РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Литературен обзор
Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда &b ...
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в новата к ...
На бюрото
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Из ...

Проф. Александър Кьосев: Над 30 процента от населението на България не чете

Дата на публикуване: 13:48 ч. / 17.03.2025
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
3437
Подиум на писателя

Само в рамките на пет години четенето на печатен носител е намаляло с между 15% и 20%. Това каза историкът на културата и литературовед проф. Александър Кьосев, който е ръководител на изследване на състоянието на четенето у нас. В резултат са публикувани две книги - „Читателски практики в България 2006 – 2022“ и „Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература“, които, заедно със самия проект, ще бъдат представени тази вечер в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“.

„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .

Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.

Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.

През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ

Продължение на романа „Лунно цвете“ на Катрин Ди, вдъхновен от славяно-българската митология, ще бъде представен в бар „Сингълс“ в София, съобщават организаторите.

Книгата е озаглавена „Огнено цвете“. Тя е втора и последна част от дилогията „Живите приказки“, посочват организаторите на представянето. По думите им поредицата съчетава в себе си елементи от приключенското градско фентъзи заедно с тийнейджърска драма и българо-славянска митология. 

Според авторката „Огнено цвете“ може да се разгледа като „ода за антигероите“, където антагонисти от първата книга разкриват свои непознати до този момент страни. „Главните герои отново поемат на пътешествие, но този път са изправени пред по-могъщи врагове. Един от тях е дъщерята на злия змей от „Лунно цвете“, която е готова да направи

Георги Томов събира 24 истории в новия си сборник с разкази „Клаустрофобия“, съобщават издателите от „Библиотека България“.

По думите им историите са смешни, тъжни, трогателни, научно-фантастични, антиутопични, реалистични и пропити с обич към хората, с любов и разбиране към тези, които търсят отговори на въпросите за смисъла.

„За да имат човеците стремления, Бог начупил щастието на трошици. Пъхнал под жълтите листа, по капали на тревата в парка, посипал пенливите морски вълни, пръснал в небесния лазур и наръсил белия пух на облаците. Поставил парченце и във всяко човешко сърце, за да знаем какво да търсим и да разпознаем щастието, когато го намерим“, отбелязва авторът.

Георги Томов е автор на сборниците с разкази „Не беше тук и си отиде“, „Всичките дни“, на романите „Докато дишам“ и „Ро

Момчил Николов публикува третата и последна част от поредицата си „Чекмо“. Събрани заедно, трите полубиографични тома, вдъхновени от съвсем реален персонаж, подреждат мозайката на една величава епопея на свободата, разказват издателите от „Сиела“. 

По думите им в третата част от поредицата Момчил Николов ошлайфва писателската си смелост и повежда читателите на още по-високоскоростно пътуване със сладко-киселия вкус на 90-тарска носталгия. „Скрити под седалката на пътнически влак от Югославия до Виена, читателите ще потеглят и към Торино, Палма де Майорка, та чак до Карибите, докато най-накрая салът на историята не ги завърне отново на постланите с глухарчета родни полета на България – и отвъд нея“, посочват издателите. Допълват, че Чекмо трябва да запази себе си в свят, в който хората все повече предпочитат да говорят пред това да

Книгата „Тезей в лабиринта" е центрирана върху проблемите на съвременния свят. Това каза в интервю поетът Едвин Сугарев, автор на книгата „Тезей в лабиринта“. Днес той раздава автографи в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК.

„В книгата става дума за един много различен Тезей, който е съвременният човек, в своя лабиринт, в своята загуба на ориентация, разпадането на ценностите и неспособността да познае себе си. Мисля, че хората трябва малко да се стреснат от това докъде са я докарали и къде могат да отидат. Книгата ми е опит за предупреждение въпреки че това не е основната задача на поезията", каза авторът.

На въпроса какво го е вдъхновило за „Тезей в лабиринта", Сугарев отговори: „Вдъхновение почерпих от обстоятелствата, защото книгата е писана миналата година и в края на по-миналата година, аз претърпях тежка сърдечна о

Изследването е осъществено от интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. „Това е един проект, който започва в 2006 г. Ние сме изследвали в шест последователни вълни състоянието на четенето от тогава до 2022 г.“, разказа проф. Кьосев. 

