е винаги най-добро. Това е инстинктът. Това е творческата интуиция на актьора. Имах щастието да изпия чаша вино с Глен Клоуз на „Оскар“-ите и да я попитам: „Каква е Вашата тайна“. Тя ме погледна, усмихна се и каза: „Аз никога не знам какво правя. Зависи от момента“.

Много пъти съм бил на кастинги, в които съм се подготвил - три дни съм си правил анализите, както са ме учили във ВИТИЗ. Направил съм си нещата, измислил съм си го, отивам… И в момента, в който вляза и видя хората пред мен, аз правя нещо абсолютно различно. Излизам бесен: „Димитре, какво направи“. И на следващия ден получавам телефонно обаждане: „Congratulations“ („Поздравления“ – бел. а.). И си казвам: „Леле, всичко, което аз съм си мислил, е било грешно“. Не. Няма грешно. Просто в деня, в който съм се явявал на кастинг, съм бил с един ден по-опитен, по-знаещ. От тази енергия, от това пространство, в което съм влязъл, аз съм реагирал. Защото, както казвам на всички български студенти, няма „актинг“, има „реактинг“. 

В какви случаи бихте посъветвали актьор да откаже предложена му роля?

- Тази година отказах три неща, за които мениджърът се съгласи с мен, но агентите ми, при които са парите, бяха малко против. Един актьор, ако отказва роля, това не е базирано на нищо друго, освен на неговите морални ценности и стойности. Поне за мен така работи. Или по съвет на мениджъра: „Това вече си го играл. Дай нещо по-нагоре, нещо по-различно“. Ако си на зор за пари, тогава продажна стойност си изиграва ролята. Слава Богу, засега аз имам подкрепата и на моята съпруга, и не ми се налага да отказвам или да приемам роли заради пари. При мен всичко се диктува от тази морална стойност. Прочитам сценария или откъсите, разбирам какъв ми е образът, разбирам за какво става въпрос и си казвам, че не искам децата ми един ден да кажат: „Татко се продаде“. Защото, в крайна сметка, ти не можеш да поглеждаш едно дете в очите и да му кажеш: „Прави така“, при положение, че то те поглежда и казва: „Ти защо правиш иначе“.

И при моите студенти правилото е: „Не ме слушайте какво ви говоря, гледайте какво правя“. Не обратното. И ако аз откажа роля, това е, защото имам конфликт, човешки конфликт с тази роля.

Кои са най-честите заблуди относно актьорската професия, с които се срещате като ментор и преподавател?

- Както казвам в една от книгите си, не е страшно да нямаш познание. Фаталното е, ако имаш илюзия за познание. Проблемът е, че много млади хора имат грешната мотивация и познават актьорството в аспекта, който го виждат, а не в аспекта, който е. Това е като една витрина на един прекрасен магазин. Това е като нещо, което ти гледаш и си казваш: „Боже, колко е красиво“. И като влезеш отзад в склада на магазина, разбираш за какво става въпрос. Както казва великият готвач Рамзи: „Ако ти влезеш в кухнята на един ресторант, ти никога няма да ядеш там“. 

Това, което виждат тези млади хора, е витрината, а нямат идея за какво става въпрос. Актьор не се става. Това е дарба – ти или го имаш, или го нямаш. Но те си мислят, че щом могат да си говорят така свободно пред хора и да не им пука, или щом са много интересни, забавни и всички им се смеят, значи стават. Не, не е това. Актьорлъкът е занаят, талант, дарба. Но те искат да станат актьори, за да бъдат известни. И аз обикновено такива хора ги питам дали това означава, че искат да ги дават по телевизията и те казват „Да“. Ами, що не се напиеш, седни в колата, прас – една катастрофа. Забий се някъде в някоя сграда и ще те дават 25 минути по телевизията. И ще си по-известен от всички други. 

Мотивацията не е известност. Мотивацията трябва да бъде „Аз трябва да си свърша работата“. Успехът е нещо, което ти си даваш сам. А разпознаването ти го дава публиката. Не може мотивацията да ти е: „Аз искам да правя много пари“. Парите не са мотивация. Те са резултат от добре свършена работа. Същото е и с наградата. Ако на теб целта ти е да вземеш „Оскар“, ти няма да го вземеш никога. Това е проблемът - че я има тази заблуда у младите хора, благодарение на медиите до голяма степен, че, видите ли, това е - витрината. Не. Дарбата трябва да се разпознае и, ако ти наистина имаш този талант да бъдеш актьор, ти няма нужда и да го мислиш. Няма нормален човек, който да иска да стане актьор. Той трябва да е много луд. Става се актьор не защото се учи, а защото ти си актьор. Както майка ми казваше, като я попитах кога съм решил да ставам актьор: „Ти си актьор, откакто си се родил“. Това е. 

Казвате, че всички хора на изкуството са едни и същи – откровени мечтатели и нищо повече. За какво мечтаете днес?

- Винаги съм казвал, че една мечта е прекрасна до тогава, до когато не се превърне в реалност. И тогава вече има нужда от нова мечта. Мечтая да имам ден, в който някой да ми каже: „Благодаря“. Но не директно, а да го каже на себе си, защото аз съм направил нещо, с което да му променя деня. Моят ден, знам как да си го променям сам. Но с годините разбрах, че най-голямата награда е, не когато правиш нещо за себе си, а когато го правиш за някой друг. И той дълбоко в себе си си каже: „Ех, добре, че така се случи“. И затова аз съм тук в България в момента, за да може всичко, което аз съм натрупал, всичко, през което съм преминал, да го предам.

