РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Подиум на писателя
Новата книга на Петър Николов-Зиков – „Людовико – им ...
Подиум на писателя
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, де ...
Златното мастило
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с бог ...

Проф. Александър Кьосев: Над 30 процента от населението на България не чете

Дата на публикуване: 13:48 ч. / 17.03.2025
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
3433
Подиум на писателя

Само в рамките на пет години четенето на печатен носител е намаляло с между 15% и 20%. Това каза историкът на културата и литературовед проф. Александър Кьосев, който е ръководител на изследване на състоянието на четенето у нас. В резултат са публикувани две книги - „Читателски практики в България 2006 – 2022“ и „Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература“, които, заедно със самия проект, ще бъдат представени тази вечер в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“.

В Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков бе открита изложба, която представя инициативите на най-големите библиотеки в Софийска област, както и на Столичната библиотека. 

Изложбата откри главният библиотекар на Самоковската библиотека Албена Ихтиманска. Тя каза, че това е визуален разказ за дейността и духа на библиотеките в областта. По думите на Ихтиманска в паната са запечатани най-ключовите моменти от дейността на културните институции.

„Всяка от снимките представлява прозорец на усилията, ентусиазма и любовта, с които библиотечните специалисти обгрижват своите читатели - от най-малките до най-големите“, добави тя. По думите й това не е просто сбор от изображения, а свидетелство за живота на библиотеките в съвременния живот. Тя е и израз на признателност към всички библиотекари, които с търпение и любов вършат своята работа

Литературно четене на четири езика откри второто издание на Черноморския литературен фестивал в двора на Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас. В него гостуващите автори Иван Станков от България, Тудор Ганя от Армения, Павло Матюша от Украйна, Нана Абуладзе, Звиад Кварацхелия и Айше Овур от Турция прочетоха откъси от свои книги на собствения си език, които след това публиката чу и в превод на български.

Преди официално да обяви началото на фестивала неговият организаторът и куратор Светлозар Желев благодари на всички институции и организации, спомогнали за неговото осъществяване. Той припомни още, че тазгодишното издание е посветено на поетесата и издател Божана Апостолова. "Стореното от нея е неизмеримо и невъзможно дори да бъде оценено", допълни той. 

Желев припомни още, че събитието е част от кандидатурата на Бургас за "Европейска столица на културата

Преподаватели от катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ на Националната художествена академия представят изложбата „Художници и букви“ по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Тя ще бъде открита на 29 май и ще продължи до 15 септември в Българския културен институт – Братислава, съобщават от НХА.

Експозицията се провежда под патронажа на посланика на Република България в Словакия Васил Петков. От екипа разказват, че извън обичайната практика, в която художниците на книги използват типография, за да визуализират авторовия текст или като изразно средство за нуждите на графичния дизайн, Илия Груев, Регина Далкалъчева, Красимир Андреев, Капка Кънева, Бояна Павлова и Емил Марков показват произведения, освободени от всякаква утилитарност. „Артистите са трансформир

Надявам се от следващия бюджет да се преборим да стартираме проект и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) да изглежда след няколко години по съвсем различен  начин. Това каза председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Тошко Йорданов по време на откриването на 19-ото издание на Националната библиотечна седмица тази вечер. Събитието се състоя в Националната библиотека.

„Мисля, че и политиците, и библиотеките, и библиотечните деятели са длъжници на българското общество по няколко причини, защото вие не сте ни тормозили достатъчно да си свършим работата. От друга страна, духовността е нещо, което е част от националната сигурност на една държава. Крайно време е българските библиотеки да отидат на друго ниво. Ние, в този състав на медийната комисия, мога спокойно да заявя, че имаме идея какво трябва да стане. И моята ме

Всеки човек има нужда от въпроса и отговора „Кои са моите вдъхновители?“, каза във Велико Търново писателят Иво Сиромахов. В рамките на инициативата „Фоайе на книгата с автограф“, организирана от Регионалната библиотека „П.Р. Славейков“, Иво Сиромахов представи своята последна книга „Моите вдъхновители“. Час преди срещата с читатели във фоайето на библиотеката, той беше книжар за един ден в книжарница „Хеликон“.

