Юбилейно тритомно издание с неиздавани трудове на д-р Петър Берон бе представено за първи път днес в рамките на празнично събитие по случай 280-годишния юбилей на най-старото в света българско училище „Св. св. Кирил и Методий" и 200-годишнината от издаването на „Рибния буквар“.

Събитието бе организирано от Посолството на България в Румъния и Съюза на банатските българи в Румъния и се проведе в Стар Бешенов - най-стародавния център на българщината в Румъния, споделиха организаторите.

За книгите пред избраната публика разказаха Николай Тончев, собственик на Пловдивското издателство “Нитон“, и д-р Петър Граматиков, заместник-председател на BRIDGES (Cooporation Circle of United Religions Initiative)

Акцент в тритомното юбилейно издание е поставен върху преводи на над десет хиляди страници научни трудове на френски език. За първи път в не

„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“, каза актьорът Димитър Маринов при представянето на книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“ в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Събитието бе част от първия театрален фестивал „Нови открити сцени +“ („НОС +“), организиран от Драматичен театър „Гео Милев“.

В началото на срещата бяха поднесени кратки биографични данни за актьора, а самият той бе представен от старозагорската актриса Елена Азалова, с която по техните думи ги свързва познанство от близо 40 години. Пред присъстващите Димитър Маринов сподели, че книгите са резултат от 12-годишен труд, а причината за тях идва от младите таланти, с които работи. „Причината за тези книги не бе моя. Аз реших да не пиша автобиография, както ме молиха р

Неделчо Драганов обичаше да задава неудобни въпроси както в произведенията си, така и в публичните си изяви. Кога с горестно вълнение, кога с ирония и сарказъм, кога с насмешка, разказва синът на писателя Петко Драганов. 

Неделчо Драганов е роден на 10 май 1925 година в Бургас. Работил е като журналист и публицист. От 26 ноември 1956 г. до 31 май 1961 г. е кореспондент в Кайро, Египет. Автор е на над 20 романа, повести и сборници с разкази, сред които на романите „Не бива да си уморен“ (1963), „Приключенията на Ставри Ставрев“ (1975), „Ставри Ставрев – стари и нови приключения“  (1978), „Човекът с най-хубавите костюми“ (1982), „Хора за бесене“ (1983), на повестите за деца „Два пищова и едно куцо магаре“ (1968), „Сребърната тромба“ (1975), на сборника с пътеписи и разкази за Афри

Общо 223 поети с над 660 творби участваха през тази година в Националния литературен конкурс "Биньо Иванов" в Кюстендил, съобщиха организаторите от читалище "Братство 1869". Организационният комитет на конкурса обяви днес резултатите от неговото 19-то издание. Официалното награждаване ще се състои на 6 юни, в Синята зала на читалище "Братство 1869" в Кюстендил..

Първа награда в литературната надпревара печели Ваня Велева от Ямбол - за стихотворението "Бяла вишна". На второ и трето място са класирани съответно Васил Славов от София за стихотворението "Тихо" и Динко Динков от Бургас за стихотворението "Насрещен вятър". Специалната награда на община Кюстендил ще получи Иванка Павлова от София за "Зад завоя".  

Журито, оценило произведенията, е било съставено от Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей - София, Димитър Христов - писател,

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн