Пред Университетската библиотека "Св. Климент Охридски" една необичайна инсталация привлича погледи - висока отворена книга. В навечерието на Деня на славянската писменост, култура и книжовност, тя е достъпна за студенти, преподаватели, ученици, учители и посетители, и приканва да станат част от визията за нов тип обучение по литература. Инсталацията е част от кампанията "Литературата не е музей", която поставя във фокус обществения разговор за нуждата от осъвременяване на учебното съдържание по литература и може да се види до края на юни 2025 г. пред Университетската библиотека, съобщи пресцентърът на висшето училище.

От Факултета по славянски филологии споделят, че книгата не е експонат, а покана към широката общественост да остави своя следа в дебата.

Чрез QR код, разположен върху инсталацията, всеки може да предложи произведение, което според него заслужава да бъде в

Преподаватели от катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ на Националната художествена академия представят изложбата „Художници и букви“ по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Тя ще бъде открита на 29 май и ще продължи до 15 септември в Българския културен институт – Братислава, съобщават от НХА.

Експозицията се провежда под патронажа на посланика на Република България в Словакия Васил Петков. От екипа разказват, че извън обичайната практика, в която художниците на книги използват типография, за да визуализират авторовия текст или като изразно средство за нуждите на графичния дизайн, Илия Груев, Регина Далкалъчева, Красимир Андреев, Капка Кънева, Бояна Павлова и Емил Марков показват произведения, освободени от всякаква утилитарност. „Артистите са трансформир

„Пловдив чете“ представя днес две събития, които ще обединят литературата, киното и живия разговор в клуб „Фарго“, съобщават от издателство „Жанет 45“. 

Романът „Болката идва по-късно“ на Антония Апостолова е тема на разговор, в който ще се включат Еми Барух и Красимир Лозанов. Те ще обсъдят темите за болката и израстването, за писането, за принадлежността, родителството, сексуалността, Бог, страховете и слабостите.

Програмата продължава с традиционното в сряда „Късо кино във Фарго“ – с прожекция на късометражни филми по съвременни български текстове с водещ Мартин Касабов. В афиша са  „Семеен портрет на чернозема“ (по Йорданка Белева); „Над нещата“ (по Стефан Икога); „Задачи за деня“ (по Стефан Иванов); „Любов по време на туризъм“ (по Петър Чухов

Нейният образ е от ония, които времето все повече подчертава, за които миналото е фон, върху който е нарисуван портретът от старите майстори. Очите все повече получават негата на мадона. Ръцете , дългите бели пръсти стават тайнствени цветя в дълбочината на оня свят, в който се е преселила от петнадесет години. Тя беше много страдала, беше станала толкова мъдра, че всяка нейна мисъл падаше като плод. Или може би тя беше онова мъдро дете, което ви поразява с мислите си, когато е болно и му остават само няколко дни да живее.

Така Дора Габе описва обрисува външния образ и вътрешния свят на своята сестра по перо – Екатерина Ненчева (1885-1920), от чието рождение днес се навършват 140 години. Тя се появява на бял свят на 1 май 1886 г. в Троян, в семейството на Димитър Ненчев Ханчев, дошъл от Севлиево, и Аника Ганчева от Русе.<

„Идеята ми беше да събера всичките си разкази, писани през годините, и те да зазвучат по нов начин“, сподели проф. Венцеслав Николов по време на представянето на най-новата си книга „Викът на улулицата“.

Събитието се състоя днес в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките (БАН). В представянето взеха участие литературният критик Георги Цанков, а актьорът Мариус Донкин прочете откъси от книгата.

„Аз съм оптимист и вярвам, че доброто винаги ще побеждава. Винаги съм искал в разказите ми да присъства тази светлина — онази, която според мен съществува в света. Макар понякога в текстовете ми да прозвучават песимистични нотки, на мен ми се струва, че светът е по-скоро добър. И именно това се опитвам да съхраня в книгите си“, каза още авторът.

Литературният критик Георги Цанков акцентира върху уни