Според него читателските практики са в двойствено състояние – показателите на четенето на печатен носител се движат надолу, а тези на дигиталното четене – нагоре. Четенето на дигитален носител се е увеличило с 10% за пет години, обясни ръководителят на проекта, който е директор на Културния център на СУ. По думите му четенето на дигитален носител е бързо, мултиканално и заменима културна дейност в рамките на свободното време.

„На дигитален носител едновременно се чете, слуша се музика, чати се, сърфира се, пишат се писма, пазарува се и какво ли не се прави друго, което изисква много дисперсно внимание. Това пречи на внимателното, концентрирано, задълбочено потъване в един текст, което е класическият вариант на четенето“, отбеляза проф. Кьосев.

ПОВЕЧЕ ОТ 30 ПРОЦЕНТА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ НЕ ЧЕТЕ

Повече от 30% от населението не чете, като този процент нараства, посочи литературоведът. Той обясни, че особено засегнати са непривилегированите културни групи и маргинализирани малцинства. „Докато средната норма е някъде към 30%, за сравнение – 70% от българските роми не четат. От българските турци са по-малко, около 60% не четат. Но нечетящи са не само малцинства по етнически признак, а всеки вид социална маргинализация. Възрастните хора не четат, хората, които живеят в малки населени места, четат много малко. И, разбира се, младите четат също значително по-малко, все едно на какъв носител“, каза Александър Кьосев.

Той определи като странно това, че се пази нормата за това, че четенето е културно благо и че да се чете е добре. „Младежта завижда на своите родители, които са добри читатели, и казва, че те са страхотни и четат по няколко книги на месец, имат голяма библиотека и т.н. Тоест, на пръв поглед, те поддържат класическата норма за добро, задълбочено четене на качествена литература. Но това е само на пръв поглед, защото това са приказки, които не се превръщат в практики. Нормата е придобила характер на рецитация, а не е нещо, което реално ръководи поведението“, отбеляза ръководителят на проекта за изследване на състоянието на четенето у нас.

ПУБЛИКАТА, КОЯТО ЧЕТЕ СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, Е ДО 350 000 ДУШИ

Изследването посочва, че едва 12,8 % от активните читатели отговарят, че са чели книга на съвременен български автор през последната година, а в същото време издателите отчитат бум в търсенето на произведения от български автори.

Това е много особен ефект, отбелязва Александър Кьосев. Той коментира, че от известно време българската издателска дейност е във възход. „Появиха се солидни издателства, които имат много добри международни връзки, имат добра политика в областта на подбиране на автори и текстове, имат много добра рекламна стратегия и начин за промоция на книга. И те самите са организирани в една доста сериозна организация, асоциация „Българска книга“. Това доведе до това, че те знаят какво правят и се държат като много добри пазарни агенти“, смята директорът на Културния център на СУ.

Той цитира социологическите данни, според които обаче публиката, която чете съвременна българска литература, е някъде между 300 и 350 хиляди души. „Това означава, че около пет процента от българската публика, четяща и нечетяща, е информирана за това, че има такова нещо, което се казва българска литература. Те са чували, разбира се, по всякакви медии за нея, но когато ги попиташ да изброят трима съвременни български автори, получаваш странни отговори“, разказа проф. Кьосев.

Литературоведът обясни, че авторите, които специалистите определят за съвременни български писатели, се появяват в отговорите на до пет процента от представителната извадка. Тук изключваме Георги Господинов, който има специален рейтинг и който след международния „Букър“ вече го знаят абсолютно всички, но другите български съвременни писатели са известни в най-добрия случай на около пет процента, посочи ръководителят на изследването.

По думите му на въпроси, свързани с изброяването на съвременни български писатели, в отговорите се появяват имена като Йордан Редичков, Николай Хайтов, Емилян Станев, Любомир Левчев и други писатели от близкото минало, както и Иван Вазов, Петко Славейков, Любен Каравелов. „Най-забавното е, че се появява и един сериозен контингент от автори, които самата комисия не знае, защото те са популярни автори в някакъв балон – те са познати на конкретни хора“, обясни още проф. Кьосев.

ПАТРИОТИЧНАТА РАМКА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

В книгата „Читателски практики в България 2006 – 2022“ авторите отбелязват, че е необходим отказ от патриотичната рамка на образованието по български език и литература. Според Александър Кьосев всяко образование на една национална държава има патриотична рамка и това не само, че не е лошо, но и трябва да се прави.

