Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. 

Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцият

Неделчо Драганов обичаше да задава неудобни въпроси както в произведенията си, така и в публичните си изяви. Кога с горестно вълнение, кога с ирония и сарказъм, кога с насмешка, разказва синът на писателя Петко Драганов. 

Неделчо Драганов е роден на 10 май 1925 година в Бургас. Работил е като журналист и публицист. От 26 ноември 1956 г. до 31 май 1961 г. е кореспондент в Кайро, Египет. Автор е на над 20 романа, повести и сборници с разкази, сред които на романите „Не бива да си уморен“ (1963), „Приключенията на Ставри Ставрев“ (1975), „Ставри Ставрев – стари и нови приключения“  (1978), „Човекът с най-хубавите костюми“ (1982), „Хора за бесене“ (1983), на повестите за деца „Два пищова и едно куцо магаре“ (1968), „Сребърната тромба“ (1975), на сборника с пътеписи и разкази за Афри

Боян Ангелов разглежда теми от митологията, историята, философията и съвременността в поетичната си книга „3 х 23 разстояния“. Сборникът ще бъде представен на 29 май в рамките на Пролетния панаир на книгата, съобщават от Съюза на българските писатели.

По думите им „3 х 23 разстояния“ е предюбилейна книга за автора. Тя съдържа стихотворения, обединени в три раздела. Всеки от тях е с по 23 произведения.

Първият раздел, озаглавен „Ектения“, включва поетични диалози с исторически личности или препратки към митологични персонажи, събития, рефлексии в културната памет на човечеството. Заглавията насочват към историко-културен контекст – „Нике от Самотраки“, „Зенон Елейски“, „Панта Рей“, „Градините на Арлесхайм”, или очертават духовната сила на значими личности от родната история –

Ние настояваме за по-високо финансиране заради читателите на Столичната библиотека, заради посетителите на нейните културни събития и, разбира се, за по-високи заплати. Това каза директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова. Библиотеката отбеляза днес празника на библиотекаря, който традиционно се чества на 11 май.

По време на организираното литературно четене на площад „Славейков“ служители от Столичната библиотека участваха в мирен протест. Исканията са абсолютно справедливи и са за по-високи заплати, каза Цинзова. „Аз като директор също заявявам, че е изключително обидно да се подписвам под заплата 1450 лева или 1400 лева за магистър, който сканира, обработва, прави платформи или за колега, който обслужва високоинтелигентни читатели, каквито са читателите на Столична библиотека“, добави тя.

Директорката на Столичната библиотека отбеляза, че

„За сигурността“ е заглавието на новия научен труд на проф. Николай Слатински. Книгата обобщава над три десетилетия академичен и практически опит в осмислянето на базисната категория „сигурност“, съобщават от издателство „Сиела“.

В книгата ученият разглежда сигурността не само като защита от катаклизми в контекста на съвременната международна политическа карта, но и като основа на добрия живот – на стабилността, развитието и доверието, информира екипът на „Сиела“.

От издателството допълват, че проф. Слатински показва как мисленето за сигурността излиза извън рамките на армията, полицията и институциите и става част от нашето ежедневие – в семейството, в училището, на работното място, в отношенията между хората.

Проф. Николай Слатински е водещ български учен, университетски преподавател, доктор по матем