„Цветето на Хеликон“ е от най-хубавите награди, защото е награда на читателите. Защото е за книгите, които хората са си купували. Това каза в интервю писателят Георги Господинов, който тази вечер получи приза "Цветето на Хеликон" за романа си „Градинарят и смъртта“.  

Според него тайната за това читателите да харесват творчеството ти е да говориш искрено за неща, които обикновено не забелязваме или не говорим, или са табу. „В конкретния случай с „Градинарят и смъртта“ става дума за книга за смъртта, по-скоро за изчезването, книга за придружаването на човека, който си отива до вратата, където си пускате ръцете. Но няма как такава книга да не е искрена и да не е болезнена. Тя непрекъснато се движи между болката и утешението. Защото вътре има доста смешни истории на баща ми - на героя на тази книга. Така че, ако това е тайна, то

Мисля, че е дошло време поезията да заеме функцията си и да не е маргинален жанр, а да има повече социални послания, защото е много важна. Поезията е най-чистата и концентрирана литература. Това каза в интервю поетът и фотограф Владислав Христов, автор на книгата „Маслен нос". Той беше на Пролетния панаир на книгата пред НДК.

„Маслен нос“ е продължение на „Пойни птици“, защото е на сходни теми и е един метатекст, каза авторът. В „Пойни птици“ действието се развива в среда с птици и животни, и беше като разходка в природата, където на мен и на героите се случваха различни неща, чрез които се опитвах по някакъв начин да осмисля случващото се между нас, хората.

В „Маслен нос“ действието е на морския бряг. Става дума за едно общество, което се е преселило на морския бряг и на това антиутопично общество му се случват нещ

Международната литературна награда „Виленица“ за 2025 година беше присъдена на българския писател Георги Господинов, съобщи в. Slovenia Times.

Наградата се връчва от Асоциацията на словенските писатели и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тя се присъжда на автор от Централна Европа за изключителни постижения в литературата или есеистиката.

В коментар във Facebook Господинов сподели: „Вълнуващо е да бъда избран за награда, чиито носители са били Милан Кундера, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Олга Токарчук, Петер Хандке, Горан Стефановски, Миленко Йергович, Дубравка Угрешич... Благодаря!“

Сред носителите на отличието са още Ана Бландиана, Петер Естерхази, Илма Ракуза, Карл-Маркус Гаус, Давид Албахари, Клаудио Магрис, Мирча Къртъреску, Ласло Краснахоркай и Илия Троянов, уточнява изданието.

Лауреатът на „Виленица“ се

Книгите за писателя са като децата за майката – трудно е да кажеш кое ти е любимото, но обикновено обичаш най-много най-малкото, каза Владимир Зарев в Ловеч. В Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” той представи най-новия си роман – „И аз слязох”.

Авторът разказа, че го е написал, след като бил болен и сънувал, че трябва да го напише. По думите му в книгата се стреми да даде отговор на три важни въпроса. Първият е как подвигът на Иисус Христос на кръста има такава устойчивост вече 2000 години. Отговорът според мен е, че Иисус предпочита страданието вместо възможността да се спаси.

Вторият въпрос е защо Бог изпраща на Земята едновременно човек и Бог; защо избира това странно двуединство, след като е могъл да изпрати просто ангел или само човек, или само Бог. Според Зарев отговорът трябва да се търси в изначалието на еврейското сказ

Апелативният съд на Алжир потвърди присъдата срещу френско-алжирския писател Буалем Сансал. Сансал беше осъден на пет години затвор за „подкопаване на националното единство“.

Писателят разполага с осем дни, в които може да обжалва съдебното решение пред Върховния съд на страната, съобщи Франс прес.

Адвокатът на Сансал каза, че тепърва ще разговаря с клиента си, за да обсъдят евентуално обжалване. Юристът заяви, че вчера е разговарял с 80-годишния писател, който страда от рак. Сансал е казал на защитника си, че се чувства добре.

През март Сансал беше осъден на пет години лишаване от свобода заради изявления, направени през октомври 2024 г. пред крайнодясна френска медия, пред която твърди, че Алжир е наследил територии, които преди това са принадлежали на Мароко по време на френската колонизация.

Арестът му на 16 ноември в Алжир задълбочи и б