„Лошото в българския случай е, че патриотичната рамка на традиционни текстове води до това, че младият читател се отчуждава от тази литература - вместо да я обича и да я харесва, той започва да се дистанцира от нея и дори да я намразва. Тоест, задължителността на канона има обратен ефект, тя е контрапродуктивна. Това много се говори в нашите среди и има различни мнения за това как трябва да се проведе една конкретна реформа“, разказа той.

По думите му една от главите в „Читателски практики в България 2006 – 2022“ е посветена на това какви съвети дават изследователите на Министерството на образованието и науката (МОН). „Там се казва, че новата стратегия за грамотност трябва да се интегрира в т.нар. компетентностен подход. Това в България се прави на думи, но не е направено истински на практика. Няма да има само обучение за обикновена грамотност, няма да има само обучение за функционална грамотност. Те ще бъдат свързани в една комплексна програма, която едновременно адресира проблемите на дигиталната грамотност, на медийната грамотност, на гражданската грамотност, на това какво представлява културната грамотност и т.н. Т.е. самото понятие грамотност се размножава, така да се каже“, отбеляза проф. Кьосев.

Според него, за да има добро обучение по четене, трябва да се наблегне на мотивацията и желанието, а не принудата и насилието. „Навремето четенето е било, може да се каже, единствената медия, през която човек е достигал до света, с разнообразни текстове - статии, памфлети, фейлетони, книги, романи, енциклопедии, истории, учебници и т.н. По това време, говоря за XIX век до средата на XX век, четенето е много странна културна техника. То обединява задължението – това, че някакви неща се трябва да бъдат прочетени, за да имаш професионална компетентност, с удоволствието и насладата – четеш в свободното време така, че да се забавляваш. Сега ми се струва, че тая двояка характеристика на едновременно дълг и наслада започва да се разпада. Хората се забавляват по друг начин и четат само и единствено по задължение. Другото е четене за релакс, сякаш то е някаква терапия – когато четеш, сякаш си отишъл на спа процедури“, разказа историкът на културата и литературовед.

Четири експериментални програми е създал екипа на изследването по покана на МОН. Те са за ученици от първи до четвърти клас, от пети седми, от осми до десети и от 11-и до 12-и клас, като предстои да стане ясно дали ще бъдат одобрени.

СТЕРЕОТИПИТЕ ЗА ЧЕТЕНЕТО

Освен институциите, много е важно и публичната нагласа, смята проф. Кьосев. По думите му четенето изглежда като нещо, по което всички са компетентни. „За съжаление, има едни стереотипи, които много пречат на българското публично мнение да се добере до проблема. Единият стереотип казва: „На четенето му е минало времето, други неща са важни, не спасявайте жив труп“. Това, разбира се, не е вярно, и то е много вредно. Друг стереотип твърди, че дигиталното четене пълноценно замества предишния тип четвене, което е частично вярно, частично невярно. И има един тип: „Подобни изследвания лъжат, те споменават разни данни от анкети, които са несигурни“. А ние сме го изследвали това 16 години. Обидно е да се говорят такива работи, но те се говорят непрекъснато. Тоест, съществува шум в публичното пространство, който невинаги помага да се разбере от обществото за сериозността на проблема и по някакъв начин да има споделено мнение, да има доверие, да има известни установени изследователски истини, върху които да стъпва всяка дискусия. В момента такова нещо няма. Има хаос от разнообразни мнения и всеки е специалист“, смята още директорът на Културния център на СУ.