Бяха ме попитали какво бих казал на младия талант - какво трябва да направиш, за да тръгне по моя път. И аз казах: „Никога и нищо! Никога да не тръгва по моя път“. Те трябва да си намерят своя път. И аз съм тук, за да им дам криле, мотивация и вдъхновение да намерят верния за тях път, да го преминат по-бързо, по-успешно, за да стигнат там, където аз съм стигнал, по-бързо и с още повече признание. Моята мечта е да срещам колкото се може повече хора в нужда и,  ако може аз по някакъв начин, да им бъда нужен.

Димитър Маринов е роден на 6 октомври 1964 г. Започва да свири на цигулка още като дете. На 11 години вече е първа цигулка във филхармония „Пионер“ с диригент проф. Влади Симеонов. С филхармонията през 1979 г. пътува в Ню Йорк, където има концерт в Кръглата зала на ООН. Диригент е композиторът, автор на „Уестсайдска история“ Ленард Бърнстейн.

Първият му учител по актьорско майсторство е Невена Коканова, с която се запознава на пионерски лагер. През 1982 г. го приемат във ВИТИЗ, но трябва да служи в казармата две години, което по това време е задължително за всички мъже. След опит за бягство от България като войник, той попада в затвора по политически причини. По-късно успява отново да запише и завърши ВИТИЗ в класа на професор Крикор Азарян.

През 1990 г. участва в турне в САЩ и Канада с вокалния състав на проф. Румен Цонев. Решава да не се връща в България, да остане В САЩ и се озовава в Ноксвил, Тенеси. Първите дни свири на цигулка на улицата, за да се прехранва. Работи и като мияч на съдове, в пицария, в строителството, а след това отваря и свой ресторант. От 1993 г. живее в Карлсбад, окръг Сан Диего. Кариерата си на актьор започва през 1999 г. Снима с актьори като Снима се с Матю Пери, Аштън Кътчър, Селена Гомес, София Вергара, Джеф Бриджис, Кийфър Съдърланд и др.

През 2018 г. излиза филмът „Зелената книга“ на режисьора Питър Фарели. В него Маринов играе ролята на челиста Олег. Филмът получава над десет награди, включително наградата „Оскар“ за най-добър филм и „Златен глобус“ за най-добър сценарий.
Още от рубриката
Литературен обзор
Проф. Михаил Неделчев: „Литературният персонализъм“ е синтез на моите занимания
Иван Долев Теодора Цветкова (стажант)
Литературен обзор
Институт „Сервантес“ отбелязва Международния ден на книгата с публично четене
Литературен обзор
Росен Петров: Нашето невежество е заговор срещу историята ни
БТА
Всичко от рубриката
Проф. Греди Асса представя изложба, посветена на книгите и четенето
„Изгорелите книги“ е заглавието на изложбата, която проф. Греди Асса представя в Столична библиотека по случай Деня на книгата и авторското право. Откриването ...
Авторът и перото
Поезия и калиграфия
БТА
Подиум на писателя
Кармен Мишу: Моят дъжд понякога е пороен, понякога е смирен, понякога е стихиен
БТА
На бюрото
Арт книга събира произведения на Бояна Павлова и Иван Димитров
На бюрото
Валерия Велева представя две свои книги
БТА
На бюрото
„Литературният персонализъм“ предлага нови перспективи по въпросите за личността
Експресивно
Изкуството: теория и история. Избрани студии и статии
Авторът и перото
Режисьорът Камерън Кроу издава мемоари
Елена Христова
Литературен обзор
Институт „Сервантес“ отбелязва Международния ден на книгата с публично четене
Авторът и перото
Трима младежи представят първите си книги на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“
БТА
Авторът и перото
Книгата на рекордите на Гинес вписа 918 австралийци, които играха "Монополи" едновременно
Смилен Савов
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
В новата си книга писателката Чимаманда Нгози Адичи задава въпроса дали мечтите на една жена наистина са нейни
Авторката на бестселъри Чимаманда Нгози Адичи издаде нов роман - "Преброяване на мечтите" (Dream Count) след 12-годишна пауза през март, в който разказва преплетените съдби на четири жени между Нигерия и САЩ, съобщи АФП. Жените са имигрантки в САЩ - Чиа е авт ...
Избрано
Поетът Юсеф Комунякаа ще получи почетната награда „Анисфийлд-Улф“
Американският поет Юсеф Комунякаа, с рождено име Джеймс Уилям Браун, ще получи наградата „Анисфийлд-Улф“ (Anisfeld-Wolf Award) за цялостно творчество, предаде Асошиейтед прес. 77-годишният Комунякаа е известен с творбата си Neon Vernacular и с изсл ...
Захари Карабашлиев за книгата „Лили“: Това е изключителен принос към колективната памет
Ако сте поропуснали
Книжарница „Умберто и Ко.“ бе открита в София
Книжарница „Умберто и Ко.“ беше открита в София тази вечер. Тя носи името на италианския писател Умберто Еко, статуя на когото е позиционирана в пространството на сградата. Автор на произведението е скулпторът Борис Борисов, съобщи по време на съби ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.