Литературно четене по повод Деня на Европа и 80 години от края на Втората световна война организира в Плевен местното Сдружение „Дружество на писателите“. То се състоя в залата на Художествена галерия Колекция „Дарение Светлин Русев“.

В литературната вечер взеха участие Лалка Павлова, Витка Витанова, Атанас Славчев, Венета Йочева, Люлин Занов,  млади автори от Професионалната гимназия по механоелектротехника (ПГМЕТ) в града и тяхната учителка Наташа Басарова, която е член на Дружеството. Водещ беше поетът Валери Петров.

„Човечеството загуби във Втората световна война над 70 милиона души, а само Съветският съюз – над 27 милиона. С нашата вечер отбелязваме кръглата годишнина от нейния край и Деня на Европа. Това са знаменателни дати, особено в сегашното време, което е потънало във войни и неразбирателства по целия свят“, каз

Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. 

Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцият

Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<

Пролетният панаир на книгата бе открит днес пред Националния дворец на културата (НДК). В рамките на събитието, организирано от асоциация „Българска книга“ (АБК) , бе дадено началото и на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи. 

Вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на културата Мариан Бачев откриха Пролетния панаир на книгата.

„За България всеки ден е 24 май. Но няма нищо по-естествено и нищо по-хубаво от това на третия ден от най-светлия български празник да празнуваме празника на книгата“, каза Йотова. Според нея при отварянето на всяка книга пред нас изниква цяла една нова вселена. „Цял един нов свят – светът на познанието. За всеки човек това е изключително важно. Защото чрез книгата ставаме още по-сигурни в себе си, още стабилни, още по-независими и още по-свободни", каза вицепрезидентът Илияна

"Обичам те, моля те, чакай ме": любовно писмо, написано от Джон Ленън до първата му съпруга Синтия Пауъл, ще бъде предложено за продажба през юли от "Кристис", предаде АФП, като цитира аукционната къща.

Писмото се оценява на 30 000 - 40 000 британски лири (35 000 - 46 000 евро) и ще бъде продадено на търг в Лондон на 9 юли.

Джон Ленън го пише през април 1962 г., на 21-годишна възраст, докато "Бийтълс" е в Хамбург.   

"Обичам те, обичам те, обичам те и ужасно ми липсваш...", споделя певецът. "Моля те, чакай ме и не се натъжавай, работи здраво", пише той.

Ленън разказва и за своя близък приятел и първи басист на "Бийтълс" Стюарт Сътклиф, който умира няколко дни по-рано. 

В писмото Ленън се противопоставя на плановете на Синтия да дели къща с Дороти Роун, приятелка на Маккартни по това време: "Никога няма да бъдем наистина сами", каз