Александър Кьосев е професор по история на модерната култура. Изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Издал е четири книги на български език, бил е ръководител и редактор на колективни изследвания, негови научни статии са превеждани на почти всички европейски езици. Като публична фигура е писал колонки във вестник „Сега”, публикувал е статии и интервюта в „Култура” и други издания.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в новата книга, дело на Ейми Одел, предаде Асошиейтед прес. „Гуинет: Биографията“ е цялостен порт ...
Вижте също
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела& ...
Към първа страница Новини Подиум на писателя
Подиум на писателя
Писателят Борис Акунин е осъден в Русия задочно на 14 години лишаване от свобода
Писателят Борис Акунин е осъден задочно на 14 години затвор от московски съд за предполагаема подкрепа на тероризма, предаде ДПА. Адвокатът на твореца твърди, че обвиненията не са подкрепени с доказателства, съобщи ТАСС, цитирана от ДПА. Авторът на бестселър ...
Теодора Славянова
Подиум на писателя
Община Сливен обяви прием на номинации за наградата „Добри Чинтулов“
Община Сливен обявява процедура за номинации за наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ за 2025 г., съобщиха от общинския пресцентър. Право да правят предложения имат неправителствени, граждански и културни организации, творчески обеди ...
БТА
Людовико – императорът на България
Подиум на писателя
Важно е не само дали, а и какво четеш
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки". „Литературен вкус се формира бав ...
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Британския поет и писател Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век е най-известен с историческите си романи „Аз, Клавдий“ и „Божественият Клавдий“, а сред преведените на български негови книги са също „Велиз ...
Калина Бояджиева
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се проведе днес в Българския културен център в София. Събитието е посветено на 10-ото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на святата земя“ ...
Теодора Цветкова
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
„Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции, като престанем да ги отъждествяваме с политическите повели на деня", казва поетът, преводач и писател Георги Борисов.  Според твореца „хартията ще свърши, когато изчезнат горите, а с тях и въздухът на планетата. Тогава ще загине и човекът, а с човека – и думите. Словото обаче, „което беше в „Началото“, ще ...
Златното мастило
Община Свиленград издаде поетичен сборник за 20-годишния юбилей на конкурса "Жената - любима и майка"
БТА
Авторът и перото
Романът „Магът" на английския писател Джон Фаулз излиза за първи път в превод на българск ...
Начало Подиум на писателя

Проф. Александър Кьосев: Над 30 процента от населението на България не чете

13:48 ч. / 17.03.2025
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
3437
Подиум на писателя

Само в рамките на пет години четенето на печатен носител е намаляло с между 15% и 20%. Това каза историкът на културата и литературовед проф. Александър Кьосев, който е ръководител на изследване на състоянието на четенето у нас. В резултат са публикувани две книги - „Читателски практики в България 2006 – 2022“ и „Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература“, които, заедно със самия проект, ще бъдат представени тази вечер в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“.

Изследването е осъществено от интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. „Това е един проект, който започва в 2006 г. Ние сме изследвали в шест последователни вълни състоянието на четенето от тогава до 2022 г.“, разказа проф. Кьосев. 

Според него читателските практики са в двойствено състояние – показателите на четенето на печатен носител се движат надолу, а тези на дигиталното четене – нагоре. Четенето на дигитален носител се е увеличило с 10% за пет години, обясни ръководителят на проекта, който е директор на Културния център на СУ. По думите му четенето на дигитален носител е бързо, мултиканално и заменима културна дейност в рамките на свободното време.

„На дигитален носител едновременно се чете, слуша се музика, чати се, сърфира се, пишат се писма, пазарува се и какво ли не се прави друго, което изисква много дисперсно внимание. Това пречи на внимателното, концентрирано, задълбочено потъване в един текст, което е класическият вариант на четенето“, отбеляза проф. Кьосев.

ПОВЕЧЕ ОТ 30 ПРОЦЕНТА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ НЕ ЧЕТЕ

Повече от 30% от населението не чете, като този процент нараства, посочи литературоведът. Той обясни, че особено засегнати са непривилегированите културни групи и маргинализирани малцинства. „Докато средната норма е някъде към 30%, за сравнение – 70% от българските роми не четат. От българските турци са по-малко, около 60% не четат. Но нечетящи са не само малцинства по етнически признак, а всеки вид социална маргинализация. Възрастните хора не четат, хората, които живеят в малки населени места, четат много малко. И, разбира се, младите четат също значително по-малко, все едно на какъв носител“, каза Александър Кьосев.

Той определи като странно това, че се пази нормата за това, че четенето е културно благо и че да се чете е добре. „Младежта завижда на своите родители, които са добри читатели, и казва, че те са страхотни и четат по няколко книги на месец, имат голяма библиотека и т.н. Тоест, на пръв поглед, те поддържат класическата норма за добро, задълбочено четене на качествена литература. Но това е само на пръв поглед, защото това са приказки, които не се превръщат в практики. Нормата е придобила характер на рецитация, а не е нещо, което реално ръководи поведението“, отбеляза ръководителят на проекта за изследване на състоянието на четенето у нас.