Когато прехвърлих 50-те си казах, че е важно да разкажа за онези хора, които са създали ума и сърцето ми. Хората, които в различни периоди от живота ми са запалвали огънчето в мен, каза писателят. Това са хора от различни периоди от историята, мои учители, съвременници, приятели, хора, които вече не са между нас, други, за радост са сред нас, каза Иво Сиромахов. Наскоро бях на среща със студенти, оказа се, че

Изследването е осъществено от интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. „Това е един проект, който започва в 2006 г. Ние сме изследвали в шест последователни вълни състоянието на четенето от тогава до 2022 г.“, разказа проф. Кьосев. 

Според него читателските практики са в двойствено състояние – показателите на четенето на печатен носител се движат надолу, а тези на дигиталното четене – нагоре. Четенето на дигитален носител се е увеличило с 10% за пет години, обясни ръководителят на проекта, който е директор на Културния център на СУ. По думите му четенето на дигитален носител е бързо, мултиканално и заменима културна дейност в рамките на свободното време.

„На дигитален носител едновременно се чете, слуша се музика, чати се, сърфира се, пишат се писма, пазарува се и какво ли не се прави друго, което изисква много дисперсно внимание. Това пречи на внимателното, концентрирано, задълбочено потъване в един текст, което е класическият вариант на четенето“, отбеляза проф. Кьосев.

ПОВЕЧЕ ОТ 30 ПРОЦЕНТА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ НЕ ЧЕТЕ

Повече от 30% от населението не чете, като този процент нараства, посочи литературоведът. Той обясни, че особено засегнати са непривилегированите културни групи и маргинализирани малцинства. „Докато средната норма е някъде към 30%, за сравнение – 70% от българските роми не четат. От българските турци са по-малко, около 60% не четат. Но нечетящи са не само малцинства по етнически признак, а всеки вид социална маргинализация. Възрастните хора не четат, хората, които живеят в малки населени места, четат много малко. И, разбира се, младите четат също значително по-малко, все едно на какъв носител“, каза Александър Кьосев.

Той определи като странно това, че се пази нормата за това, че четенето е културно благо и че да се чете е добре. „Младежта завижда на своите родители, които са добри читатели, и казва, че те са страхотни и четат по няколко книги на месец, имат голяма библиотека и т.н. Тоест, на пръв поглед, те поддържат класическата норма за добро, задълбочено четене на качествена литература. Но това е само на пръв поглед, защото това са приказки, които не се превръщат в практики. Нормата е придобила характер на рецитация, а не е нещо, което реално ръководи поведението“, отбеляза ръководителят на проекта за изследване на състоянието на четенето у нас.

ПУБЛИКАТА, КОЯТО ЧЕТЕ СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, Е ДО 350 000 ДУШИ

Изследването посочва, че едва 12,8 % от активните читатели отговарят, че са чели книга на съвременен български автор през последната година, а в същото време издателите отчитат бум в търсенето на произведения от български автори.

Това е много особен ефект, отбелязва Александър Кьосев. Той коментира, че от известно време българската издателска дейност е във възход. „Появиха се солидни издателства, които имат много добри международни връзки, имат добра политика в областта на подбиране на автори и текстове, имат много добра рекламна стратегия и начин за промоция на книга. И те самите са организирани в една доста сериозна организация, асоциация „Българска книга“. Това доведе до това, че те знаят какво правят и се държат като много добри пазарни агенти“, смята директорът на Културния център на СУ.

Той цитира социологическите данни, според които обаче публиката, която чете съвременна българска литература, е някъде между 300 и 350 хиляди души. „Това означава, че около пет процента от българската публика, четяща и нечетяща, е информирана за това, че има такова нещо, което се казва българска литература. Те са чували, разбира се, по всякакви медии за нея, но когато ги попиташ да изброят трима съвременни български автори, получаваш странни отговори“, разказа проф. Кьосев.

Литературоведът обясни, че авторите, които специалистите определят за съвременни български писатели, се появяват в отговорите на до пет процента от представителната извадка. Тук изключваме Георги Господинов, който има специален рейтинг и който след международния „Букър“ вече го знаят абсолютно всички, но другите български съвременни писатели са известни в най-добрия случай на около пет процента, посочи ръководителят на изследването.

