Поетесата Марина Константинова представи новата си книга „Пратеникът“, посветена на учителя Петър Дънов. Премиерата се състоя в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

„Книгата не беше писана дълго, но проучванията отнеха време. Повече от десет години се интересувам от беседите на Петър Дънов, както и от всичко, написано за него и от него. Опитах се да структурирам този огромен поток от информация и да го представя в книгата“, сподели Константинова по време на представянето.

Тя отбеляза, че основен източник на вдъхновение са били романите на писателя Атанас Славов. „Той е автор на две забележителни документални книги за Учителя – едната за младежките му години, а другата за по-късния му живот. Те бяха ценен източник на информация и ме вдъхновиха да напиша „Пратеникът“. За живота на Петър Дънов няма роман,

Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа.

"Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи" - този вдъхновяващ цитат на Верн посреща пътниците на летището в Шънчжън, перфектно улавяйки духа на това населеното място, известно като "Град на иновациите".

Романистът от 19-и век навремето отвежда читателите на борда на подводницата "Наутилус", за да изследват непознатите морски дълбини. 

Повече от 150 години след като Жул Верн публикува "Двадесет хиляди левги под водата",  неговите произведения продължават да намират отзвук в театри, книжарници и класни стаи в цял Китай, вдъхновявайки новите поколения да мечтаят смело и да се впускат в неизвестното.

Тази пролет театрална адаптация н

Книгата „Никола Мавродинов - изкуство и време. Анализи и обзори 1928 – 1943“ беше представена от председателя на Добруджанския научен институт Борис Спасов в добричката художествена галерия.

“Сборникът е едно от най-новите издания на Добруджански научен институт и Исторически музей – Тутракан. Той съдържа материали, поместени на страниците на емблематични български периодични издания от периода 1928 до 1943 г., сред които списанията „Златорог“, „Завети“ и „Изкуство и критика“. Те дават поглед върху художествения живот и критиката в България през първата половина на ХХ век”, каза  Борис Спасов.

Той сподели, че когато е започнал да чете книгата, е бил приятно изненадан за това какви познания за българското и световно изкуство има Никола Мавродинов. “Два периода от неговото творчество са от

Тази книга е написана и като реакция срещу това, което аз наричам лошата музика, тоест – натрапената музика, тази, която слушаме в ресторанти и заведения, която ни налагат – еднообразна, монотонна музика. Това каза проф. Стоян Атанасов за тома си „Гигантите в джаза“. Представянето на изданието бе тази вечер, в рамките на Пролетния панаир на книгата.

Според автора джазът като музика се различава с това, че в него има много въображение и импровизация. Най-простата формулировка е синкопирана музика плюс въображение, посочи той.

Проф. Атанасов отбеляза, че се е опитал да представи историята на джаза с неговите най-видни представители, които са променили тази музика. Тях наричам „гигантите на джаза“, разказа той.

В книгата са включени 26 есета главно за американски изпълнители, понеже те са водещите в това изкуство, каза авторът н

Поетесата Надежда Захариева участва в среща разговор с жители на Попово. Пред аудиторията тя представи част от своето творчество, както и новата си книга „Наричана накратко Надка“. Авторката разказа моменти от семейния си живот с покойния вече поет Дамян Дамянов и сподели размисли за живота, приятелство, любовта и омразата, за човешките добродетели като цяло. Пред присъстващите Захариева изказа категоричното си мнение, че „който ме отрича, ме признава“ и затова не отдава своята енергия в противоборство с онези, които говорят или пишат лошо за нея.

Събитието е част от съпътстващата програма на Националния фестивал за стара градска и шлагерна песен „Спомени в песни – Попово 2025“. Тази година е неговото четиринадесето издание. Форумът се организира от Община Попово, Дом на културата „Димо Коларов“ и Народно читалище „Съ