ПУБЛИКАТА, КОЯТО ЧЕТЕ СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, Е ДО 350 000 ДУШИ

Изследването посочва, че едва 12,8 % от активните читатели отговарят, че са чели книга на съвременен български автор през последната година, а в същото време издателите отчитат бум в търсенето на произведения от български автори.

Това е много особен ефект, отбелязва Александър Кьосев. Той коментира, че от известно време българската издателска дейност е във възход. „Появиха се солидни издателства, които имат много добри международни връзки, имат добра политика в областта на подбиране на автори и текстове, имат много добра рекламна стратегия и начин за промоция на книга. И те самите са организирани в една доста сериозна организация, асоциация „Българска книга“. Това доведе до това, че те знаят какво правят и се държат като много добри пазарни агенти“, смята директорът на Културния център на СУ.

Той цитира социологическите данни, според които обаче публиката, която чете съвременна българска литература, е някъде между 300 и 350 хиляди души. „Това означава, че около пет процента от българската публика, четяща и нечетяща, е информирана за това, че има такова нещо, което се казва българска литература. Те са чували, разбира се, по всякакви медии за нея, но когато ги попиташ да изброят трима съвременни български автори, получаваш странни отговори“, разказа проф. Кьосев.

Литературоведът обясни, че авторите, които специалистите определят за съвременни български писатели, се появяват в отговорите на до пет процента от представителната извадка. Тук изключваме Георги Господинов, който има специален рейтинг и който след международния „Букър“ вече го знаят абсолютно всички, но другите български съвременни писатели са известни в най-добрия случай на около пет процента, посочи ръководителят на изследването.

По думите му на въпроси, свързани с изброяването на съвременни български писатели, в отговорите се появяват имена като Йордан Редичков, Николай Хайтов, Емилян Станев, Любомир Левчев и други писатели от близкото минало, както и Иван Вазов, Петко Славейков, Любен Каравелов. „Най-забавното е, че се появява и един сериозен контингент от автори, които самата комисия не знае, защото те са популярни автори в някакъв балон – те са познати на конкретни хора“, обясни още проф. Кьосев.

ПАТРИОТИЧНАТА РАМКА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

В книгата „Читателски практики в България 2006 – 2022“ авторите отбелязват, че е необходим отказ от патриотичната рамка на образованието по български език и литература. Според Александър Кьосев всяко образование на една национална държава има патриотична рамка и това не само, че не е лошо, но и трябва да се прави.

„Лошото в българския случай е, че патриотичната рамка на традиционни текстове води до това, че младият читател се отчуждава от тази литература - вместо да я обича и да я харесва, той започва да се дистанцира от нея и дори да я намразва. Тоест, задължителността на канона има обратен ефект, тя е контрапродуктивна. Това много се говори в нашите среди и има различни мнения за това как трябва да се проведе една конкретна реформа“, разказа той.

По думите му една от главите в „Читателски практики в България 2006 – 2022“ е посветена на това какви съвети дават изследователите на Министерството на образованието и науката (МОН). „Там се казва, че новата стратегия за грамотност трябва да се интегрира в т.нар. компетентностен подход. Това в България се прави на думи, но не е направено истински на практика. Няма да има само обучение за обикновена грамотност, няма да има само обучение за функционална грамотност. Те ще бъдат свързани в една комплексна програма, която едновременно адресира проблемите на дигиталната грамотност, на медийната грамотност, на гражданската грамотност, на това какво представлява културната грамотност и т.н. Т.е. самото понятие грамотност се размножава, така да се каже“, отбеляза проф. Кьосев.

Според него, за да има добро обучение по четене, трябва да се наблегне на мотивацията и желанието, а не принудата и насилието. „Навремето четенето е било, може да се каже, единствената медия, през която човек е достигал до света, с разнообразни текстове - статии, памфлети, фейлетони, книги, романи, енциклопедии, истории, учебници и т.н. По това време, говоря за XIX век до средата на XX век, четенето е много странна културна техника. То обединява задължението – това, че някакви неща се трябва да бъдат прочетени, за да имаш професионална компетентност, с удоволствието и насладата – четеш в свободното време така, че да се забавляваш. Сега ми се струва, че тая двояка характеристика на едновременно дълг и наслада започва да се разпада. Хората се забавляват по друг начин и четат само и единствено по задължение. Другото е четене за релакс, сякаш то е някаква терапия – когато четеш, сякаш си отишъл на спа процедури“, разказа историкът на културата и литературовед.