По думите му на въпроси, свързани с изброяването на съвременни български писатели, в отговорите се появяват имена като Йордан Редичков, Николай Хайтов, Емилян Станев, Любомир Левчев и други писатели от близкото минало, както и Иван Вазов, Петко Славейков, Любен Каравелов. „Най-забавното е, че се появява и един сериозен контингент от автори, които самата комисия не знае, защото те са популярни автори в някакъв балон – те са познати на конкретни хора“, обясни още проф. Кьосев.

ПАТРИОТИЧНАТА РАМКА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

В книгата „Читателски практики в България 2006 – 2022“ авторите отбелязват, че е необходим отказ от патриотичната рамка на образованието по български език и литература. Според Александър Кьосев всяко образование на една национална държава има патриотична рамка и това не само, че не е лошо, но и трябва да се прави.

„Лошото в българския случай е, че патриотичната рамка на традиционни текстове води до това, че младият читател се отчуждава от тази литература - вместо да я обича и да я харесва, той започва да се дистанцира от нея и дори да я намразва. Тоест, задължителността на канона има обратен ефект, тя е контрапродуктивна. Това много се говори в нашите среди и има различни мнения за това как трябва да се проведе една конкретна реформа“, разказа той.

По думите му една от главите в „Читателски практики в България 2006 – 2022“ е посветена на това какви съвети дават изследователите на Министерството на образованието и науката (МОН). „Там се казва, че новата стратегия за грамотност трябва да се интегрира в т.нар. компетентностен подход. Това в България се прави на думи, но не е направено истински на практика. Няма да има само обучение за обикновена грамотност, няма да има само обучение за функционална грамотност. Те ще бъдат свързани в една комплексна програма, която едновременно адресира проблемите на дигиталната грамотност, на медийната грамотност, на гражданската грамотност, на това какво представлява културната грамотност и т.н. Т.е. самото понятие грамотност се размножава, така да се каже“, отбеляза проф. Кьосев.

Според него, за да има добро обучение по четене, трябва да се наблегне на мотивацията и желанието, а не принудата и насилието. „Навремето четенето е било, може да се каже, единствената медия, през която човек е достигал до света, с разнообразни текстове - статии, памфлети, фейлетони, книги, романи, енциклопедии, истории, учебници и т.н. По това време, говоря за XIX век до средата на XX век, четенето е много странна културна техника. То обединява задължението – това, че някакви неща се трябва да бъдат прочетени, за да имаш професионална компетентност, с удоволствието и насладата – четеш в свободното време така, че да се забавляваш. Сега ми се струва, че тая двояка характеристика на едновременно дълг и наслада започва да се разпада. Хората се забавляват по друг начин и четат само и единствено по задължение. Другото е четене за релакс, сякаш то е някаква терапия – когато четеш, сякаш си отишъл на спа процедури“, разказа историкът на културата и литературовед.

Четири експериментални програми е създал екипа на изследването по покана на МОН. Те са за ученици от първи до четвърти клас, от пети седми, от осми до десети и от 11-и до 12-и клас, като предстои да стане ясно дали ще бъдат одобрени.

СТЕРЕОТИПИТЕ ЗА ЧЕТЕНЕТО

Освен институциите, много е важно и публичната нагласа, смята проф. Кьосев. По думите му четенето изглежда като нещо, по което всички са компетентни. „За съжаление, има едни стереотипи, които много пречат на българското публично мнение да се добере до проблема. Единият стереотип казва: „На четенето му е минало времето, други неща са важни, не спасявайте жив труп“. Това, разбира се, не е вярно, и то е много вредно. Друг стереотип твърди, че дигиталното четене пълноценно замества предишния тип четвене, което е частично вярно, частично невярно. И има един тип: „Подобни изследвания лъжат, те споменават разни данни от анкети, които са несигурни“. А ние сме го изследвали това 16 години. Обидно е да се говорят такива работи, но те се говорят непрекъснато. Тоест, съществува шум в публичното пространство, който невинаги помага да се разбере от обществото за сериозността на проблема и по някакъв начин да има споделено мнение, да има доверие, да има известни установени изследователски истини, върху които да стъпва всяка дискусия. В момента такова нещо няма. Има хаос от разнообразни мнения и всеки е специалист“, смята още директорът на Културния център на СУ.

