Продължение на романа „Лунно цвете“ на Катрин Ди, вдъхновен от славяно-българската митология, ще бъде представен в бар „Сингълс“ в София, съобщават организаторите.

Книгата е озаглавена „Огнено цвете“. Тя е втора и последна част от дилогията „Живите приказки“, посочват организаторите на представянето. По думите им поредицата съчетава в себе си елементи от приключенското градско фентъзи заедно с тийнейджърска драма и българо-славянска митология. 

Според авторката „Огнено цвете“ може да се разгледа като „ода за антигероите“, където антагонисти от първата книга разкриват свои непознати до този момент страни. „Главните герои отново поемат на пътешествие, но този път са изправени пред по-могъщи врагове. Един от тях е дъщерята на злия змей от „Лунно цвете“, която е готова да направи

Книгата атлас „Македония в европейската етническа картография (Средата на XIX в. - края на Първата световна война 1918 г.)", със съставител и автор акад. Иван Илчев, беше представена тази вечер в зала „Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН). 

Представянето на изданието беше организирано от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ", от Института за исторически изследвания при БАН, както от издателствата „Тангра" и „Златоструй". 

Във фоайето пред залата имаше и изложба - пана с част от картите в атласа.

Тази книга продължава традицията за издаването на подобни карти, но и на традицията в България да се издават извори за Македония, каза проф. Даниел Вачков - директор на Института за исторически изследвания при БАН.

За ръководството на Българската академия на науките не само е чест, но е и за

Британския поет и писател Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век е най-известен с историческите си романи „Аз, Клавдий“ и „Божественият Клавдий“, а сред преведените на български негови книги са също „Велизарий“, „Златното руно“, „Бялата богиня“ и други.

Роден на 24 юли 1895 г. в Лондон. Баща му е училищен инспектор и поет, а майка му – роднина на известния германски историк Леополд фон Ранке. Грейвс е автор на над 120 книги, сред които исторически и митологични романи, поезия, вдъхновена от преживяванията му през Първата световна война и от древните митове, както и автобиографични текстове. Последните години от живота си прекарва на остров Майорка, където и е погребан.

С избухването на Първата световна война, въпреки че печели стипендия за колежа „Сейнт Джон“ към Оксф

Младата плевенска авторка Мирослава Дачева представи в Плевен дебютната си книга „Скритият свят“. Събитието бе част от литературния салон на Народно читалище „ 1959“ в града.

Авторката и творбата представи библиотекарят и журналист Иван Илиев. „Книгата е сборник от разкази, които авторката внимателно е разделила в няколко цикъла. Заглавията на циклите сами говорят за съдържанието и това, което можем да очакваме от самите разкази“, каза Илиев. Той добави, че тя е написана професионално и се чете леко, което е истинският залог, че това е една добре написана книга.

„Книгата е за хора от всички възрасти. Би могла да се чете като приказки на деца и на ученици. Може да бъде и приятно четиво за възрастните хора, защото всеки би могъл да научи от нея нещо за себе си и за света наоколо. А светът, който е представен в нея, е скритият свя

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн