Международната литературна награда „Виленица“ за 2025 година беше присъдена на българския писател Георги Господинов, съобщи в. Slovenia Times.

Наградата се връчва от Асоциацията на словенските писатели и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тя се присъжда на автор от Централна Европа за изключителни постижения в литературата или есеистиката.

В коментар във Facebook Господинов сподели: „Вълнуващо е да бъда избран за награда, чиито носители са били Милан Кундера, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Олга Токарчук, Петер Хандке, Горан Стефановски, Миленко Йергович, Дубравка Угрешич... Благодаря!“

Сред носителите на отличието са още Ана Бландиана, Петер Естерхази, Илма Ракуза, Карл-Маркус Гаус, Давид Албахари, Клаудио Магрис, Мирча Къртъреску, Ласло Краснахоркай и Илия Троянов, уточнява изданието.

Лауреатът на „Виленица“ се

Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екзюпери", пред телевизионния канал Франс 24. Днес се отбелязват 125 години от рождението на автора на "Малкият принц", който е най-превежданото издание след Библията и Корана. Романът може да бъде прочетен на повече от 300 езика. С над 200 милиона продадени копия е най-известното, най-превежданото и най-четеното произведение на френската литература.

Антоан дьо Сент-Екзюпери, който е роден на 29 юни 1900 г. в Лион, може да бъде описан като пилот-писател и писател-пилот, каза Д`Аге. Според него е сложно да се прецени кое е по-точното описание, но е сигурно, че и двете идеално пасват за личността на неговия родственик. Страстт

Книга с фотографии на Джордж Харисън от неговата „Бийтълс“ ера, много от които се публикуват за първи път, ще бъде издадена през 2026 г., предаде Асошиейтед прес.

Издателство „Рандъм хаус“ обяви, че книгата The Third Eye („Третото око“), която съдържа над 250 черно-бели и цветни снимки, е планирана за есента на 2026 г. Вдовицата на Харисън - Оливия, е подбрала снимките и е съставила албума към книгата, който обхваща периода между 1963 и 1969 г., и включва снимки на „Бийтълс“ от техния роден Ливърпул до Индия.

„Искам да покажа на хората, чрез уникалната фотографска перспектива на Джордж през ранните години на „Бийтълс“, моментите, когато целият живот е пред теб, изпълнен с незнайни възможности“, пише Оливия в публикация на „Рандъм хаус“. „Неговите снимки в „Третото око“

С тържествена церемония в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен беше открито 27-ото издание на Националния фестивал на детската книга. Организатор е Регионална библиотека „Сава Доброплодни“, която и тази година представя разнообразна програма, насочена към деца, семейства, педагози, библиотекари и автори.

Кметът на общината Стефан Радев приветства присъстващите, подчертавайки значението на детската литература за формиране на читателски навици и ценности у най-малките. По думите му книгите за деца успяват да устоят на конкуренцията на дигиталните забавления и са незаменим помощник на родителите в процеса на възпитание.

„Зад всяка детска книга стои усилието на цял екип – автори, художници, редактори, преводачи, издатели. Всички те заслужават признание за приноса си към културата и образованието“, каза още Радев и благодари на

Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проуч