Александър Кьосев е професор по история на модерната култура. Изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Издал е четири книги на български език, бил е ръководител и редактор на колективни изследвания, негови научни статии са превеждани на почти всички европейски езици. Като публична фигура е писал колонки във вестник „Сега”, публикувал е статии и интервюта в „Култура” и други издания.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридс ...
Вижте също
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с богатия набор от документална литература, която съм прочел, и най-вече – с дисциплината ми през п ...
Към първа страница Новини Подиум на писателя
Подиум на писателя
Людовико – императорът на България
Новата книга на Петър Николов-Зиков – „Людовико – императорът на България“, е посветена на живота на Иван Стефан, престолонаследник от Шишмановата династия, съобщават от издателство „Сиела“. В книгата е представена съдбата ...
Подиум на писателя
Важно е не само дали, а и какво четеш
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки". „Литературен вкус се формира бав ...
Диана Саватева: Впечатлена съм от усилията на българите в Брюксел за Фестивала на българската книга
Йоана Кръстева
Подиум на писателя
Френският посланик Жоел Мейер към Мария Конакчиева: Вие сте наистина посланикът на Франция тук
Благодаря от сърце за това, което направихте за Франция и България. Вие сте наистина посланикът на Франция тук и посланикът на България във Франция. С тези думи посланикът на Франция у нас Жоел Мейер се обърна към Мария Конакчиева, която тази вечер представи к ...
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Алжирски съд потвърди присъдата от пет години затвор за писателя Буалем Сансал
Апелативният съд на Алжир потвърди присъдата срещу френско-алжирския писател Буалем Сансал. Сансал беше осъден на пет години затвор за „подкопаване на националното единство“. Писателят разполага с осем дни, в които може да обжалва съдебното решени ...
Атанаси Петров
Златното мастило
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Георги Господинов ще представи романа си „Времеубежище" на литературния фестивал Literaturfestival Potsdam - LIT:Potsdam (ЛИТ: Потсдам) в Германия, съобщиха организаторите на официалния уеб сайт на фестивала. Тазгодишното 13-о издание ще се проведе ...
Подиум на писателя
Диана Саватева: Впечатлена съм от усилията на българите в Брюксел за Фестивала на българската книга
Йоана Кръстева
Експресивно
РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата
БТА
Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич обнови информационния си център по проект на Министерството на културата. Това съобщават от културния институт. Проектът „Библиотеката – динамична среда и равностоен участник в изграждането на информационно общество, основаващо се на знанието“ е част от Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насър ...
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
Златното мастило
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята кр ...
Начало Подиум на писателя

Проф. Александър Кьосев: Над 30 процента от населението на България не чете

13:48 ч. / 17.03.2025
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
3433
Подиум на писателя

Само в рамките на пет години четенето на печатен носител е намаляло с между 15% и 20%. Това каза историкът на културата и литературовед проф. Александър Кьосев, който е ръководител на изследване на състоянието на четенето у нас. В резултат са публикувани две книги - „Читателски практики в България 2006 – 2022“ и „Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература“, които, заедно със самия проект, ще бъдат представени тази вечер в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“.

Изследването е осъществено от интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. „Това е един проект, който започва в 2006 г. Ние сме изследвали в шест последователни вълни състоянието на четенето от тогава до 2022 г.“, разказа проф. Кьосев. 

Според него читателските практики са в двойствено състояние – показателите на четенето на печатен носител се движат надолу, а тези на дигиталното четене – нагоре. Четенето на дигитален носител се е увеличило с 10% за пет години, обясни ръководителят на проекта, който е директор на Културния център на СУ. По думите му четенето на дигитален носител е бързо, мултиканално и заменима културна дейност в рамките на свободното време.

„На дигитален носител едновременно се чете, слуша се музика, чати се, сърфира се, пишат се писма, пазарува се и какво ли не се прави друго, което изисква много дисперсно внимание. Това пречи на внимателното, концентрирано, задълбочено потъване в един текст, което е класическият вариант на четенето“, отбеляза проф. Кьосев.

