Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн

"Живеем в индустриална идеология на разделението. Разделени сме един от друг, разделени сме от разни мнения, разделени сме от животните, от растенията. Ние просто боледуваме от едно трагично разделение." Това коментира Капка Касабова в Бургас, разказвайки за изчезващата връзка на хората с природата и своите преживявания, предхождащи написването на най-новия роман "Анима", преведен от английски и издаден на български език от издателство ICU. Писателката и нейният издател Невена Дишлиева бяха гости на второто издание на Черноморския литературен фестивал, където преведоха публиката през процеса на създаване на последната част от т.нар. балканска четирилогия на Капка Касабова, включваща още "Граница", "Към езерото" и "Еликсир".

Писателката описа като мистичен начина, по който всеки път достига до историите и героите на своите романи. Те от своя страна, според Невена Дишлиева, не м

Историците проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович представиха книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ тази вечер в столичния литературен клуб „Перото“. Изданието излиза по повод 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.  

По думите на управител на „Книгомания“ Илиян Андонов това са тримата тенори на нашата история. Аз съм изключително приятно изненадан от съдържанието, защото всички имаме нужда от съвременен прочит на нашата история, отбеляза той.

Проф. Петър Стоянович разказа, че идеята за изданието се появила много спонтанно при среща с двамата му колеги. 

„Милко каза едно изречение: Абе, що не вземем да напишем една книга за Съединението. И почти на шега, както България влезе в НАТО и ЕС, имахме готова книга“, каза той. Проф.

В Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков бе открита изложба, която представя инициативите на най-големите библиотеки в Софийска област, както и на Столичната библиотека. 

Изложбата откри главният библиотекар на Самоковската библиотека Албена Ихтиманска. Тя каза, че това е визуален разказ за дейността и духа на библиотеките в областта. По думите на Ихтиманска в паната са запечатани най-ключовите моменти от дейността на културните институции.

„Всяка от снимките представлява прозорец на усилията, ентусиазма и любовта, с които библиотечните специалисти обгрижват своите читатели - от най-малките до най-големите“, добави тя. По думите й това не е просто сбор от изображения, а свидетелство за живота на библиотеките в съвременния живот. Тя е и израз на признателност към всички библиотекари, които с търпение и любов вършат своята работа

Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<