Книгата "Крепости срещу страха" е тематична, концептуална, опитва се да изследва различните форми на страх: личния, екзистенциалния, а също и страховете, породени от времето, в което живеем. Страхове, свързани с войни, тероризъм, екологична катастрофа и навлизането на изкуствени интелекти, каза проф. Амелия Личева, която представи новата си стихосбирка.

Събитието се състоя в „Яйцето" в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За книгата говориха директорът на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ проф. Валери Стефанов и философът и журналист Тони Николов.

Сред присъстващите бяха проф. д-р Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ, доц. Дария Карапеткова от СУ, актрисата Снежина Петрова. 

Авторката на "Крепости срещу страха" проф. Личева обясни, че заглавието е избрано като метафора за си

„Маслен нос“ е заглавието на новата поетична книга от Владислав Христов, съобщават издателите от „Ерго“.

„В тази „морска книга“ всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се. През нея прозират неизвестното, необясненото, съществуващо независимо от всекидневието, способно да променя, да възвисява, без да участва, дори и без да се намесва“, посочва Палми Ранчев по повод „Маслен нос“.

Според него книгата създава друга реалност, която е допълнение на природата, и в същото време е самата природа. „Владислав Христов притежава високоразвита поетична наблюдателност, откритията му са ненатрапчиви, но категорични и имат способността да дават парадоксален смисъл на човешкия живот“, допълва Ранчев.

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 г. живее в Пловдив и работи ка

Людмила Филипова, издава новия си роман „Планът „Елиминирай Европа“. Книгата е художествено произведение, което обаче се основава на реални събития и актуални глобални проблеми. Тя разглежда не само политическите, но и икономическите и климатични въпроси, които засягат не само Европа, но и целия свят. В основата на сюжета стои светът, който е изправен пред редица конфликти, включително търговска, технологична и конвенционална война, с които са свързани различните глобални играчи като Европа, Русия, Китай, Арабските емирства и Индия. Тези региони са не само центрове на икономическа и политическа власт, но и важни участници в бъдещето на планетата, особено що се отнася до климатичните промени.

Романът се фокусира върху въпросите за мястото на Европа в глобалния контекст, като разглежда възможността за нейното елиминиране в политически и икономически план и как

Международната литературна награда „Виленица“ за 2025 година беше присъдена на българския писател Георги Господинов, съобщи в. Slovenia Times.

Наградата се връчва от Асоциацията на словенските писатели и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тя се присъжда на автор от Централна Европа за изключителни постижения в литературата или есеистиката.

В коментар във Facebook Господинов сподели: „Вълнуващо е да бъда избран за награда, чиито носители са били Милан Кундера, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Олга Токарчук, Петер Хандке, Горан Стефановски, Миленко Йергович, Дубравка Угрешич... Благодаря!“

Сред носителите на отличието са още Ана Бландиана, Петер Естерхази, Илма Ракуза, Карл-Маркус Гаус, Давид Албахари, Клаудио Магрис, Мирча Къртъреску, Ласло Краснахоркай и Илия Троянов, уточнява изданието.

Лауреатът на „Виленица“ се

Община Сливен обявява процедура за номинации за наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ за 2025 г., съобщиха от общинския пресцентър.

Право да правят предложения имат неправителствени, граждански и културни организации, творчески обединения, както и инициативни комитети от минимум 20 души. Всяка организация или обединение може да подаде само едно предложение за годината.

Наградата „Добри Чинтулов“ се присъжда на творци със значителен принос за духовното развитие на Сливен и българската култура за високи художествени постижения в областта на литературата и изкуството.

Отличието е индивидуално и се връчва в навечерието на празника на Сливен – Димитровден, 26 октомври. Не могат да бъдат номинирани лица, които вече са носители на наградата.

Предложения се приемат до 30 септември.

Наградата е учредена през 19