ПОВЕЧЕ ОТ 30 ПРОЦЕНТА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ НЕ ЧЕТЕ

Повече от 30% от населението не чете, като този процент нараства, посочи литературоведът. Той обясни, че особено засегнати са непривилегированите културни групи и маргинализирани малцинства. „Докато средната норма е някъде към 30%, за сравнение – 70% от българските роми не четат. От българските турци са по-малко, около 60% не четат. Но нечетящи са не само малцинства по етнически признак, а всеки вид социална маргинализация. Възрастните хора не четат, хората, които живеят в малки населени места, четат много малко. И, разбира се, младите четат също значително по-малко, все едно на какъв носител“, каза Александър Кьосев.

Той определи като странно това, че се пази нормата за това, че четенето е културно благо и че да се чете е добре. „Младежта завижда на своите родители, които са добри читатели, и казва, че те са страхотни и четат по няколко книги на месец, имат голяма библиотека и т.н. Тоест, на пръв поглед, те поддържат класическата норма за добро, задълбочено четене на качествена литература. Но това е само на пръв поглед, защото това са приказки, които не се превръщат в практики. Нормата е придобила характер на рецитация, а не е нещо, което реално ръководи поведението“, отбеляза ръководителят на проекта за изследване на състоянието на четенето у нас.

ПУБЛИКАТА, КОЯТО ЧЕТЕ СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, Е ДО 350 000 ДУШИ

Изследването посочва, че едва 12,8 % от активните читатели отговарят, че са чели книга на съвременен български автор през последната година, а в същото време издателите отчитат бум в търсенето на произведения от български автори.

Това е много особен ефект, отбелязва Александър Кьосев. Той коментира, че от известно време българската издателска дейност е във възход. „Появиха се солидни издателства, които имат много добри международни връзки, имат добра политика в областта на подбиране на автори и текстове, имат много добра рекламна стратегия и начин за промоция на книга. И те самите са организирани в една доста сериозна организация, асоциация „Българска книга“. Това доведе до това, че те знаят какво правят и се държат като много добри пазарни агенти“, смята директорът на Културния център на СУ.

Той цитира социологическите данни, според които обаче публиката, която чете съвременна българска литература, е някъде между 300 и 350 хиляди души. „Това означава, че около пет процента от българската публика, четяща и нечетяща, е информирана за това, че има такова нещо, което се казва българска литература. Те са чували, разбира се, по всякакви медии за нея, но когато ги попиташ да изброят трима съвременни български автори, получаваш странни отговори“, разказа проф. Кьосев.

Литературоведът обясни, че авторите, които специалистите определят за съвременни български писатели, се появяват в отговорите на до пет процента от представителната извадка. Тук изключваме Георги Господинов, който има специален рейтинг и който след международния „Букър“ вече го знаят абсолютно всички, но другите български съвременни писатели са известни в най-добрия случай на около пет процента, посочи ръководителят на изследването.

По думите му на въпроси, свързани с изброяването на съвременни български писатели, в отговорите се появяват имена като Йордан Редичков, Николай Хайтов, Емилян Станев, Любомир Левчев и други писатели от близкото минало, както и Иван Вазов, Петко Славейков, Любен Каравелов. „Най-забавното е, че се появява и един сериозен контингент от автори, които самата комисия не знае, защото те са популярни автори в някакъв балон – те са познати на конкретни хора“, обясни още проф. Кьосев.

ПАТРИОТИЧНАТА РАМКА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

В книгата „Читателски практики в България 2006 – 2022“ авторите отбелязват, че е необходим отказ от патриотичната рамка на образованието по български език и литература. Според Александър Кьосев всяко образование на една национална държава има патриотична рамка и това не само, че не е лошо, но и трябва да се прави.

„Лошото в българския случай е, че патриотичната рамка на традиционни текстове води до това, че младият читател се отчуждава от тази литература - вместо да я обича и да я харесва, той започва да се дистанцира от нея и дори да я намразва. Тоест, задължителността на канона има обратен ефект, тя е контрапродуктивна. Това много се говори в нашите среди и има различни мнения за това как трябва да се проведе една конкретна реформа“, разказа той.

По думите му една от главите в „Читателски практики в България 2006 – 2022“ е посветена на това какви съвети дават изследователите на Министерството на образованието и науката (МОН). „Там се казва, че новата стратегия за грамотност трябва да се интегрира в т.нар. компетентностен подход. Това в България се прави на думи, но не е направено истински на практика. Няма да има само обучение за обикновена грамотност, няма да има само обучение за функционална грамотност. Те ще бъдат свързани в една комплексна програма, която едновременно адресира проблемите на дигиталната грамотност, на медийната грамотност, на гражданската грамотност, на това какво представлява културната грамотност и т.н. Т.е. самото понятие грамотност се размножава, така да се каже“, отбеляза проф. Кьосев.

