В Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски на 3 юни ще бъде открита изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей" - инициатива на Факултета по славянски филологии, която поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

В 11.00 ч. в централното фоайе на СУ ще бъде открита изложба, в която участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото...".

Веднага след това, в дворното пространст

Община Сливен обявява процедура за номинации за наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ за 2025 г., съобщиха от общинския пресцентър.

Право да правят предложения имат неправителствени, граждански и културни организации, творчески обединения, както и инициативни комитети от минимум 20 души. Всяка организация или обединение може да подаде само едно предложение за годината.

Наградата „Добри Чинтулов“ се присъжда на творци със значителен принос за духовното развитие на Сливен и българската култура за високи художествени постижения в областта на литературата и изкуството.

Отличието е индивидуално и се връчва в навечерието на празника на Сливен – Димитровден, 26 октомври. Не могат да бъдат номинирани лица, които вече са носители на наградата.

Предложения се приемат до 30 септември.

Наградата е учредена през 19

Над 90 участници – ученици, студенти, журналисти, общественици и др., са се включили във второто издание на инициативата „Голямата диктовка“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), съобщават организаторите. Събитието е с надслов „Пазител на българския език“.

Прочетеният текст е бил откъс от „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ („Солунска легенда“). Темата на диктовката е свързана с отбелязването на 1170 години от създаването на първата славянска азбука. „В годината на глаголицата, ние отдаваме признание пред делото на светите братя, които са символ на просветлението“, е казала по време на събитието директорът на НБКМ доц. Калина Иванова, цитирана от екипа на библиотеката.

Диктовката бе водена от Мирослав Христов, заместник-директор на 38. Основно училище &bdquo

В Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен бяха обявени носителите на Националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване за 2025 г. Журито, с председател г-жа Силва Хачерян – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ към Министерството на културата, присъди отличията в следните категории.

В категория „Автор“ наградата се присъжда на Катя Антонова за книгата „Две трудни цветя и един фейояд“ (2024, издателство „Рибка“).

В категория „Илюстратор“ – Ясен Григоров, за илюстрациите към книгата „Мил домашен комар“ от Зорница Христова (2024, издателство „Точица“)

В категория „Издателство“ отличието получава издателство „Точица“ за и

Всеки разказ е отломък от разпаднал се роман, казва Николай Терзийски за новата си книга „Родиния“. Премиерата е на 14 май в „Салон на изкуствата“, в НДК, съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им „Родиния“ е книга пътуване и книга завръщане: „Пространство, едновременно илюзионно и действително. Родиния – огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло – те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата“. 

&bdquo