Четири експериментални програми е създал екипа на изследването по покана на МОН. Те са за ученици от първи до четвърти клас, от пети седми, от осми до десети и от 11-и до 12-и клас, като предстои да стане ясно дали ще бъдат одобрени.

СТЕРЕОТИПИТЕ ЗА ЧЕТЕНЕТО

Освен институциите, много е важно и публичната нагласа, смята проф. Кьосев. По думите му четенето изглежда като нещо, по което всички са компетентни. „За съжаление, има едни стереотипи, които много пречат на българското публично мнение да се добере до проблема. Единият стереотип казва: „На четенето му е минало времето, други неща са важни, не спасявайте жив труп“. Това, разбира се, не е вярно, и то е много вредно. Друг стереотип твърди, че дигиталното четене пълноценно замества предишния тип четвене, което е частично вярно, частично невярно. И има един тип: „Подобни изследвания лъжат, те споменават разни данни от анкети, които са несигурни“. А ние сме го изследвали това 16 години. Обидно е да се говорят такива работи, но те се говорят непрекъснато. Тоест, съществува шум в публичното пространство, който невинаги помага да се разбере от обществото за сериозността на проблема и по някакъв начин да има споделено мнение, да има доверие, да има известни установени изследователски истини, върху които да стъпва всяка дискусия. В момента такова нещо няма. Има хаос от разнообразни мнения и всеки е специалист“, смята още директорът на Културния център на СУ.

Александър Кьосев е професор по история на модерната култура. Изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Издал е четири книги на български език, бил е ръководител и редактор на колективни изследвания, негови научни статии са превеждани на почти всички европейски езици. Като публична фигура е писал колонки във вестник „Сега”, публикувал е статии и интервюта в „Култура” и други издания.
Още от рубриката
Подиум на писателя
Писателят Борис Акунин е осъден в Русия задочно на 14 години лишаване от свобода
Теодора Славянова
Подиум на писателя
Община Сливен обяви прием на номинации за наградата „Добри Чинтулов“
БТА
Подиум на писателя
Людовико – императорът на България
Всичко от рубриката
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела& ...
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Калина Бояджиева
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Златното мастило
Община Свиленград издаде поетичен сборник за 20-годишния юбилей на конкурса "Жената - любима и майка"
БТА
Подиум на писателя
Писателят Борис Акунин е осъден в Русия задочно на 14 години лишаване от свобода
Теодора Славянова
Авторът и перото
Романът „Магът" на английския писател Джон Фаулз излиза за първи път в превод на български език
Авторът и перото
Поетът и преводач Георги Ангелов е тазгодишният носител на наградата „Георги Джагаров“
Литературен обзор
Най-старата библиотека в Унгария се бори с нашествие от бръмбари,застрашаващи десетки хиляди книги
Калина Бояджиева
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Анна Уинтур се оттегля от поста на главен редактор на американското издание "Вог"
Анна Уинтур се оттегля от поста на главен редактор на американския "Вог" и списанието ще наеме нов ръководител, който да определя редакционното съдържание, предадоха осведомителните агенции, като цитираха съобщение, разпространеното от изданието. Родената във ...
Избрано
Книгата се опитва да изследва различните форми на страха
Книгата "Крепости срещу страха" е тематична, концептуална, опитва се да изследва различните форми на страх: личния, екзистенциалния, а също и страховете, породени от времето, в което живеем. Страхове, свързани с войни, тероризъм, екологична катастрофа и навлиз ...
Филипините ще бъдат почетен гост на Франкфуртския панаир на книгата
Ако сте поропуснали
Излезе от печат нов тираж от книгата „Непубликувани чудеса на св. Йоан Рилски"
Излезе от печат нов тираж от книгата „Непубликувани чудеса на св. Йоан Рилски" - издание на Синодалното издателство, по записките на архимандрит Климент Рилец на свидетелства от самите изцерени и техните близки. В изданието се публикуват чудесата, събран ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.