Според него, за да има добро обучение по четене, трябва да се наблегне на мотивацията и желанието, а не принудата и насилието. „Навремето четенето е било, може да се каже, единствената медия, през която човек е достигал до света, с разнообразни текстове - статии, памфлети, фейлетони, книги, романи, енциклопедии, истории, учебници и т.н. По това време, говоря за XIX век до средата на XX век, четенето е много странна културна техника. То обединява задължението – това, че някакви неща се трябва да бъдат прочетени, за да имаш професионална компетентност, с удоволствието и насладата – четеш в свободното време така, че да се забавляваш. Сега ми се струва, че тая двояка характеристика на едновременно дълг и наслада започва да се разпада. Хората се забавляват по друг начин и четат само и единствено по задължение. Другото е четене за релакс, сякаш то е някаква терапия – когато четеш, сякаш си отишъл на спа процедури“, разказа историкът на културата и литературовед.

Четири експериментални програми е създал екипа на изследването по покана на МОН. Те са за ученици от първи до четвърти клас, от пети седми, от осми до десети и от 11-и до 12-и клас, като предстои да стане ясно дали ще бъдат одобрени.

СТЕРЕОТИПИТЕ ЗА ЧЕТЕНЕТО

Освен институциите, много е важно и публичната нагласа, смята проф. Кьосев. По думите му четенето изглежда като нещо, по което всички са компетентни. „За съжаление, има едни стереотипи, които много пречат на българското публично мнение да се добере до проблема. Единият стереотип казва: „На четенето му е минало времето, други неща са важни, не спасявайте жив труп“. Това, разбира се, не е вярно, и то е много вредно. Друг стереотип твърди, че дигиталното четене пълноценно замества предишния тип четвене, което е частично вярно, частично невярно. И има един тип: „Подобни изследвания лъжат, те споменават разни данни от анкети, които са несигурни“. А ние сме го изследвали това 16 години. Обидно е да се говорят такива работи, но те се говорят непрекъснато. Тоест, съществува шум в публичното пространство, който невинаги помага да се разбере от обществото за сериозността на проблема и по някакъв начин да има споделено мнение, да има доверие, да има известни установени изследователски истини, върху които да стъпва всяка дискусия. В момента такова нещо няма. Има хаос от разнообразни мнения и всеки е специалист“, смята още директорът на Културния център на СУ.

Александър Кьосев е професор по история на модерната култура. Изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Издал е четири книги на български език, бил е ръководител и редактор на колективни изследвания, негови научни статии са превеждани на почти всички европейски езици. Като публична фигура е писал колонки във вестник „Сега”, публикувал е статии и интервюта в „Култура” и други издания.
Още от рубриката
Подиум на писателя
Людовико – императорът на България
Подиум на писателя
Важно е не само дали, а и какво четеш
Подиум на писателя
Диана Саватева: Впечатлена съм от усилията на българите в Брюксел за Фестивала на българската книга
Йоана Кръстева
Всичко от рубриката
Начинът ми на работа е по западен модел
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с богатия набор от документална литература, която съм прочел, и най-вече – с дисциплината ми през п ...
Златното мастило
Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Специално заот Нахиде Дениз
Авторът и перото
Алжирски съд потвърди присъдата от пет години затвор за писателя Буалем Сансал
Атанаси Петров
Златното мастило
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Подиум на писателя
Диана Саватева: Впечатлена съм от усилията на българите в Брюксел за Фестивала на българската книга
Йоана Кръстева
Експресивно
РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата
БТА
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
Експресивно
Сборник представя 50-годишната история на специалността „Реставрация“ в Националната художествена академия
Златното мастило
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Теодора Славянова
Експресивно
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Елена Христова
На бюрото
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пул ...
Избрано
Доц. д-р Георги Цанков: Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата
Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание &b ...
Книгите за писателя са като децата за майката – обикновено обичаш най-много най-малкото
Ако сте поропуснали
„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“
„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“, каза актьорът Димитър Маринов при представянето на книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“ в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.